НАСА показа как изглежда една от най-мощните слънчеви бури в историята ВИДЕО
НАСА сътвори зашеметяваща визуализация на една от най-големите слънчеви стихии, следени в миналото от космоса. Земята за малко не е била очевидец на геомагнитна стихия, толкоз мощна, колкото тази през 1859 г. Нашата планета в никакъв случай преди не е виждала толкоз мощно събитие.
На 1 и 2 септември 1859 година на Земята се е случила най-мощната геомагнитна стихия в записаната история. Тя е известна като събитието Карингтън. Тази стихия е породена от голям брой слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса. По това време северното зарево на Земята е било очевидно съвсем до екватора. Най-мощната геомагнитна стихия е довела и до световно спиране на телеграфната връзка. Оттогава Земята не е преживявала сходни геомагнитни стихии, само че през 2012 година е допустимо Земята да е претърпяла сходно събитие, както демонстрира нова визуализация на НАСА, пише IFLScience.
Геомагнитните стихии се предизвикват от радиационни излъчвания от слънчеви изригвания, както и от бързи плазмени изхвърляния от нашата звезда, известни като коронални изхвърляния на маса. Скоростта на плазмените потоци зависи от доста фактори, само че тези изхвърляния нормално са свързани със слънчеви изригвания. Последните, апропо, могат да причинят разстройства в радиокомуникациите на Земята, без значение от плазмените потоци, които се сблъскват с нашата планета.
Смята се, че геомагнитната стихия от 1859 година е била породена от доста мощно слънчево изригване или серия от изригвания, съпроводени с големи плазмени потоци. По това време не е съществувала модерна технология, тъй че е мъчно да се каже тъкмо по какъв начин се е случило това.
Но е известно, че през 2012 година на Земята е допустимо да е зародила съвсем идентична геомагнитна стихия, когато изхвърляне на коронална маса, за което се счита, че е било почти със същия размер като това през 1859 година, замалко да не уцели Земята, макар че е развалило някои спътници, наблюдаващи Слънцето.
През 2012 година Слънцето изхвърли няколко мощни потока плазма, само че най-силният се случи на 23 юли с изригване от клас X2.5. Изригванията от този клас са най-мощните от всички известни. През последните 10 години астрономите са следили изригвания от клас X, които са били още по-силни, само че изхвърлянето на коронална маса през 2012 година е било нещо необикновено. Плазмата се е движила със скорост от 2000 км/сек. Учените считат, че пътят за тази плазма в междупланетното пространство е бил разчистен от предходни изригвания на коронална маса.
НАСА разгласява подробна визуализация на изхвърлянията на коронална маса, случили се през юли и август 2012 година, и по какъв начин те са минали през Слънчевата система, достигайки до вътрешните планети.
Това събитие тревожи учените от самото си пораждане. 24-ият безоблачен цикъл, когато се е случила тази геомагнитна стихия, е бил слаб, тъй че фактът, че сходно събитие е допустимо, допуска, че те може да не са толкоз редки, колкото се смяташе до момента. Ако Земята беше на пътя на големия, бърз плазмен поток, той би се сблъскал с нашата планета и би предизвикал вреди на инфраструктурата по целия свят, които елементарно биха възлезли на стотици милиарди долари.
На 1 и 2 септември 1859 година на Земята се е случила най-мощната геомагнитна стихия в записаната история. Тя е известна като събитието Карингтън. Тази стихия е породена от голям брой слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса. По това време северното зарево на Земята е било очевидно съвсем до екватора. Най-мощната геомагнитна стихия е довела и до световно спиране на телеграфната връзка. Оттогава Земята не е преживявала сходни геомагнитни стихии, само че през 2012 година е допустимо Земята да е претърпяла сходно събитие, както демонстрира нова визуализация на НАСА, пише IFLScience.
Геомагнитните стихии се предизвикват от радиационни излъчвания от слънчеви изригвания, както и от бързи плазмени изхвърляния от нашата звезда, известни като коронални изхвърляния на маса. Скоростта на плазмените потоци зависи от доста фактори, само че тези изхвърляния нормално са свързани със слънчеви изригвания. Последните, апропо, могат да причинят разстройства в радиокомуникациите на Земята, без значение от плазмените потоци, които се сблъскват с нашата планета.
Смята се, че геомагнитната стихия от 1859 година е била породена от доста мощно слънчево изригване или серия от изригвания, съпроводени с големи плазмени потоци. По това време не е съществувала модерна технология, тъй че е мъчно да се каже тъкмо по какъв начин се е случило това.
Но е известно, че през 2012 година на Земята е допустимо да е зародила съвсем идентична геомагнитна стихия, когато изхвърляне на коронална маса, за което се счита, че е било почти със същия размер като това през 1859 година, замалко да не уцели Земята, макар че е развалило някои спътници, наблюдаващи Слънцето.
През 2012 година Слънцето изхвърли няколко мощни потока плазма, само че най-силният се случи на 23 юли с изригване от клас X2.5. Изригванията от този клас са най-мощните от всички известни. През последните 10 години астрономите са следили изригвания от клас X, които са били още по-силни, само че изхвърлянето на коронална маса през 2012 година е било нещо необикновено. Плазмата се е движила със скорост от 2000 км/сек. Учените считат, че пътят за тази плазма в междупланетното пространство е бил разчистен от предходни изригвания на коронална маса.
НАСА разгласява подробна визуализация на изхвърлянията на коронална маса, случили се през юли и август 2012 година, и по какъв начин те са минали през Слънчевата система, достигайки до вътрешните планети.
Това събитие тревожи учените от самото си пораждане. 24-ият безоблачен цикъл, когато се е случила тази геомагнитна стихия, е бил слаб, тъй че фактът, че сходно събитие е допустимо, допуска, че те може да не са толкоз редки, колкото се смяташе до момента. Ако Земята беше на пътя на големия, бърз плазмен поток, той би се сблъскал с нашата планета и би предизвикал вреди на инфраструктурата по целия свят, които елементарно биха възлезли на стотици милиарди долари.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ