Павел Дуров и първият милион. Кой е човекът, създал Телеграм
Наш ли е Павел Дуров, или е техен? Така звучеше допитване до проукраинска публика в един от известните канали в Ютюб. Въпросът е доверчив, само че бие в задачата: кой е този човек, основал Телеграм, който Франция арестува за покриване на педофилски групи, а Русия счита за воин на свободата на словото?
Павел Дуров е най-ексцентричното дете на съветския бизнес. Има, само че няма огромен парцел. Управлява великански бизнес, само че го прави единствено с няколко десетки души. Няма търговски отдел, той самият е комерсиалният отдел. Няма отдел за човешки запаси, той самият е отдел „ Човешки запаси “. Думите са негови, повтаря ги от дълго време, неотдавна и в изявление за. Никой не го е опровергавал.
Той е вегетарианец, не пие и не пуши, приканва и другите да не го вършат, „ с цел да не бъдат подвластни “.
Говори с пресата приблизително по един път на 5-6 години, избира задграничната. Едно от съветските му изявленията служи за основа за. В документален, който му е отдаден, той не взе участие.
Има „ над 100 деца в 12 страни “, защото преди време е дарил сперма в границите на нещо, което дефинира като собствен „ цивилен дълг “. С години забавяне се разбра, че той има минимум 5 приети деца от две дами, само че не е сключвал брак.
Обявява се за либертарианец, споделя, че ненавижда страните, войните, мързеливите хора, огромните американски корпорации, завземането на постове от възрастни хора и задължението да ги уважаваш, тъй като са възрастни.
Като дете е хаквал учебните компютри с надписа, че учителят Х „ би трябвало да почине “.
Показвал е междинен пръст на службите на Путин и на искащите да му дадат милиарди. Като дете е хаквал учебните компютри с надписа, че учителят Х „ би трябвало да почине “. Като възрастен е отказал да каже дали е блъснал с кола служител на реда, само че пък е написал в мрежите:
„ Като сгазвате служител на реда, доста е значимо да минете върху него и напред, и обратно, с цел да излезе целият пулп “.
Казва, че ненавижда всеки, който посегне на неговата независимост на изложение или на свободата на изложение въобще. Повтаря последното изречение минимум от 15 години. С него оправдава обстоятелството, че единствено в доста крайни случаи е податлив да сътрудничи с управляващите за някакво следствие.
От официална позиция тъкмо това е и повода да бъде задържан във Франция., само че няма право да напуща територията на страната и чака обвинявания.
Дуров има минимум четири поданства – на Русия (по рождение), на островната страна Сейнт Китс и Невис (вероятно от 2017 година, по стратегия за инвестиции), на Обединените арабски емирства (от началото на 2021 година, по стратегия за богати инвеститори) и на (от август 2021, по стратегия за принос към интернационалното въздействие на Франция).
Малкият Павел
Павел Дуров е роден през 1984 година в Ленинград, през днешния ден Санкт Петербург. Година след раждането му стартира Перестройката на Михаил Горбачов, която дава първите благоприятни условия за пътешестване в чужбина, първоначално – за интелигенцията.
Когато Павел е на 4 години, татко му – учител във Факултета по типичен и нови филологии, отпътува за Торино, Италия, където преподава съветски език. Семейството също е поканено, само че настаняването е в гарсониера. Малкият Павел схваща в последния миг, че той няма да замине с всички, а чак по-късно, когато битът се подреди. В отговор той изпочупва бурканите със зимнината на баба си.
Този епизод е разказан в книгата на журналиста от Forbes Николай Кононов и е от дребното елементи, които хвърлят светлина върху това, което е формирало характера на бъдещия предприемач.
Дуров остава с баба си в Санкт Петербург за няколко месеца, живее в нейната стая в комуналната квартира (апартамент с доста стаи, който комунистическата власт е иззела от притежателите, с цел да настани там няколко семейства), след това отпътува за Торино. Не е ясно по кое време се е върнал в родния си град, само че би трябвало да е в самото начало на 90-те, след не повече от година-две в Италия.
След несполучлив опит да се впише в постоянно учебно заведение, от 1992 той е изпратен в пробно учебно заведение към университета в Санкт Петербург, в което обичайна стратегия се преподава в разговор, а настрана се учат компютри, психоанализа и четири езика едновременно.
Оттам е френският му, по-късно усъвършенстван до равнище В-1. След години това може би му оказва помощ да вземе френско поданство, въпреки и да остава неразбираемо какви са заслугите му за интернационалното въздействие на Франция, което страната би могла да му признае.
От 7-8-годишен той живее в Петербург на 90-те – време на мутри и необуздана престъпност, само че също и време на независимост, най-много на словото и на самодейността. Това е времето, в което в града се връща един сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с невисок чин, който ще стане президент – Владимир Путин .
В учебно заведение Дуров се сприятелява с Вячеслав , наследник на милионер. За тези години и за този тъкмо град „ милионер “ е съвсем несъмнено човек от подземния свят.
След пробното учебно заведение Дуров приключва британска лингвистика. Този избор на следване не е напълно явен, тъй като още в учебно заведение се схваща неговият интерес към компютърния дизайн и програмирането.
Докато приключи университета, Дуров към този момент е основал два уеб страницата – един, в който се разгласяват рефератите на студентите и един, който по-често се загатва като директен път към бъдещите му проекти – Spbgu.ru, който в действителност е студентски конгрес.
Той приключва университета през 2006 година Пред дребното медии, с които приказва, споделя, че даже не е отишъл да си получи дипломата.
Първият „ милион “
Дуров е от семейство на академични преподаватели без никакви основни приходи, само че още на 22 години основава първата си компания, чиято цена бързо скача до милиони долари, а пет години след зараждането ѝ тя към този момент е оценена за 1,75 милиарда $.
Това е съветската обществена мрежа, аналогична на Facebook –. Тя вижда бял свят през 2006, годината, в която Дуров приключва университета. Замисля я той самият, дружно с брат си Николай, който от дете е считан за компютърен талант. Самият Дуров е създател на дизайна.
Двамата записват комерсиалната марка В Контакте.
Липсата на пари се взема решение с привличането на съученик на Дуров от прогимназията – Вячеслав Мирилашвили, който е наследник на милионер. Съученикът прави две значими неща – причислява към групата различен собствен другар и дружно с него взимат назаем от богатия татко 30 000 $.
Това е най-разпространената версия за парите, с които потегля съветската обществена мрежа. По-късно тя претърпява промяна, с помощта на обособени следствия – парите не са взети назаем, а са дадени от някогашния съученик Вячеслав.
Няма и по какъв начин да е било заем от бащата, тъй като той по това време е в съветски затвор след объркано дело, което съдът в Страсбург за непочтено.
Това са бандитските години на града, чийто кмет е Анатолий Собчак
Този татко е Михаил Мирилашвили , който в средата на 90-те има игрални зали и автомати в Санкт Петербург. Това са бандитските години на града, чийто кмет е Анатолий Собчак – индивидът, от чиято администрация стартира политическата кариера на Владимир Путин.
Що се отнася до игралните зали на бащата, един от мениджърите им е Евгений Пригожин , бъдещият готвач на Путин, бъдещият основател на заводи за тролове и на паравоенната формация „ Вагнер “. Твърди се, че Мирилашвили му дава пари, с цел да стартира ресторантския си бизнес. злополука през 2023 година, единствено два месеца откакто поведе протест против Кремъл.
Журналистът вижда „ подигравка на ориста “ в това, че тъкмо синът на подобен човек дава на Дуров пари, с цел да стартира бизнеса си, до момента в който бащата по-рано е вложил в Пригожин. Но какъвто и да е прочитът на цялата история, едно е правилно – при зараждането на бизнеса на Дуров е имало най-малко един миг, в който бандитският Петербург някак се е доближил до обществената мрежа В Контакте.
И друго е несъмнено – че в основата на В Контакте стоят не доста пари, а доста гений и умения, които стремително водят до сполучлив пазарен артикул.
Първият бизнес, първите пари
През 2007, броени месеци след старта на мрежата В Контакте, идва първият миг, в който едно желание на Дуров води до по едно и също време две огромни трудности. Той желае да разреши на потребителите да качват аудио и видео файлове на страниците си. Това значи две неща – че му трябват от ден на ден сървъри (тоест милиони долари) и че му трябват нови чиновници, които да наблюдават за нарушаването на авторските права.
Той намира парите, само че се отхвърля да мисли за авторските права. Пред съветска публика споделя, че не му e пукало за правата, а пред, по-късно, че е бил „ невнимателен “. Оттогава против мрежата са заведени десетки, в случай че не стотици каузи от компании на филмовата и музикалната промишленост, а от 2011 година в борбата навлизат и страни – тогава загатва Русия и съответно В Контакте като извършители на авторските права.
Що се отнася до парите, те идват от компания, която купува дял в новата обществена мрежа. Компанията се споделя Digital Sky Technologies (DST), а индивидът в основната роля е Юрий Милнер . Той купува 24,99% от акциите, като заплаща за тях 16,3 млн. $.
По-късно Дуров споделя, че съвсем незабавно след основаването на В Контакте е почнал да получава оферти за изкупуване на дялове, само че Милнер се е отличил от останалите претенденти по две линии – първо, че е отишъл „ на крайници “ при В Контакте и второ, че е предложил най-вече пари против минимум дялове. Няколко месеца по-рано Милнер прави – дава повече пари и взима малко дялове – в друга съветска обществена мрежа – Одноклассники („ Съученици “).
Накратко, от момента, в който Дуров търси пари за сървъри през 2007 година до 2010 година, когато в DST влизат нови акционери и компанията се преструктурира, В Контакте се държи от своите учредители-съученици и от DST на Милнер, която взе участие с 24,99% .
Днес Юрий Милнер е израелски предприемач, отказал се от съветско поданство поради войната в Украйна. А тогава е считан за първи огромен вложител в съветския интернет. Той стартира да губи тези позиции след световната рецесия от 2008 година, когато на съветския терен на технологиите влиза друга фигура – Алишер Усманов . Усманов купува дялове в компанията на Милнер D
Павел Дуров е най-ексцентричното дете на съветския бизнес. Има, само че няма огромен парцел. Управлява великански бизнес, само че го прави единствено с няколко десетки души. Няма търговски отдел, той самият е комерсиалният отдел. Няма отдел за човешки запаси, той самият е отдел „ Човешки запаси “. Думите са негови, повтаря ги от дълго време, неотдавна и в изявление за. Никой не го е опровергавал.
Той е вегетарианец, не пие и не пуши, приканва и другите да не го вършат, „ с цел да не бъдат подвластни “.
Говори с пресата приблизително по един път на 5-6 години, избира задграничната. Едно от съветските му изявленията служи за основа за. В документален, който му е отдаден, той не взе участие.
Има „ над 100 деца в 12 страни “, защото преди време е дарил сперма в границите на нещо, което дефинира като собствен „ цивилен дълг “. С години забавяне се разбра, че той има минимум 5 приети деца от две дами, само че не е сключвал брак.
Обявява се за либертарианец, споделя, че ненавижда страните, войните, мързеливите хора, огромните американски корпорации, завземането на постове от възрастни хора и задължението да ги уважаваш, тъй като са възрастни.
Като дете е хаквал учебните компютри с надписа, че учителят Х „ би трябвало да почине “.
Показвал е междинен пръст на службите на Путин и на искащите да му дадат милиарди. Като дете е хаквал учебните компютри с надписа, че учителят Х „ би трябвало да почине “. Като възрастен е отказал да каже дали е блъснал с кола служител на реда, само че пък е написал в мрежите:
„ Като сгазвате служител на реда, доста е значимо да минете върху него и напред, и обратно, с цел да излезе целият пулп “.
Казва, че ненавижда всеки, който посегне на неговата независимост на изложение или на свободата на изложение въобще. Повтаря последното изречение минимум от 15 години. С него оправдава обстоятелството, че единствено в доста крайни случаи е податлив да сътрудничи с управляващите за някакво следствие.
От официална позиция тъкмо това е и повода да бъде задържан във Франция., само че няма право да напуща територията на страната и чака обвинявания.
Дуров има минимум четири поданства – на Русия (по рождение), на островната страна Сейнт Китс и Невис (вероятно от 2017 година, по стратегия за инвестиции), на Обединените арабски емирства (от началото на 2021 година, по стратегия за богати инвеститори) и на (от август 2021, по стратегия за принос към интернационалното въздействие на Франция).
Малкият Павел
Павел Дуров е роден през 1984 година в Ленинград, през днешния ден Санкт Петербург. Година след раждането му стартира Перестройката на Михаил Горбачов, която дава първите благоприятни условия за пътешестване в чужбина, първоначално – за интелигенцията.
Когато Павел е на 4 години, татко му – учител във Факултета по типичен и нови филологии, отпътува за Торино, Италия, където преподава съветски език. Семейството също е поканено, само че настаняването е в гарсониера. Малкият Павел схваща в последния миг, че той няма да замине с всички, а чак по-късно, когато битът се подреди. В отговор той изпочупва бурканите със зимнината на баба си.
Този епизод е разказан в книгата на журналиста от Forbes Николай Кононов и е от дребното елементи, които хвърлят светлина върху това, което е формирало характера на бъдещия предприемач.
Дуров остава с баба си в Санкт Петербург за няколко месеца, живее в нейната стая в комуналната квартира (апартамент с доста стаи, който комунистическата власт е иззела от притежателите, с цел да настани там няколко семейства), след това отпътува за Торино. Не е ясно по кое време се е върнал в родния си град, само че би трябвало да е в самото начало на 90-те, след не повече от година-две в Италия.
След несполучлив опит да се впише в постоянно учебно заведение, от 1992 той е изпратен в пробно учебно заведение към университета в Санкт Петербург, в което обичайна стратегия се преподава в разговор, а настрана се учат компютри, психоанализа и четири езика едновременно.
Оттам е френският му, по-късно усъвършенстван до равнище В-1. След години това може би му оказва помощ да вземе френско поданство, въпреки и да остава неразбираемо какви са заслугите му за интернационалното въздействие на Франция, което страната би могла да му признае.
От 7-8-годишен той живее в Петербург на 90-те – време на мутри и необуздана престъпност, само че също и време на независимост, най-много на словото и на самодейността. Това е времето, в което в града се връща един сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с невисок чин, който ще стане президент – Владимир Путин .
В учебно заведение Дуров се сприятелява с Вячеслав , наследник на милионер. За тези години и за този тъкмо град „ милионер “ е съвсем несъмнено човек от подземния свят.
След пробното учебно заведение Дуров приключва британска лингвистика. Този избор на следване не е напълно явен, тъй като още в учебно заведение се схваща неговият интерес към компютърния дизайн и програмирането.
Докато приключи университета, Дуров към този момент е основал два уеб страницата – един, в който се разгласяват рефератите на студентите и един, който по-често се загатва като директен път към бъдещите му проекти – Spbgu.ru, който в действителност е студентски конгрес.
Той приключва университета през 2006 година Пред дребното медии, с които приказва, споделя, че даже не е отишъл да си получи дипломата.
Първият „ милион “
Дуров е от семейство на академични преподаватели без никакви основни приходи, само че още на 22 години основава първата си компания, чиято цена бързо скача до милиони долари, а пет години след зараждането ѝ тя към този момент е оценена за 1,75 милиарда $.
Това е съветската обществена мрежа, аналогична на Facebook –. Тя вижда бял свят през 2006, годината, в която Дуров приключва университета. Замисля я той самият, дружно с брат си Николай, който от дете е считан за компютърен талант. Самият Дуров е създател на дизайна.
Двамата записват комерсиалната марка В Контакте.
Липсата на пари се взема решение с привличането на съученик на Дуров от прогимназията – Вячеслав Мирилашвили, който е наследник на милионер. Съученикът прави две значими неща – причислява към групата различен собствен другар и дружно с него взимат назаем от богатия татко 30 000 $.
Това е най-разпространената версия за парите, с които потегля съветската обществена мрежа. По-късно тя претърпява промяна, с помощта на обособени следствия – парите не са взети назаем, а са дадени от някогашния съученик Вячеслав.
Няма и по какъв начин да е било заем от бащата, тъй като той по това време е в съветски затвор след объркано дело, което съдът в Страсбург за непочтено.
Това са бандитските години на града, чийто кмет е Анатолий Собчак
Този татко е Михаил Мирилашвили , който в средата на 90-те има игрални зали и автомати в Санкт Петербург. Това са бандитските години на града, чийто кмет е Анатолий Собчак – индивидът, от чиято администрация стартира политическата кариера на Владимир Путин.
Що се отнася до игралните зали на бащата, един от мениджърите им е Евгений Пригожин , бъдещият готвач на Путин, бъдещият основател на заводи за тролове и на паравоенната формация „ Вагнер “. Твърди се, че Мирилашвили му дава пари, с цел да стартира ресторантския си бизнес. злополука през 2023 година, единствено два месеца откакто поведе протест против Кремъл.
Журналистът вижда „ подигравка на ориста “ в това, че тъкмо синът на подобен човек дава на Дуров пари, с цел да стартира бизнеса си, до момента в който бащата по-рано е вложил в Пригожин. Но какъвто и да е прочитът на цялата история, едно е правилно – при зараждането на бизнеса на Дуров е имало най-малко един миг, в който бандитският Петербург някак се е доближил до обществената мрежа В Контакте.
И друго е несъмнено – че в основата на В Контакте стоят не доста пари, а доста гений и умения, които стремително водят до сполучлив пазарен артикул.
Първият бизнес, първите пари
През 2007, броени месеци след старта на мрежата В Контакте, идва първият миг, в който едно желание на Дуров води до по едно и също време две огромни трудности. Той желае да разреши на потребителите да качват аудио и видео файлове на страниците си. Това значи две неща – че му трябват от ден на ден сървъри (тоест милиони долари) и че му трябват нови чиновници, които да наблюдават за нарушаването на авторските права.
Той намира парите, само че се отхвърля да мисли за авторските права. Пред съветска публика споделя, че не му e пукало за правата, а пред, по-късно, че е бил „ невнимателен “. Оттогава против мрежата са заведени десетки, в случай че не стотици каузи от компании на филмовата и музикалната промишленост, а от 2011 година в борбата навлизат и страни – тогава загатва Русия и съответно В Контакте като извършители на авторските права.
Що се отнася до парите, те идват от компания, която купува дял в новата обществена мрежа. Компанията се споделя Digital Sky Technologies (DST), а индивидът в основната роля е Юрий Милнер . Той купува 24,99% от акциите, като заплаща за тях 16,3 млн. $.
По-късно Дуров споделя, че съвсем незабавно след основаването на В Контакте е почнал да получава оферти за изкупуване на дялове, само че Милнер се е отличил от останалите претенденти по две линии – първо, че е отишъл „ на крайници “ при В Контакте и второ, че е предложил най-вече пари против минимум дялове. Няколко месеца по-рано Милнер прави – дава повече пари и взима малко дялове – в друга съветска обществена мрежа – Одноклассники („ Съученици “).
Накратко, от момента, в който Дуров търси пари за сървъри през 2007 година до 2010 година, когато в DST влизат нови акционери и компанията се преструктурира, В Контакте се държи от своите учредители-съученици и от DST на Милнер, която взе участие с 24,99% .
Днес Юрий Милнер е израелски предприемач, отказал се от съветско поданство поради войната в Украйна. А тогава е считан за първи огромен вложител в съветския интернет. Той стартира да губи тези позиции след световната рецесия от 2008 година, когато на съветския терен на технологиите влиза друга фигура – Алишер Усманов . Усманов купува дялове в компанията на Милнер D
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ