В търсене на условия за живот: Новата мисия на НАСА, която ще изследва загадъчната луна Европа - Булевард България
НАСА стартира нова задача в търсене на условия за живот, която ще се насочи към Европа. Но не се заблуждавайте от името - тя, несъмнено, няма да го търси на Стария континент, а в Космоса. Целта е да се разбере повече за загадъчната луна към Юпитер, която носи същото име.
Космическият уред " Europa Clipper " се чака да излети от галактическия център " Кенеди " в понеделник. Събитието ще се излъчва онлайн на уеб страницата на НАСА и ще стартира в 18:00 ч. българско време.
Сондата е най-големият галактически уред, изграждан в миналото за планетарна задача. Europa Clipper се чака да дойде в крайната си дестинация през април 2030 година.
Първоначално изстрелването беше планувано за четвъртък, само че НАСА беше принудена да го отсрочи поради урагана " Милтън ", който късно в сряда доближи западното крайбрежие на Флорида и наложи краткотрайното затваряне на галактическия център.
Към Европа
Намираща се на 628 млн. км от Земята, луната Европа е малко по-голяма от нашият натурален сателит. Приликите обаче свършват до тук.
Ако Европа изгряваше на нашето небе да вземем за пример, тя щеше да свети пет пъти по-ярко, тъй като ледовете ѝ могат да отразяват доста повече слънчева светлина. Ледената ѝ кора е дебела близо 25 км, а под нея може да се крие голям соленоводен океан.
Основната цел на задачата е да дефинира дали луната на Юпитер може да бъде обитаема за човешки живот. Clipper ще носи принадлежности и гравитационен опит, с цел да изследва океана, който се намира дебелата ледена обвивка на Европа. Смята се, че той съдържа два пъти повече течна вода, в сравнение с всички океани на нашата планета.
Учените осъзнават, че там може да има уместно условия за живот още през 70-те години на предишния век. Тогава астролози от Аризона виждат през телескоп, че на юпитерската луна има лед.
Впоследствие галактическите апарати " Вояджър 1 " и " Вояджър 2 " вършат първите фотоси от близко. През 1995 година апаратът " Галилео " на НАСА прелита около Европа, като прави някои надълбоко озадачаващи фотоси. Те демонстрират повърхнина, осеяна с тъмни, червеникаво-кафяви пукнатини. Това са пукнатини, които може би съдържат соли и серни съединения, които биха могли да поддържат живот.
Досега обаче не е имало сходна задача, която да се опита да разбере по-задълбочено галактическия обект.
НАСА се надява, че Clipper ще успее да картографира съвсем цялата луна и да събере прахови частици от там. На борда на апарата има вграден лазер, който ще оказва помощ за проучванията през дълбоките ледове.
Космическият уред " Europa Clipper " се чака да излети от галактическия център " Кенеди " в понеделник. Събитието ще се излъчва онлайн на уеб страницата на НАСА и ще стартира в 18:00 ч. българско време.
Сондата е най-големият галактически уред, изграждан в миналото за планетарна задача. Europa Clipper се чака да дойде в крайната си дестинация през април 2030 година.
Първоначално изстрелването беше планувано за четвъртък, само че НАСА беше принудена да го отсрочи поради урагана " Милтън ", който късно в сряда доближи западното крайбрежие на Флорида и наложи краткотрайното затваряне на галактическия център.
Към Европа
Намираща се на 628 млн. км от Земята, луната Европа е малко по-голяма от нашият натурален сателит. Приликите обаче свършват до тук.
Ако Европа изгряваше на нашето небе да вземем за пример, тя щеше да свети пет пъти по-ярко, тъй като ледовете ѝ могат да отразяват доста повече слънчева светлина. Ледената ѝ кора е дебела близо 25 км, а под нея може да се крие голям соленоводен океан.
Основната цел на задачата е да дефинира дали луната на Юпитер може да бъде обитаема за човешки живот. Clipper ще носи принадлежности и гравитационен опит, с цел да изследва океана, който се намира дебелата ледена обвивка на Европа. Смята се, че той съдържа два пъти повече течна вода, в сравнение с всички океани на нашата планета.
Учените осъзнават, че там може да има уместно условия за живот още през 70-те години на предишния век. Тогава астролози от Аризона виждат през телескоп, че на юпитерската луна има лед.
Впоследствие галактическите апарати " Вояджър 1 " и " Вояджър 2 " вършат първите фотоси от близко. През 1995 година апаратът " Галилео " на НАСА прелита около Европа, като прави някои надълбоко озадачаващи фотоси. Те демонстрират повърхнина, осеяна с тъмни, червеникаво-кафяви пукнатини. Това са пукнатини, които може би съдържат соли и серни съединения, които биха могли да поддържат живот.
Досега обаче не е имало сходна задача, която да се опита да разбере по-задълбочено галактическия обект.
НАСА се надява, че Clipper ще успее да картографира съвсем цялата луна и да събере прахови частици от там. На борда на апарата има вграден лазер, който ще оказва помощ за проучванията през дълбоките ледове.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ