NASA следи обширна и нарастваща аномалия в земното магнитно поле
NASA интензивно следи една странна особеност в земното магнитно поле – великански район с невисок магнетичен интензитет в небето над планетата, което се простира сред Южна Америка и югозападна Африка.
Години наред този просторен и разрастващ се феномен, наименуван Южноатлантическата особеност, е интригувал и тревожил учени от целия свят. Особено откривателите от NASA. Сателитите и галактическите апарати на галактическата организация са изключително уязвими към отслабената мощ на магнитното поле в границите на аномалията и вследствие на това се излагат на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата особеност, която NASA свързва с „ пробив “ в земното магнитно поле или със самобитна „ дупка в космоса “ – като цяло не визира живота на Земята. Същото обаче не може да се каже за орбиталните галактически апарати, в това число Международната галактическа станция, която минава непосредствено през аномалията, до момента в който обикаля към планетата на ниска орбитална височина. Ако в границите на това отслабено земно магнитно поле софтуерните системи на борда бъдат ударени от високоенергийни фотони, идващи от Слънцето, софтуерните системи на борда могат да дадат на късо или да престанат да работят както би трябвало.
Тези случайни удари постоянно довеждат до проблеми на ниско равнище, само че не е изключено и да се изгуби доста количество данни или даже да се нанесат непрекъснати вреди върху основни съставни елементи. Обикновено преди да преминат през аномалията, операторите на спътниците изключват системите на галактическите апарати.
Ето за какво NASA се пробва да научи колкото се може повече за този комплициран и сложен за схващане феномен. Тери Сабака и Уиджа Куанг, геофизици от NASA, следят аномалията благодарение на спътниците SWARM на Европейската галактическа организация, с цел да проучат по какъв начин тъкмо се трансформира.
“Макар и Южноатлантическата особеност да е бавнодвижеща се, тя минава през известна смяна в морфологията, тъй че е значимо да продължим да я следим - споделя доктор Сабака. - Защото тъкмо това ни оказва помощ да вършим модели и прогнози. ”
Учените считат, че главният източник на аномалията е големият океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, ситуирано на хиляди километри под повърхността. Движението на тази маса генерира електрически течения, които основават земното магнитно поле (но явно не по идентичен метод навсякъде).
Огромен контейнер от плътна канара, наименуван African Large Low Shear Velocity Province и ситуиран на 2900 км под Африка, въздейства на генерирането на полето, което довежда до този трагичен отслабващ резултат (той в допълнение се усилва от наклонената магнетична ос на планетата).
Какво е бъдещето на Южноатлантическата особеност? Не можем да кажем сигурно. Според новите изследвания по тематиката обаче тя не е ново събитие, а нещо, което е засягало земята още преди 11 млн. години. Ако това в действителност е по този начин, то най-вероятно Южноатлантическата особеност не е нито задвижващата мощ, нито предшественикът на смяната на земното магнитно поле на цялата Земя (както спекулират някои), защото това е муден развой, който се развива в продължение на няколкостотин години.
Източник:
Години наред този просторен и разрастващ се феномен, наименуван Южноатлантическата особеност, е интригувал и тревожил учени от целия свят. Особено откривателите от NASA. Сателитите и галактическите апарати на галактическата организация са изключително уязвими към отслабената мощ на магнитното поле в границите на аномалията и вследствие на това се излагат на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата особеност, която NASA свързва с „ пробив “ в земното магнитно поле или със самобитна „ дупка в космоса “ – като цяло не визира живота на Земята. Същото обаче не може да се каже за орбиталните галактически апарати, в това число Международната галактическа станция, която минава непосредствено през аномалията, до момента в който обикаля към планетата на ниска орбитална височина. Ако в границите на това отслабено земно магнитно поле софтуерните системи на борда бъдат ударени от високоенергийни фотони, идващи от Слънцето, софтуерните системи на борда могат да дадат на късо или да престанат да работят както би трябвало.
Тези случайни удари постоянно довеждат до проблеми на ниско равнище, само че не е изключено и да се изгуби доста количество данни или даже да се нанесат непрекъснати вреди върху основни съставни елементи. Обикновено преди да преминат през аномалията, операторите на спътниците изключват системите на галактическите апарати.
Ето за какво NASA се пробва да научи колкото се може повече за този комплициран и сложен за схващане феномен. Тери Сабака и Уиджа Куанг, геофизици от NASA, следят аномалията благодарение на спътниците SWARM на Европейската галактическа организация, с цел да проучат по какъв начин тъкмо се трансформира.
“Макар и Южноатлантическата особеност да е бавнодвижеща се, тя минава през известна смяна в морфологията, тъй че е значимо да продължим да я следим - споделя доктор Сабака. - Защото тъкмо това ни оказва помощ да вършим модели и прогнози. ”
Учените считат, че главният източник на аномалията е големият океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, ситуирано на хиляди километри под повърхността. Движението на тази маса генерира електрически течения, които основават земното магнитно поле (но явно не по идентичен метод навсякъде).
Огромен контейнер от плътна канара, наименуван African Large Low Shear Velocity Province и ситуиран на 2900 км под Африка, въздейства на генерирането на полето, което довежда до този трагичен отслабващ резултат (той в допълнение се усилва от наклонената магнетична ос на планетата).
Какво е бъдещето на Южноатлантическата особеност? Не можем да кажем сигурно. Според новите изследвания по тематиката обаче тя не е ново събитие, а нещо, което е засягало земята още преди 11 млн. години. Ако това в действителност е по този начин, то най-вероятно Южноатлантическата особеност не е нито задвижващата мощ, нито предшественикът на смяната на земното магнитно поле на цялата Земя (както спекулират някои), защото това е муден развой, който се развива в продължение на няколкостотин години.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ