НАСА ще тества в космоса слънчево платно от най-ново поколение
НАСА се готви за първи път да изпрати в космоса усъвършенствана платформа за слънчеви платна. Предвижда се тя да бъде изстреляна до края на април с ракетата Electron на Rocket Lab. Това би трябвало да стане от стартовата площадка в Махия, Нова Зеландия. Платформата ще бъде изведена на слънчевосинхронна орбита на височина 1 000 км, където ще разгърне платно с повърхност 80 кв. м. Очаква се, че когато бъде разгърнато, платното по бляскавост ще се приближава до звездата Сириус. Ако тестванията са сполучливи, тази технология ще даде опция в бъдеще да се основават слънчеви платна с повърхност до 2 квадратни километра.
За да тества най-новата платформа за слънчеви платна, NanoAvionics създаде неповторимия кубсат 12U. Задачата на тестванията е да се валидира новата система за подсилване на платната, която включва композитни мачти. Когато са сгънати, те са с размерите на елементарна рулетка, само че могат да се разгъват в солидни стойки с дължина до 7 метра.
Когато спътникът доближи мечтаната орбита, мачтите ще стартират да се разтягат и ще изтеглят сегментите на платната след себе си. Те също са направени от композитен материал, който обезпечава твърдостта им при разрастване. Но в това време им разрешава да се сплескат и прегънат плътно, когато са навити на макара. В бъдеще тази технология ще разреши основаването на платноходни структури с доста по-големи размери – до 2 квадратни километра.
Процесът на разгръщане на платното ще отнеме 25 минути, ще бъде сниман от камера на спътника. След това видеото ще бъде изпратено на Земята. Основната цел на изстрелването е да се тества новата система за разрастване. Както и да се съберат данни за създаването на по-големи слънчеви платна. Планира се също по този начин да се ревизира дали кубичният спътник (кубсат) може да бъде маневриран посредством смяна на ориентацията на платното. Подобно нещо се прави от феновете на ветроходството. Само че в този случай платното ще бъде повлияно от слънчевите фотони.
НАСА смята, че потреблението на спътници със слънчеви платна при дълги експедиции към Слънчевата система ще избегне нуждата от тежки химически мотори и огромни ресурси от гориво. Системата за разрастване на такива платна би могла да се приложи и при построяването на галактически станции и бази на Луната и Марс. Това акцентира универсалността и евентуалното значение на технологията. Остава единствено да се удостовери нейната надеждност и продължителност в галактически условия. Все още обаче остава неуреден казусът със прекъсването и бързото маневриране за бъдещите сонди и галактически кораби, които ще бъдат оборудвани със слънчеви платна.
