Парламентът задължи кабинета да внесе закон за ратифициране на Съвета за мир
Народното събрание одобри решение, с което задължава Министерския съвет да внесе план на закон за одобрение на съглашението за присъединение към Борда за мир. Резолюцията беше подкрепена със 157 гласа „ за “. Гласуването мина след близо два часа интензивни диспути в пленарната зала. Депутатите упорстват за цялостна бистрота по отношение на интернационалните задължения на страната.
Това е първият формален парламентарен ход след присъединението на България към организацията. Страната ни стана част от самодейността на 22 януари 2026 година по време на международния конгрес в Давос. Резолюцията на Народното събрание цели да приведе интернационалния ангажимент в сходство с българската Конституция. Правителството към този момент е уведомило Съединени американски щати, че краткотрайно няма да ползва Устава до неговата публична ратификация.
България се причисли към Съвета за мир със характерен статут. Страната ни взе участие като страна участник без право на глас. Този статут е регламентиран в член 11.1, писмен знак „ б “ от Устава на организацията. Въпреки неналичието на право на глас, страната ни е измежду 19-те страни създатели на новата интернационална конструкция. Този акт провокира съществени политически реакции у нас незабавно след подписването на Хартата.
Инициативата за основаването на Съвета за мир принадлежи на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. В рамките на Европейския съюз единствено България и Унгария одобриха поканата за участие. Останалите страни от Съюза резервират изчаквателна позиция все още. Това сложи страната ни в неповторима дипломатическа обстановка на европейско равнище.
Следващата значима стъпка за българската дипломация е Встъпителното съвещание на Съвета за мир. То ще се организира на 19 февруари 2026 година във Вашингтон. Българската делегация ще бъде ръководена от Иван Найденов. Той заема поста непрекъснат секретар в Министерството на външните работи. Очаква се там да бъдат конкретизирани детайлите по оперативното съдействие.
Критиците в Народното събрание обаче показаха съществени процедурни пропуски при първичното сключване. Според тях Министерският съвет не е провел наложителните предварителни съвещания с Народното събрание. Опозицията подсети, че бюджетът и съветът за мир са тематики от изключителна значимост за суверенитета.
Финансовите условия на участието също бяха обект на подробни полемики. България няма директни финансови задължения за своето присъединяване в Борда. Въпреки това разпоредбите плануват тригодишен мандат за страните членки. Изключение се прави единствено в случай че страната заплати 1 милиард $ през първата година от участието си.
Министър Сачева отбрани дейностите на кабинета по време на разискванията в залата. Тя акцентира, че България има задоволително време да убеди Народното събрание в изгодите от това решение. Според нея присъединението е в поддръжка на европейския консенсус и националния интерес. Правителството се ангажира да внесе нужната документи в най-кратки периоди.
