Населението у нас се топи: Всяка година изчезва един град с размерите на Ловеч
Население от малко под 6 милиона и половина души, макар че коефициентът на раждаемост у нас е непосредствен до междинния в Европа и макар че през 2022 пристигналите в България са три пъти повече от напусналите страната, съобщи .
Защото тогава за една година популацията ни е намаляло с половин % и по какъв начин наподобява България в цифри?
6 447 710 души или другояче казано – 1,5% от общото население на Европейски Съюз. Така изглеждаме съгласно окончателните данни за популацията и демографските процеси у нас през миналата година. Мъжете са по-малко – на всеки 1000 мъже, се падат по 1080 дами. Близо 60% от популацията е в трудоспособна възраст. А лицата в по този начин наречените „ подвластни възрасти ” – тези над 65 години и тези под 15, съставляват надлежно 23,5% и малко над 14% от българите. За съпоставяне процентът е покрай междинния за Европа и в двете възрастови групи. Най-застаряващо става известно, е популацията в Италия, където делът на възрастните е най-голям от целия Европейски Съюз, а този на децата – най-нисък.
Половината от популацията на страната живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията, е Северозападният. По-голямата част от българите са избрали да живеят в града - над 70%. Живеем в 5256 обитаеми места, като единствено селата са близо 5 000. В 205 от тях обаче, не живее никой. В съпоставяне с 2021 година, само областите Кърджали и София град са нараснали популацията си. Във всички останали области, то понижава. Факторите, които оказват въздействие, са демографските процеси раждаемост, смъртност и миграция.
През миналата година в страната са родени близо 57 000 деца . Като момчетата са 1250 повече от девойките. Коефициентът на раждаемост, който демонстрира броя новородени на всеки 1000 души, е 8,8 – съвсем колкото междинния в Европа, където е 9. Най-много деца на глава от популацията, се раждат в Ирландия, а минимум – още веднъж в Италия, чийто коефициент е 6,8, доста по-нисък от този в България. 27 години и половина пък е междинната възраст, на която българките раждат първото си дете.
Близо 119 000 души пък, са умряли у нас през последната година. Въпреки че това е с 30 000 по-малко от миналата, равнището на общата смъртност продължава
да бъде най-високото в Европейски Съюз. Коефициент на смъртност от 18,4 с изключение на у нас, има още единствено в Латвия.
През 2022 вътрешна миграция в страната са осъществили близо 103 000 души. Малко над 13 000 са трансформирали сегашния си адрес в страната с подобен в чужбина.
Но над три пъти повече пък са българите, завърнали се назад у нас и чужденците поискали България за собствен дом.
„ Ниската раждаемост е присъща з а развитите страни, каквато считаме, че е и България. Коефициентът е покрай междинния в Европейски Съюз. Няма изненада или нещо извънредно обезпокоително в тази тенденция. Смъртността ни е най-висока в Европейски Съюз. Вярно е, че тази година имаме 30 000 случая по-малко от миналата, само че това не бих го нарекла положителна наклонност. През 2020-2021 имаше извънредно висока смъртност поради Коронавирус. Сега се връщаме към нормалните равнища, които са прекомерно високи ”, сподели Магдалена Костова, д иректор на дирекция „ Демографска и обществена статистика ” към Национален статистически институт.
Защото тогава за една година популацията ни е намаляло с половин % и по какъв начин наподобява България в цифри?
6 447 710 души или другояче казано – 1,5% от общото население на Европейски Съюз. Така изглеждаме съгласно окончателните данни за популацията и демографските процеси у нас през миналата година. Мъжете са по-малко – на всеки 1000 мъже, се падат по 1080 дами. Близо 60% от популацията е в трудоспособна възраст. А лицата в по този начин наречените „ подвластни възрасти ” – тези над 65 години и тези под 15, съставляват надлежно 23,5% и малко над 14% от българите. За съпоставяне процентът е покрай междинния за Европа и в двете възрастови групи. Най-застаряващо става известно, е популацията в Италия, където делът на възрастните е най-голям от целия Европейски Съюз, а този на децата – най-нисък.
Половината от популацията на страната живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията, е Северозападният. По-голямата част от българите са избрали да живеят в града - над 70%. Живеем в 5256 обитаеми места, като единствено селата са близо 5 000. В 205 от тях обаче, не живее никой. В съпоставяне с 2021 година, само областите Кърджали и София град са нараснали популацията си. Във всички останали области, то понижава. Факторите, които оказват въздействие, са демографските процеси раждаемост, смъртност и миграция.
През миналата година в страната са родени близо 57 000 деца . Като момчетата са 1250 повече от девойките. Коефициентът на раждаемост, който демонстрира броя новородени на всеки 1000 души, е 8,8 – съвсем колкото междинния в Европа, където е 9. Най-много деца на глава от популацията, се раждат в Ирландия, а минимум – още веднъж в Италия, чийто коефициент е 6,8, доста по-нисък от този в България. 27 години и половина пък е междинната възраст, на която българките раждат първото си дете.
Близо 119 000 души пък, са умряли у нас през последната година. Въпреки че това е с 30 000 по-малко от миналата, равнището на общата смъртност продължава
да бъде най-високото в Европейски Съюз. Коефициент на смъртност от 18,4 с изключение на у нас, има още единствено в Латвия.
През 2022 вътрешна миграция в страната са осъществили близо 103 000 души. Малко над 13 000 са трансформирали сегашния си адрес в страната с подобен в чужбина.
Но над три пъти повече пък са българите, завърнали се назад у нас и чужденците поискали България за собствен дом.
„ Ниската раждаемост е присъща з а развитите страни, каквато считаме, че е и България. Коефициентът е покрай междинния в Европейски Съюз. Няма изненада или нещо извънредно обезпокоително в тази тенденция. Смъртността ни е най-висока в Европейски Съюз. Вярно е, че тази година имаме 30 000 случая по-малко от миналата, само че това не бих го нарекла положителна наклонност. През 2020-2021 имаше извънредно висока смъртност поради Коронавирус. Сега се връщаме към нормалните равнища, които са прекомерно високи ”, сподели Магдалена Костова, д иректор на дирекция „ Демографска и обществена статистика ” към Национален статистически институт.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ