Народното събрание прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, с

...
Народното събрание прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, с
Коментари Харесай

Криптозаконът даде правомощия на КФН да сваля сайтове без да пита съда

Народното заседание одобри дефинитивно Закона за пазарите на криптоактиви, с което транспонира европейския правилник MiCa и най-сетне уреди в нормативен акт една от най-динамичните (но и евентуално рискови) сфери от стопанската система. Както постоянно се случва у нас, главното предопределение на текстовете не провокира толкоз огромен спор, колкото вероятната (зло)употреба с част от тях.

В случая - предпазените с гласовете на ГЕРБ-СДС, " Ново начало " и Има Такъв Народ пълномощия на Комисията за финансов контрол да отстранява без правосъдна глоба уеб сайтове, в които е решила, че се правят нарушавания с криптоактиви.
 Как наподобява първият закон за криптоактивите у нас
Как наподобява първият закон за криптоактивите у нас

С него в българското законодателство се вкарват ограниченията, които Европейски Съюз одобри в правилник

Според признатия към този момент законопроект КФН ще издава и приключва лицензи за предложение и търговия, а Българска народна банка ще държи под контрол издателите на токени за електронни пари. До края на 2025 година опериращите сега оператори на криптоуслуги ще би трябвало да покрият условията на новия закон.

При нужда от отбрана на ползите на потребителите в незабавен порядък съдът ще би трябвало да взема решение за налагане на запори по искане на КФН в рамките дневно. За нарушавания глобите могат да доближат до 30 млн. лв. или 15% от годишния оборот.

Скандал

Именно част от новите свръхправомощия на финансовия контрол бяха атакувани от ПП-ДБ, " Възраждане " и МЕЧ.

Мартин Димитров от ПП-ДБ уточни, че ръководещите са вкарали текст, който не подхожда на европейския правилник - КФН, по предложение на зам.-председателя си и без решение на съда, да разпорежда на телекомите да отстранен обещано наличие, да лимитират достъпа до него или да демонстрират известие на потребителите.

" Какво става тук, в случай че се злоупотреби? Ако се употребява против съответни компании? Ако КФН не реши вярно? ", запита Димитров.

Колегата му Божидар Божанов изясни, че сходно решение за ограничение на достъпа може да е на база реклама, която е показана на даден уебсайт от външна рекламна мрежа. " По този метод могат да бъдат атакувани медии, опозиционни уеб сайтове, хумористични уеб сайтове ", добави депутатът.

Георги Хрисимиров от " Възраждане " означи, че препоръчаният за гласоподаване текст се базира на тяхна редакция, само че от нея е била отстранена частта, в която достъпът до даден уебсайт се не разрешава с решение на ръководителя на Софийския областен съд.

От опозицията бяха безапелационни, че това е евентуален инструмент за налагане на цензура.

Управляващите по този начин и не опазиха своите текстове до самото гласоподаване, което стартира с неловка обстановка - беше поискана инспекция на кворума във очевидно празната зала, която бързо се изпълни на фона на подвиквания.

53-ма от ГЕРБ, 19 от " Ново начало " и 12 от " ИТН " се оповестиха категорично срещу спомагателна точка, която обвързва премахването на информация от интернет със правосъден надзор. Останалите от болшинството, в това число всички присъстващи от Българска социалистическа партия, се въздържаха.

В последна сметка Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) излезе на трибуната и разгласи, че вкараните в закона текстове не са техни. " Тези текстове са подадени от КРС и КФН. Вашата група ни помоли за мнение от КРС. Каквото ни даде КРС, това внесохме. Това са настоящи процедури по редица други закони ", съобщи той.

Макар по-късно да беше репликиран, че в цялото съответстващо законодателство КФН или няма такива пълномощия, или те са под правосъден надзор, при прегласуването още веднъж имаше единствено 68 депутати " За ".
Източник: money.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР