Наш ром стана звезда в Дуисбург
Наш ром стана звезда в немския град Дуисбург. Светослав Атанасов живее зад граница от осем години, само че неотдавна има специфична задача - да научи сънародниците си в града по какъв начин вярно да си изхвърлят боклука. " Не става дума за отвращение, а за неведение ", споделя той пред „ Дойче веле ”.
Светослав Атанасов неотдавна има доста виновна роля в немския град Дуисбург и по-конкретно в неговия квартал Хохфелд - да научи своите сънародници от България, пристигнали във Федералната република и заселили се там, да си изхвърлят боклуците не къде да е, а на избраните за това места, както и съгласно техния тип - мебели, хартия или опаковки.
Дуисбург явно има проблем с разделното и вярно изхвърляне на боклука: постъпили са редица тъжби от локални поданици по отношение на настъпилия безпорядък в това отношение.
Но ето, че се отваря отлична опция нещата да си дойдат по местата - с помощта на Светослав Атанасов и на неговия румънски сътрудник Елисей Симон-Метерез, за които езикови бариери с техните сънародници в града няма.
Мисията на двамата е почнала на 19-и септември и се планува да продължи две години, евентуално е и да бъде удължена.
Наричат ги " помощници по опазването на околната среда ", работят към общинските управляващи в Дуисбург и от тях се чака да приучат новопристигналите българи и румънци, които са забележителна част от популацията на града, да съблюдават разпоредбите за изхвърляне на сметта тъкмо по този начин, както го вършат и кореняците.
" Запитахме се кой би ни бил най-полезен и се радваме, че намерихме това положително решение ", споделят от градските управляващи.
Българите в Дуисбург желаят и спомагателна информация
" Задачата ми е да приказвам с хората, пристигнали от България, и да им оказвам помощ да се научат по какъв начин да разделят вярно сметта си ", изяснява Светослав.
Новодошлите просто не знаят къде и по какъв начин да си изхвърлят боклука. Когато го вършат случайно, това не оставя положително усещане. По последни данни необозначените, респективно противозаконни сметища в Дуисбург са съвсем 60, а като техни източници се сочат пришълците, несвикнали с реда в тази сфера.
" Колко време им е належащо да се научат? " е един от първите въпроси към Светослав. " Две години ", дава отговор той, като има поради това, че в Дуисбург живеят много българи, доста от които идват от села, където не са и чували за разделното събиране на отпадъците - там сметосъбирачите от общината минават един път месечно.
" Ядат слъчогледови семки и хвърлят люспите по земята ", показва Светослав един от проблемите, с които се сблъсква.
" Можете ли да ги научите да не го вършат? " Той решително споделя, че може. Същевременно акцентира, че хората са удовлетворени да схванат от него какви са разпоредбите в това отношение в Германия. Даже желаят и спомагателни сведения.
" Нашите мислят, че ей по този начин могат да изкарат един диван на улицата "
Основната задача на Светослав е да раздава осведомителни материали, в това число на български, за типовете контейнери с разнообразни цветове, в които би трябвало да се изхвърлят боклуците в Германия - на едно място хартия, на друго опаковки, мебелите и по-едрите неща - на трето.
Не просто в двора на къщата или пред нея, каквито случаи има. Именно против тях роптаят привикналите с разпоредбите германци.
" Раздаваме брошурите по улиците, както и по магазините и по компаниите, отворени в Дуисбург от българи, които по никакъв начин не са малко ", изяснява екопомощникът. За да не се получава по този начин, че ненужното да се изоставя безконтролно по паркове или други открити пространства.
" Нашите мислят, че могат да изкарат някой диван ей по този начин на улицата и от общината ще дойдат да го приберат ", споделя Светослав, заел се с нелеката задача да изясни, че методът не е този.
Информация за това по кое време и по какъв начин се събират едрите отпадъци има премного и в интернет, и другаде, " единствено " би трябвало да бъде открита и прочетена. А прибирането на тези по-едри отпадъци е изцяло гратис, в случай че се съблюдават съответните графици на общината.
С изненада узнавам, че Светослав и румънският му сътрудник имат и правото като чиновници на градските управляващи да влизат по домовете и дворовете на хората, с цел да открият какво се изхвърля там и по какъв начин. Последното, на което са се натъкнали, е двор цялостен с ненужни мебели и освен.
" Проспекти от супермаркетите, празни пакетчета от вафли, умивалници, дивани - всичко има. А всяко нещо, което към този момент е излишно, си има място, където да бъде изхвърлено ", изяснява Светослав. На него даже от време на време му се губят българските думи, които замества с по-точни немски, само че това не е толкоз ненадейно - от осем години е в Германия.
Работа може да се откри за месец-два
Случвало ли му се е да се срами, че е българин? Все отново не всички българи във Федералната република се употребяват с най-хубава известност. " Не. Защо? ", изрично дава отговор той.
Казва, че българите, пристигнали в Дуисбург, си намират работа още в първите един-два месеца - въпреки и по-нискоквалифицирана, защото не е обвързвана с езика, стига техният хазаин да уреди адресната им регистрация.
Говори за хора, работещи в автомобилостроителни компании, в които чистят коли, както и за други, които са куриери към " Амазон " да вземем за пример. А не престават ли да идват доста българи да идват в Дуисбург? Следва също толкоз безапелационен отговор: " Да! "
Интеграцията е въпрос на предпочитание
27-годишният Светослав Атанасов явно е съумял да се интегрира в Дуисбург и е изпълнен с готовност да помогне на сънародниците си в града - и със сведения за това по какъв начин би трябвало да си изхвърлят боклука вярно, и с преводи, когато им се постанова да попълнят документи.
За осем години е сменил няколко работни места - фабрика, в която се е трудил дружно с татко си, бил е чистач, пощальон, водач. Роден е във Върбица, Шуменско.
Накрая го запитвам: " Гласувахте ли на последните български избори? " " Да ", споделя сътрудникът на дуисбургските градски управляващи, отговарящ за равнището на чистотата.
След този диалог неизбежно се сещам за нещо, отдадено на интеграцията на така наречен " съветски " германци в Германия: " Можеш да се смяташ за интегриран тогава, когато вдигнеш от земята освен своя личен отпадък, а и някой непознат ". Но до тогава има време.
На челната фотография: Светослав Атанасов (вдясно) и неговият румънски сътрудник Елисей Симон-Метерез (вляво) се приготвят за следващата акция
Светослав Атанасов неотдавна има доста виновна роля в немския град Дуисбург и по-конкретно в неговия квартал Хохфелд - да научи своите сънародници от България, пристигнали във Федералната република и заселили се там, да си изхвърлят боклуците не къде да е, а на избраните за това места, както и съгласно техния тип - мебели, хартия или опаковки.
Дуисбург явно има проблем с разделното и вярно изхвърляне на боклука: постъпили са редица тъжби от локални поданици по отношение на настъпилия безпорядък в това отношение.
Но ето, че се отваря отлична опция нещата да си дойдат по местата - с помощта на Светослав Атанасов и на неговия румънски сътрудник Елисей Симон-Метерез, за които езикови бариери с техните сънародници в града няма.
Мисията на двамата е почнала на 19-и септември и се планува да продължи две години, евентуално е и да бъде удължена.
Наричат ги " помощници по опазването на околната среда ", работят към общинските управляващи в Дуисбург и от тях се чака да приучат новопристигналите българи и румънци, които са забележителна част от популацията на града, да съблюдават разпоредбите за изхвърляне на сметта тъкмо по този начин, както го вършат и кореняците.
" Запитахме се кой би ни бил най-полезен и се радваме, че намерихме това положително решение ", споделят от градските управляващи.
Българите в Дуисбург желаят и спомагателна информация
" Задачата ми е да приказвам с хората, пристигнали от България, и да им оказвам помощ да се научат по какъв начин да разделят вярно сметта си ", изяснява Светослав.
Новодошлите просто не знаят къде и по какъв начин да си изхвърлят боклука. Когато го вършат случайно, това не оставя положително усещане. По последни данни необозначените, респективно противозаконни сметища в Дуисбург са съвсем 60, а като техни източници се сочат пришълците, несвикнали с реда в тази сфера.
" Колко време им е належащо да се научат? " е един от първите въпроси към Светослав. " Две години ", дава отговор той, като има поради това, че в Дуисбург живеят много българи, доста от които идват от села, където не са и чували за разделното събиране на отпадъците - там сметосъбирачите от общината минават един път месечно.
" Ядат слъчогледови семки и хвърлят люспите по земята ", показва Светослав един от проблемите, с които се сблъсква.
" Можете ли да ги научите да не го вършат? " Той решително споделя, че може. Същевременно акцентира, че хората са удовлетворени да схванат от него какви са разпоредбите в това отношение в Германия. Даже желаят и спомагателни сведения.
" Нашите мислят, че ей по този начин могат да изкарат един диван на улицата "
Основната задача на Светослав е да раздава осведомителни материали, в това число на български, за типовете контейнери с разнообразни цветове, в които би трябвало да се изхвърлят боклуците в Германия - на едно място хартия, на друго опаковки, мебелите и по-едрите неща - на трето.
Не просто в двора на къщата или пред нея, каквито случаи има. Именно против тях роптаят привикналите с разпоредбите германци.
" Раздаваме брошурите по улиците, както и по магазините и по компаниите, отворени в Дуисбург от българи, които по никакъв начин не са малко ", изяснява екопомощникът. За да не се получава по този начин, че ненужното да се изоставя безконтролно по паркове или други открити пространства.
" Нашите мислят, че могат да изкарат някой диван ей по този начин на улицата и от общината ще дойдат да го приберат ", споделя Светослав, заел се с нелеката задача да изясни, че методът не е този.
Информация за това по кое време и по какъв начин се събират едрите отпадъци има премного и в интернет, и другаде, " единствено " би трябвало да бъде открита и прочетена. А прибирането на тези по-едри отпадъци е изцяло гратис, в случай че се съблюдават съответните графици на общината.
С изненада узнавам, че Светослав и румънският му сътрудник имат и правото като чиновници на градските управляващи да влизат по домовете и дворовете на хората, с цел да открият какво се изхвърля там и по какъв начин. Последното, на което са се натъкнали, е двор цялостен с ненужни мебели и освен.
" Проспекти от супермаркетите, празни пакетчета от вафли, умивалници, дивани - всичко има. А всяко нещо, което към този момент е излишно, си има място, където да бъде изхвърлено ", изяснява Светослав. На него даже от време на време му се губят българските думи, които замества с по-точни немски, само че това не е толкоз ненадейно - от осем години е в Германия.
Работа може да се откри за месец-два
Случвало ли му се е да се срами, че е българин? Все отново не всички българи във Федералната република се употребяват с най-хубава известност. " Не. Защо? ", изрично дава отговор той.
Казва, че българите, пристигнали в Дуисбург, си намират работа още в първите един-два месеца - въпреки и по-нискоквалифицирана, защото не е обвързвана с езика, стига техният хазаин да уреди адресната им регистрация.
Говори за хора, работещи в автомобилостроителни компании, в които чистят коли, както и за други, които са куриери към " Амазон " да вземем за пример. А не престават ли да идват доста българи да идват в Дуисбург? Следва също толкоз безапелационен отговор: " Да! "
Интеграцията е въпрос на предпочитание
27-годишният Светослав Атанасов явно е съумял да се интегрира в Дуисбург и е изпълнен с готовност да помогне на сънародниците си в града - и със сведения за това по какъв начин би трябвало да си изхвърлят боклука вярно, и с преводи, когато им се постанова да попълнят документи.
За осем години е сменил няколко работни места - фабрика, в която се е трудил дружно с татко си, бил е чистач, пощальон, водач. Роден е във Върбица, Шуменско.
Накрая го запитвам: " Гласувахте ли на последните български избори? " " Да ", споделя сътрудникът на дуисбургските градски управляващи, отговарящ за равнището на чистотата.
След този диалог неизбежно се сещам за нещо, отдадено на интеграцията на така наречен " съветски " германци в Германия: " Можеш да се смяташ за интегриран тогава, когато вдигнеш от земята освен своя личен отпадък, а и някой непознат ". Но до тогава има време.
На челната фотография: Светослав Атанасов (вдясно) и неговият румънски сътрудник Елисей Симон-Метерез (вляво) се приготвят за следващата акция
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ