Президентът Илияна Йотова: Родената в България кирилица безспорно има своето бъдеще в дигиталния век
Наша задача е да се чува по-високо в света гласът на славянската антична просвета, на българистиката и на българския език, съобщи президентът на проведения по нейна самодейност Международен конгрес за кирилицата „ Духовното завещание в цифровия век “
Родената в България кирилица несъмнено има своето бъдеще в цифровия век. Това съобщи президентът Илияна Йотова, която откри през днешния ден в София третия Международен конгрес за кирилицата „ Духовното завещание в цифровия век “.
Събитието се провежда от президента и е под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с поддръжката на Българската православна черква. В тазгодишния конгрес вземат участие учени от Българската академия на науките и от български университети, както и авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай. Темите на отчетите засягат азбучните войни в славянския свят, езика на медиите, цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. В конференцията се включиха и двама дванадесетокласници от Националната гимназия за антични езици и култури, които показаха своите визии за кирилицата и изкуствения разсъдък. Форумът уголемява географския обсег на дебатите с изследвания за кирилицата в Китай и за актуалната кирилска книжовност измежду тюркоезични нации.
В изявлението си пред участниците и гостите на форума президентът Йотова акцентира смисъла на думите и словото. Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към различен, с тях поддържаме връзка, те образуват света и мирогледа ни и посредством тях обичаме и враждуваме, уточни Илияна Йотова. Думите свързват вековете, съобщи още тя. „ С писаното слово човечеството не не помни своето минало и рисува бъдещето си. Едни и същи думи ни служат още от изворите на нашата държавност, та до през днешния ден, когато отново с вездесъщите думи беседваме с изкуствения разсъдък “, добави президентът.
Преди време се заехме с делото да върнем тематиката за българистиката в дневния ред на България и в международен мащаб, означи президентът Йотова и напомни първите две издания на конференцията за кирилицата, които инициира като вицепрезидент. През 2022 година се състоя форумът „ … И ний сме дали нещо на света “. Акцент на събитието, събрало знакови учени от 12 страни, беше приносът на българската страна за основаването и разпространяването на кирилската писменост и за задачата ѝ да свързва Изтока и Запада. Провелият се през 2024 година втори Международен конгрес за кирилицата „ Азбука. Език. Идентичност “ се концентрира върху смисъла на славянското завещание, неговото запазване и разпространяване в актуалния свят, както и основната роля на България за основаването на третата християнска цивилизация – славянската. В конференцията, която се състоя в София и Пловдив, участваха над 30 известни учени слависти от 11 страни и България. Днешният трети конгрес е най-сериозното опровергаване за гибелта на кирилицата, която някои нечестиво и недобросъвестно предсказват.
Илияна Йотова открои смисъла на проведените конгреси. „ Водят ни паметта и традициите на българската психика, приели сме го за наша задача по кръв и съвест към първоучителите – св. св. Кирил и Методий, към учениците им равноапостолите Климент, Наум, Горазд, Ангеларий “, съобщи тя, като посочи, че би трябвало да се чуе високо гласът на античната славянска просвета, да се чуе по света гласът на българистиката и на българския език. „ Повече от всеки път имаме потребност да приказваме за скъпото им духовно завещание, а посредством него и за нашето бъдеще “, акцентира Илияна Йотова. „ Наша грижа е да пазим българския език и българистиката. Да ги развиваме и разпространяваме изключително в този момент, когато цифровият свят ни свързва за секунди “, съобщи още президентът в приветствието си.
Гордото ни наследство от славната съвсем 14-вековна история на България са писмеността и езикът, посочи президентът Йотова и добави, че те ни отличават. „ Езикът е нашата привилегия, оня скъп камък, който би трябвало да пазим “, съобщи още тя. Илияна Йотова напомни значителната роля на българската страна в Европа. „ Кирилицата се роди тук през IX и X век от избавеното дело на учениците на Светите братя Кирил и Методий. Тя освен послужи да се преведат църковните книги на понятен език, само че образува и цялата следваща книжовност, литература и независимост на изразяването “, уточни президентът. Ето за какво, по думите й, е извънредно значима задачата да разпространяваме историческата истина, че България е родината и пазителят на свещената кирилица. Че за нас, българите, тя е основа на езика, родовата ни памет и националната ни еднаквост. А за Европа, Азия и света има значителен принос както в достоверната славянска словесност, по този начин и за съжителството и уважението в културното разнообразие. Президентът посочи, че Международният конгрес не строи загради, а демонстрира какъв брой значимо е се почита разликата, тъй като то е благосъстояние.
„ Буквите, писмеността, грамотността най-силно показват човеколюбието в свят на дълговечни спорове и войни. Той е освен полезност, само че и витално нужна нужда “, акцентира Илияна Йотова. Президентът открои и интернационалното присъединяване на събитието, като уточни, че то демонстрира, че уважението към културата на идентичността в един световен свят, особеното възприятие за суверенитет са живи. „ Днес на света му трябват непреходни стойности, в името на които да намерим единодушие и най-важното смисъл за идващите епохи “, сподели още Илияна Йотова.
Държавният глава посочи, че през тази година се означават 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски, Небесния настойник на българите. Затова и вторият ден на интернационалната конференция ще се организира точно в Рилския манастир. Тя означи също по този начин, че през 2026 година се навършват 120 години от рождението на акад. Дмитрий Лихачов – известния съветски хуманист, опознал радикално славянската просвета и сложил българската словесност на най-голям фундамент в международната словесност. „ Културата – това са светините на народа и на нацията. Тя е нежна, пазете я! “, цитира негови думи президентът.
Приветствия в границите на формалното разкриване на Международния конгрес за кирилицата „ Духовното завещание в цифровия век “ насочиха служебните министри на образованието и науката Сергей Игнатов и на културата Найден Тодоров, ръководителят на Българска академия на науките член кор. д.х.н. Евелина Славчева и шефът на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ доцент доктор Калина Иванова.
Две изложения – Авторска екранна визия за духовното завещание в „ Родината на кирилицата “ и фотоколекция за влиятелната международна сцена на Националния замък на културата, който тази година празнува 45-годишнина, съпътстваха първия ден на интернационалния конгрес, който се състоя в зала 6 на НДК.
Медийни сътрудници на събитието са Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна организация.
Родената в България кирилица несъмнено има своето бъдеще в цифровия век. Това съобщи президентът Илияна Йотова, която откри през днешния ден в София третия Международен конгрес за кирилицата „ Духовното завещание в цифровия век “.
Събитието се провежда от президента и е под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с поддръжката на Българската православна черква. В тазгодишния конгрес вземат участие учени от Българската академия на науките и от български университети, както и авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай. Темите на отчетите засягат азбучните войни в славянския свят, езика на медиите, цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. В конференцията се включиха и двама дванадесетокласници от Националната гимназия за антични езици и култури, които показаха своите визии за кирилицата и изкуствения разсъдък. Форумът уголемява географския обсег на дебатите с изследвания за кирилицата в Китай и за актуалната кирилска книжовност измежду тюркоезични нации.
В изявлението си пред участниците и гостите на форума президентът Йотова акцентира смисъла на думите и словото. Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към различен, с тях поддържаме връзка, те образуват света и мирогледа ни и посредством тях обичаме и враждуваме, уточни Илияна Йотова. Думите свързват вековете, съобщи още тя. „ С писаното слово човечеството не не помни своето минало и рисува бъдещето си. Едни и същи думи ни служат още от изворите на нашата държавност, та до през днешния ден, когато отново с вездесъщите думи беседваме с изкуствения разсъдък “, добави президентът.
Преди време се заехме с делото да върнем тематиката за българистиката в дневния ред на България и в международен мащаб, означи президентът Йотова и напомни първите две издания на конференцията за кирилицата, които инициира като вицепрезидент. През 2022 година се състоя форумът „ … И ний сме дали нещо на света “. Акцент на събитието, събрало знакови учени от 12 страни, беше приносът на българската страна за основаването и разпространяването на кирилската писменост и за задачата ѝ да свързва Изтока и Запада. Провелият се през 2024 година втори Международен конгрес за кирилицата „ Азбука. Език. Идентичност “ се концентрира върху смисъла на славянското завещание, неговото запазване и разпространяване в актуалния свят, както и основната роля на България за основаването на третата християнска цивилизация – славянската. В конференцията, която се състоя в София и Пловдив, участваха над 30 известни учени слависти от 11 страни и България. Днешният трети конгрес е най-сериозното опровергаване за гибелта на кирилицата, която някои нечестиво и недобросъвестно предсказват.
Илияна Йотова открои смисъла на проведените конгреси. „ Водят ни паметта и традициите на българската психика, приели сме го за наша задача по кръв и съвест към първоучителите – св. св. Кирил и Методий, към учениците им равноапостолите Климент, Наум, Горазд, Ангеларий “, съобщи тя, като посочи, че би трябвало да се чуе високо гласът на античната славянска просвета, да се чуе по света гласът на българистиката и на българския език. „ Повече от всеки път имаме потребност да приказваме за скъпото им духовно завещание, а посредством него и за нашето бъдеще “, акцентира Илияна Йотова. „ Наша грижа е да пазим българския език и българистиката. Да ги развиваме и разпространяваме изключително в този момент, когато цифровият свят ни свързва за секунди “, съобщи още президентът в приветствието си.
Гордото ни наследство от славната съвсем 14-вековна история на България са писмеността и езикът, посочи президентът Йотова и добави, че те ни отличават. „ Езикът е нашата привилегия, оня скъп камък, който би трябвало да пазим “, съобщи още тя. Илияна Йотова напомни значителната роля на българската страна в Европа. „ Кирилицата се роди тук през IX и X век от избавеното дело на учениците на Светите братя Кирил и Методий. Тя освен послужи да се преведат църковните книги на понятен език, само че образува и цялата следваща книжовност, литература и независимост на изразяването “, уточни президентът. Ето за какво, по думите й, е извънредно значима задачата да разпространяваме историческата истина, че България е родината и пазителят на свещената кирилица. Че за нас, българите, тя е основа на езика, родовата ни памет и националната ни еднаквост. А за Европа, Азия и света има значителен принос както в достоверната славянска словесност, по този начин и за съжителството и уважението в културното разнообразие. Президентът посочи, че Международният конгрес не строи загради, а демонстрира какъв брой значимо е се почита разликата, тъй като то е благосъстояние.
„ Буквите, писмеността, грамотността най-силно показват човеколюбието в свят на дълговечни спорове и войни. Той е освен полезност, само че и витално нужна нужда “, акцентира Илияна Йотова. Президентът открои и интернационалното присъединяване на събитието, като уточни, че то демонстрира, че уважението към културата на идентичността в един световен свят, особеното възприятие за суверенитет са живи. „ Днес на света му трябват непреходни стойности, в името на които да намерим единодушие и най-важното смисъл за идващите епохи “, сподели още Илияна Йотова.
Държавният глава посочи, че през тази година се означават 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски, Небесния настойник на българите. Затова и вторият ден на интернационалната конференция ще се организира точно в Рилския манастир. Тя означи също по този начин, че през 2026 година се навършват 120 години от рождението на акад. Дмитрий Лихачов – известния съветски хуманист, опознал радикално славянската просвета и сложил българската словесност на най-голям фундамент в международната словесност. „ Културата – това са светините на народа и на нацията. Тя е нежна, пазете я! “, цитира негови думи президентът.
Приветствия в границите на формалното разкриване на Международния конгрес за кирилицата „ Духовното завещание в цифровия век “ насочиха служебните министри на образованието и науката Сергей Игнатов и на културата Найден Тодоров, ръководителят на Българска академия на науките член кор. д.х.н. Евелина Славчева и шефът на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ доцент доктор Калина Иванова.
Две изложения – Авторска екранна визия за духовното завещание в „ Родината на кирилицата “ и фотоколекция за влиятелната международна сцена на Националния замък на културата, който тази година празнува 45-годишнина, съпътстваха първия ден на интернационалния конгрес, който се състоя в зала 6 на НДК.
Медийни сътрудници на събитието са Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна организация.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ