Обявиха увеличаването на пенсията след навършване на пенсионна възраст по години
Населението в цяла Европа застарява и това не е вест. По данни на Евростат през 2024 година междинната възраст в Европейския съюз е 44,7 години, като наклонността е възходяща в съвсем всички страни. Ето за какво успеваемостта и устойчивостта на пенсионните системи са все по-значима тематика. Данните съберат от ИПИ, представени от " Фокус ".
Тук съпоставяме някои от характерностите на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Всички прегледани страни са членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа, споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред сходни демографски провокации и имат относително близки равнища на приходи. Освен това, те са със сходни позиции в класациите за дял на пенсионерите в риск от беднотия. Докато България реализира по-добри резултати от Естония и Хърватия, тя изостава по отношение на Унгария и Румъния, като последната е единствената от петте, която се показва по-добре от междинното за Европейски Съюз. Това основава подобаваща основа за открояване както на общите структурни дефекти, по този начин и на положителни практики.
Пенсионните системи на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния споделят редица общи характерности. Системите са многостълбови по своята конструкция. Във всички случаи главният източник на приходи за пенсионерите е първият дирек – обществена разходно-покривна система. Наред с първия дирек, във всички страни съществуват благоприятни условия за присъединяване във втори дирек (капитало-натрупващ) и трети дирек (доброволно частно осигуряване).
Правото на пенсия се базира на застрахователен стаж и вноски, като във всяка страна се дестимулира ранното пенсиониране и се подтиква отлагането на момента на пенсиониране. Създадени са и съставни елементи като наследствени и инвалидни пенсии.
Въпреки структурните прилики обаче има и много основни разлики:
Наследствени пенсии: България предоставя закрепена вдовишка добавка от 30% от пенсията на умрелия брачен партньор, до момента в който в Румъния след 15 години брак се трансферира 50% от пенсията, а в Хърватия, може да се наследят 77% от пенсията на колегата, в случай че е по-висока на тази на наследника.
Инвалидни пенсии: В България и Хърватия право на пенсия поражда при загуба на над 50% работоспособност. В Румъния от 2012 година достъпът зависи само от степента на увреждане, само че с формула, която последователно понижава размера на пенсията. По-радикални промени са подхванати в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена отвън пенсионната система. Естония заменя пенсиите с помощи за загуба на работоспособност, управлявани от бюрото по труда, а Унгария — с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. И в двата случая задачата е да се ограничи финансовият напън и да се насърчи присъединяване в пазара на труда.
Индексация: В България пенсиите се усилват един път годишно по формула 1/2 от растежа на междинния застрахователен приход и 1/2 от годишната инфлация. Хърватия прилага по-щедър метод с два индексации годишно, като употребява 70% тежест на растежа на приходите и 30% на инфлацията, избирайки по-благоприятния вид. Естония залага на по-гъвкав модел – 80% тежест на прихода и 20% на инфлацията, с опция за корекции. Унгария индексира главно по инфлация, като при потребност прави спомагателна промяна в края на годината. Румъния прилага най-щедрата формула, включваща 100% от насъбраната инфлация и 50% от растежа на приходите.
Коефициент на заменяне на приходите: Различията в пенсионния модел ясно се виждат и в чистия коефициент на заменяне на прихода за 2024 година Според данни на Евростат, в Унгария той доближава 77% – най-високото ниво измежду тези страни и на шесто място в Европейски Съюз. В Естония и Румъния коефициентите са надлежно 50% и 46%, до момента в който в България е 44%. Хърватия отчита най-ниското равнище, в тази група и като цяло в Европейски Съюз с едвам 35%. Нещо, което има потребност да се вземе поради, е това, че коефициентът на заменяне се пресмята на база брутните приходи преди и след пенсиониране, което значи, че въздействието на налозите не се регистрира. Това е значимо, защото в Естония, Румъния и Хърватия пенсиите се таксуват с подоходен налог, а ставките варират както за трудовите приходи, по този начин и за пенсиите.
Стимули за отсрочено пенсиониране: В България пенсията се усилва с 4% за всяка година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0,45% месечно (до 27% за 5 години), а в Унгария — 0,5% месечно. Естония предлага най-голям тласък: 0,9% месечно (10,8% годишно). В Румъния бонусите са обвързани с точкова система: 0,5 точки на година след 25 години стаж, до 1 точка при над 36 години.
Застаряването на популацията в Европа изисква пенсионните системи да балансират сред финансова резистентност и обезпечаване на съответни приходи за пенсионерите. Анализът на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния демонстрира, че въпреки системите да споделят общи правила и структурни характерности има и обилни разлики. България изостава по коефициент на заменяне и тласъци за по-дълъг трудов живот, изключително спрямо Естония и Унгария, които ползват по-щедри бонуси за отсрочване на пенсията и по-радикални промени в региона на инвалидните пенсии. Тези разлики демонстрират, че в България към момента има какво да се направи във връзка с успеваемостта на разходно-покривния пенсионен дирек и стимулирането на по-дълъг трудов живот, което е основно за обезпечаването на устойчива обществена отбрана и финансова непоклатимост в изискванията на застаряващо население.
