Защо избрах да остана в България - четирима българи разказват
Населението на България се топи - страната е бедна и няма какво да предложи на жителите си и доста от тях бягат. Но има и такива, които остават, пишат западни издания, представени от Deutsche Welle .
Историите за България, без значение дали са написани в западноевропейските вестници, или се описват в източноевропейските кръчми, следват една и съща скица: страната е остаряла и бедна, няма какво да предложи на жителите си и по тази причина популацията ѝ понижава по-бързо, в сравнение с в която и да било друга страна членка на Европейски Съюз. Тези, които умират, са повече от тези, които се раждат. А заминаващите да работят в други страни са стотици хиляди. Никоя друга страна в Общността не предлага толкоз ниска работна заплата - към 286 евро месечно.
В опит да излезе от тази скица, австрийският " Дер Щандарт " споделя историите на три дами, които са избрали да останат в България - библиотекарка, социоложка и детска учителка. А " Ди Цайт " показва инженер Борислав Петров, който е живял в Германия, само че се връща в България и съумява.
Библиотекарката
Елена Василева живее във врачанското село Крапец - родена е преди 50 години в това село, в което има единствено църква, дребен супермаркет и две кафенета. Откакто хлебозаводът е затворен, няма доста работа - множеството хора се устоят със земеделие. Въпреки това Крапец е едно от селата, в което нещата са най-малко ненапълно наред - щом броят на популацията остава непрекъснат, показва Василева. Причината: селото има положителни връзки с два прилежащи дребни града. Но също и това, че в него има хора като Василева. Преди две години тя основава библиотека съвсем от нищото - в постройката имало единствено мишки и отпадъци. А в този момент там се събират възрастните хора, децата идват поради интернет и Василева е на тяхно разположение по 40 часа седмично.
Социоложката
Петя Славова изследва в Софийския университет аргументите, заради които хората напущат селските региони на България. " Обществената среда е тази, която не е наред ", акцентирайки изпочупените плочки по тротоара. " Почти цялата интензивност на държавното управление е съсредоточена върху огромните градове - никой не се грижи за селските региони ", споделя тя. Естествено - тактики има, само че липсват финансовите механизми за тяхното осъществяване. И това също: " Програмите, които се съфинансират от Европейски Съюз, постоянно имат непредвидени отрицателни последици, защото от тях печелят най-много едрите аграрни стопани и монокултурното земеделие ".
Пред австрийското издание Славова споделя, че въпреки всичко следи през последните години наклонността високообразовани българи, напуснали родината си, да се завръщат. Според някои догатки, това се отнася за към една трета от напусналите страната. Тя самата е една от тях. Следвала е в Белгия, а в този момент в София се бори по собствен метод да направи живота по-привлекателен. Тъй като желае да прави самостоятелни изследвания, е подвластна от европейските и интернационалните насърчителни стратегии. А тъй като надпреварата със западните сътрудници е неравностойно, всяко изследване е предизвикателство. " Оставени сме да се оправяме сами ", декларира Славова.
Детската учителка
Сред ромското население (около 10 % от всички българи, по данни на Европейския съвет) на гурбет в чужбина отпътуват най-вече мъжете. В ромския квартал до софийския Западен парк Петя Младенова управлява център, в който се поставят грижи за децата, чиито родители не могат да се грижат за тях, защото най-малко единият родител е в чужбина. Центърът получава поддръжка от организацията " Каритас ", в него има място за 40 деца.
Младенова не мисли да напуща България - задържа я фамилията ѝ. А също и нейният идеализъм: " Можем да станем част от огромната смяна, от която имаме толкоз остра потребност ", споделя тя. Нейният принос се състои в това да учи ромските деца на български език и по този начин да им даде късмет да си намерят след това работа.
Инженерът
Борислав Петров е от тези, които са отпътували да следват в чужбина, само че по-късно се е върнал. Доскоро е живял в Германия, прекарал е и няколко години в Швейцария. През 2017-а се връща назад и основава в София компанията " RiLabs ", която създава хрумвания за Интернет на нещата (IoT). Пред немското издание Петров споделя, че времената за учредяване на компания в този момент са златни в България.
Фирмата работи по планове, като да вземем за пример ефикасното напояване в селското стопанство. И въпреки да има единствено трима чиновници, Петров има вяра в нейното блестящо бъдеще. " Засега България е Дивият запад на Европа, само че единствено след няколко години всичко ще е друго. Вече имаме положителни поръчки и клиенти. " Той е можел да пораства в кариерата и по-нагоре от предходния си пост - началник на планове в " Сименс " край Цюрих, и все пак е решил да напусне. " Исках да се върна в родината и разбрах, че мога да управлявам хора и да взимам решения ", споделя той.
Историите за България, без значение дали са написани в западноевропейските вестници, или се описват в източноевропейските кръчми, следват една и съща скица: страната е остаряла и бедна, няма какво да предложи на жителите си и по тази причина популацията ѝ понижава по-бързо, в сравнение с в която и да било друга страна членка на Европейски Съюз. Тези, които умират, са повече от тези, които се раждат. А заминаващите да работят в други страни са стотици хиляди. Никоя друга страна в Общността не предлага толкоз ниска работна заплата - към 286 евро месечно.
В опит да излезе от тази скица, австрийският " Дер Щандарт " споделя историите на три дами, които са избрали да останат в България - библиотекарка, социоложка и детска учителка. А " Ди Цайт " показва инженер Борислав Петров, който е живял в Германия, само че се връща в България и съумява.
Библиотекарката
Елена Василева живее във врачанското село Крапец - родена е преди 50 години в това село, в което има единствено църква, дребен супермаркет и две кафенета. Откакто хлебозаводът е затворен, няма доста работа - множеството хора се устоят със земеделие. Въпреки това Крапец е едно от селата, в което нещата са най-малко ненапълно наред - щом броят на популацията остава непрекъснат, показва Василева. Причината: селото има положителни връзки с два прилежащи дребни града. Но също и това, че в него има хора като Василева. Преди две години тя основава библиотека съвсем от нищото - в постройката имало единствено мишки и отпадъци. А в този момент там се събират възрастните хора, децата идват поради интернет и Василева е на тяхно разположение по 40 часа седмично.
Социоложката
Петя Славова изследва в Софийския университет аргументите, заради които хората напущат селските региони на България. " Обществената среда е тази, която не е наред ", акцентирайки изпочупените плочки по тротоара. " Почти цялата интензивност на държавното управление е съсредоточена върху огромните градове - никой не се грижи за селските региони ", споделя тя. Естествено - тактики има, само че липсват финансовите механизми за тяхното осъществяване. И това също: " Програмите, които се съфинансират от Европейски Съюз, постоянно имат непредвидени отрицателни последици, защото от тях печелят най-много едрите аграрни стопани и монокултурното земеделие ".
Пред австрийското издание Славова споделя, че въпреки всичко следи през последните години наклонността високообразовани българи, напуснали родината си, да се завръщат. Според някои догатки, това се отнася за към една трета от напусналите страната. Тя самата е една от тях. Следвала е в Белгия, а в този момент в София се бори по собствен метод да направи живота по-привлекателен. Тъй като желае да прави самостоятелни изследвания, е подвластна от европейските и интернационалните насърчителни стратегии. А тъй като надпреварата със западните сътрудници е неравностойно, всяко изследване е предизвикателство. " Оставени сме да се оправяме сами ", декларира Славова.
Детската учителка
Сред ромското население (около 10 % от всички българи, по данни на Европейския съвет) на гурбет в чужбина отпътуват най-вече мъжете. В ромския квартал до софийския Западен парк Петя Младенова управлява център, в който се поставят грижи за децата, чиито родители не могат да се грижат за тях, защото най-малко единият родител е в чужбина. Центърът получава поддръжка от организацията " Каритас ", в него има място за 40 деца.
Младенова не мисли да напуща България - задържа я фамилията ѝ. А също и нейният идеализъм: " Можем да станем част от огромната смяна, от която имаме толкоз остра потребност ", споделя тя. Нейният принос се състои в това да учи ромските деца на български език и по този начин да им даде късмет да си намерят след това работа.
Инженерът
Борислав Петров е от тези, които са отпътували да следват в чужбина, само че по-късно се е върнал. Доскоро е живял в Германия, прекарал е и няколко години в Швейцария. През 2017-а се връща назад и основава в София компанията " RiLabs ", която създава хрумвания за Интернет на нещата (IoT). Пред немското издание Петров споделя, че времената за учредяване на компания в този момент са златни в България.
Фирмата работи по планове, като да вземем за пример ефикасното напояване в селското стопанство. И въпреки да има единствено трима чиновници, Петров има вяра в нейното блестящо бъдеще. " Засега България е Дивият запад на Европа, само че единствено след няколко години всичко ще е друго. Вече имаме положителни поръчки и клиенти. " Той е можел да пораства в кариерата и по-нагоре от предходния си пост - началник на планове в " Сименс " край Цюрих, и все пак е решил да напусне. " Исках да се върна в родината и разбрах, че мога да управлявам хора и да взимам решения ", споделя той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ