Населението ще се стопи с 1,3-1,5 милиона души и към

Населението ще се стопи с 1,3-1,5 милиона души и към 2090 година ще наброява малко над 4,9 милиона души. Това сочат дълготрайните прогнози на Националния статистически институт.

Делът на младите от ден на ден ще понижава. Възрастното население ще пораства и дружно с увеличението на продължителността на живота това ще докара до взрив на столетниците, чийто брой ще се усили 3-4 пъти. Национален статистически институт е изготвило три разновидността на дълготрайната си прогноза за популацията. Първият вид (при догадка за конвергентност) се води реален.

Той демонстрира, че през 2090 година популацията на България ще възлиза на 4 915 423 души. Под 5 милиона ще паднем още през 2075 година За съпоставяне, последните данни на Национален статистически институт демонстрират, че през 2025 година популацията на страната е 6 423 207 души. 

Вторият вид се води оптимистичен. Според него популацията през 2090 година ще бъде 5 100 943 души. Третият е скептичен и сочи, че популацията ще падне до 4 790 139 души.

„ Първият вид, който се води реален, е съгласуван с това, че сме в Европейски Съюз и всички страни, тъй като сме в една общественост, рано или късно в една избрана точка във времето ще имат сходни индикатори. Той употребява общи коефициенти за раждаемост и смъртност от Евростат. Другите два разновидността са скептичен и оптимистичен. Оптимистичният е при по-добро социално-икономическо развиване. По-добри са факторите, които дефинират прогнозата – коефициентът на раждаемост, смъртността, миграцията. Песимистичният пък отразява по-лоши социално-икономически условия в страната. Съответно ще бъдат по-лоши и демографските индикатори. Самата прогноза е едно предугаждане за възможното бъдещо развиване на популацията. Прогнозата не е закована, не е наложителна. Ако се трансформират демографските трендове, би се трансформирала и прогнозата “, изяснява пред „ Телеграф “ Магдалена Костова, началник на Дирекция „ Демографска и обществена статистика “ в Национален статистически институт.

Трябва да уточним, че към популацията на страната се причисляват освен българите на територията на България, само че и чужденците, които живеят тук една година или повече.

Притокът на задгранични жители и завръщането на българи в родината е наклонност от последните 3-4 години, която може да направи дълготрайните прогнози за популацията малко по-оптимистични.

Сегашните разбори са направени през 2023 година, когато тези трендове към момента са били в зародиш. Новият тренд за позитивен машинален приръст (заселилите се в България да са повече от изселилите се) ще се отразят следващата година. Тогава Национален статистически институт ще актуализира дълготрайните си прогнози за брой на популацията.

Жените у нас живеят с към 7 година по-дълго от мъжете, като значително това се дължи на високата преждевременна смъртност (преди 65 г.) измежду представителите на мощния пол.

Почти два пъти повече мъже умират, преди да навършат 65 година, в сравнение с дами. Делът на умрелите преди навършване на 65-годишна възраст общо е 20%. Но при представителите на мощния пол този дял е към 30%, до момента в който при дамите е два пъти по-малък.

Очаква се другата седмица Национален статистически институт да заяви най-новите данни за предстояща дълготрайност на живота. Освен по време на пандемията този индикатор пораства по малко всяка година. Все още обаче сме надалеч от индикаторите на други европейски страни, където живеят приблизително по над 80 години.