Депутатите приеха правилата за избор на членове на новата антикорупционна комисия
Народното събрание одобри процедурните правила за избор на членове на новата Комисия за противопоставяне на корупцията (КПК). Депутатите ще дефинират един от общо петимата членове на профилирания орган. Процесът стартира публично, като другите институции разполагат с един месец за лъчение на своите представители.
Народното събрание одобри опцията за избор на членове с нормално болшинство от 121 гласа. Първоначално се предвиждаше условие за квалифицирано болшинство от две трети или 160 народни представители. Тази смяна стана факт след гласоподаване на второ четене на измененията в Закона за противопоставяне на корупцията. Новата конструкция цели засилен надзор върху обществените фигури.
Кандидатите за новата антикорупционна комисия би трябвало да дават отговор на строги критерии. Те наложително имат просветителна степен магистър по право. Изисква се най-малко 10 години юридически стаж и потвърдени високи нравствени качества. Депутатите усилиха периода за издигане на кандидатури от три на седем дни. Това решение цели обезпечаване на повече време за качествени номинации.
Бъдещата комисия ще се състои от петима членове с мандат от пет години. ще ползва ротационен принцип за своето председателство. Председателят ще се сменя всяка година. Той ще работи като първокачествен разпоредник с бюджетни средства за интервала на своя мандат.
Комисията ще има съществени проверяващи пълномощия по отношение на висши държавни чиновници. Тя ще следи за спор на ползи при президента, депутатите, министрите и съдиите. Процедурата включва основаване на номинационна комисия от петима самостоятелни членове. Те се оферират от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правораздаването, омбудсмана и Сметната палата.
По време на парламентарните диспути бяха изразени разнообразни политически позиции по отношение на прозрачността. Димитър Найденов, Демократична България, акцентира смисъла на гражданското присъединяване:
„ Предложихме да се впише да се разиска всяка отрицателно мнение. Смисъла не е просто гражданските организации да изпращат мнения, които да попаднат в чекмедже. Това предложение не дава право на несъгласие. То изисква нещо естествено – аргументирана позиция. Ако поличум негативно мнение от Висшия адвокатски съвет, да има бистрота. Да се поема отговорност за решенията. КПК би трябвало да стартира своя мандат с доверие. “
Велислав Величков, Политическа партия, поддържа удължаването на периодите за работа по номинациите:
„ Разумно е срокът да е от 3 на 7 дни. От два на 5 дни да се усили срокът за мнения. “
Димитър Балев, ПБ, също се концентрира върху времевия обсег на процедурата:
„ Две редакции предлагам: тридневния период за оферти от Народно събрание да се усили от три на 7 дни. “
Цончо Ганев, „ Възраждане “, подлага на критика активността на досегашните структури и разноските за тях:
„ До по кое време ще продължаваме като Народно събрание да се вършат инспекции за принадлежност към службите за преди 37 години и това облечено в бюджет, което коства 5 милиона. Ще сменяме един член на комисията with различен. Защо се занимаваме с досиета на хора, които ги няма. Да оправдаваме 5 милиона бюджет за комисията по досиетата. “
Институциите разполагат с един месец за лъчение на своите представители в новата комисия. Върховният касационен съд и Върховният административен съд ще изберат дружно двама членове. Президентът и Народното събрание ще назначат по един представител. Последният член ще бъде излъчен от Висшия адвокатски съвет. Парламентът към този момент разиска новите проверяващи функционалности на този орган.
Мандатът на всеки член стартира да тече от датата на неговото встъпване в служба. Този модел цели да обезпечи самостоятелност и успеваемост при противодействието на корупцията по високите етажи на властта.
