НАСА записа звуци от черна дупка
НАСА разгласява изумителен аудиоклип от звукови талази, разпространяващи се от свръхмасивна черна дупка, ситуирана на 250 милиона светлинни години от Земята. Тази черна дупка се намира в центъра на галактичния клъстер Персей, а звуковите талази, които произлизат от нея, са трансформирани на 57 и 58 октави по-високо, с цел да станат чути за човешкото ухо.
Резултатът, оповестен от НАСА за пръв път през 2022 година, е злокобен и необикновен тон, наподобяващ галактически писък, който буди възприятие на благоговение и тайнственост. Това е първият път, когато тези звукови талази са извлечени и преобразувани в аудио, което можем да чуем.
Въпреки че нормално звукът не може да се популяризира в безвъздушното пространство, това не значи, че той липсва. През 2003 година астрономите откриват акустични талази, разпространяващи се през газовете към свръхмасивната черна дупка в клъстера Персей. Тези талази включват най-ниската нота, засичана в миналото във Вселената – доста под границите на човешкото усещане.
Трансформацията на тези талази в чуваем тон освен ги прави налични за слуха ни, само че и прибавя нови измерения към тях. Така учените могат да добият визия по какъв начин би звучало придвижването на тези талази през междугалактичното пространство.
Най-ниската нота, засечена през 2003 година, е B-бемол, ситуирана на 57 октави под междинното " До ". За съпоставяне, честотата на тази нота е 10 милиона години, до момента в който човешкият слух може да схване честоти, които не престават единствено една двайсета от секундата.
Звуковите талази от черната дупка са извлечени радиално – от центъра на черната дупка към периферията – и са възпроизведени по този начин, че да могат да бъдат чути във всички направления. За да станат тези звуци чуваеми, тяхната периодичност е увеличена с невероятните 144 квадрилиона до 288 квадрилиона пъти.
Звуковите талази не са просто научно любознание. Те играят значима роля в нагряването на газовете и плазмата в клъстера Персей. Тези горещи газове, известни като вътрешноклъстерна среда, са доста по-плътни и горещи от междугалактическата среда отвън клъстера. Нагряването посредством звукови талази контролира температурите, което въздейства на образуването на звезди и еволюцията на галактичните клъстери в дълготраен проект.
Друга известна черна дупка – M87, първата черна дупка, снимана непосредствено от екипа на Event Horizon Telescope, също получи „ звуково “ превръщане. Заедно с телескопа, данни за нея бяха събрани от обсерваторията Чандра за рентгенови лъчи, галактическия телескоп Хъбъл за забележима светлина и масива ALMA за радио дължини на вълните.
Тези изображения разкриват грамаден струй от материал, изхвърлян от пространството към черната дупка със скорости, които наподобяват по-бързи от светлината във вакуум – заблуда, само че впечатляваща. Данните също бяха преобразувани в тон, като рентгеновите лъчи задават най-високите честоти, оптичните данни – междинните, а радиовълните – най-ниските.
Превръщането на образни данни в звуци е освен впечатляващ метод за прекарване на галактическите феномени, само че и теоретичен инструмент. Преобразуването на данни в тон може да разкрие скрити елементи, които другояче биха останали незабелязани, като способства за по-дълбоко схващане на Вселената.
Тази новаторска техника продължава да ни приближава до мистериите на космоса, предлагайки ни освен образна, само че и аудио вероятност за хубостта и сложността на Вселената.
Резултатът, оповестен от НАСА за пръв път през 2022 година, е злокобен и необикновен тон, наподобяващ галактически писък, който буди възприятие на благоговение и тайнственост. Това е първият път, когато тези звукови талази са извлечени и преобразувани в аудио, което можем да чуем.
Въпреки че нормално звукът не може да се популяризира в безвъздушното пространство, това не значи, че той липсва. През 2003 година астрономите откриват акустични талази, разпространяващи се през газовете към свръхмасивната черна дупка в клъстера Персей. Тези талази включват най-ниската нота, засичана в миналото във Вселената – доста под границите на човешкото усещане.
Трансформацията на тези талази в чуваем тон освен ги прави налични за слуха ни, само че и прибавя нови измерения към тях. Така учените могат да добият визия по какъв начин би звучало придвижването на тези талази през междугалактичното пространство.
Най-ниската нота, засечена през 2003 година, е B-бемол, ситуирана на 57 октави под междинното " До ". За съпоставяне, честотата на тази нота е 10 милиона години, до момента в който човешкият слух може да схване честоти, които не престават единствено една двайсета от секундата.
Звуковите талази от черната дупка са извлечени радиално – от центъра на черната дупка към периферията – и са възпроизведени по този начин, че да могат да бъдат чути във всички направления. За да станат тези звуци чуваеми, тяхната периодичност е увеличена с невероятните 144 квадрилиона до 288 квадрилиона пъти.
Звуковите талази не са просто научно любознание. Те играят значима роля в нагряването на газовете и плазмата в клъстера Персей. Тези горещи газове, известни като вътрешноклъстерна среда, са доста по-плътни и горещи от междугалактическата среда отвън клъстера. Нагряването посредством звукови талази контролира температурите, което въздейства на образуването на звезди и еволюцията на галактичните клъстери в дълготраен проект.
Друга известна черна дупка – M87, първата черна дупка, снимана непосредствено от екипа на Event Horizon Telescope, също получи „ звуково “ превръщане. Заедно с телескопа, данни за нея бяха събрани от обсерваторията Чандра за рентгенови лъчи, галактическия телескоп Хъбъл за забележима светлина и масива ALMA за радио дължини на вълните.
Тези изображения разкриват грамаден струй от материал, изхвърлян от пространството към черната дупка със скорости, които наподобяват по-бързи от светлината във вакуум – заблуда, само че впечатляваща. Данните също бяха преобразувани в тон, като рентгеновите лъчи задават най-високите честоти, оптичните данни – междинните, а радиовълните – най-ниските.
Превръщането на образни данни в звуци е освен впечатляващ метод за прекарване на галактическите феномени, само че и теоретичен инструмент. Преобразуването на данни в тон може да разкрие скрити елементи, които другояче биха останали незабелязани, като способства за по-дълбоко схващане на Вселената.
Тази новаторска техника продължава да ни приближава до мистериите на космоса, предлагайки ни освен образна, само че и аудио вероятност за хубостта и сложността на Вселената.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ