Парламентът прие окончателно удължителния бюджет
Народното събрание одобри дефинитивно на второ четене така наречен „ удължителен закон “ за държавния бюджет, който подсигурява финансовото действие на страната при започване на 2026 година. В поддръжка на текстовете гласоподаваха 154 народни представители, 43 бяха „ срещу “, а 8 се въздържаха. Групата на „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ не взе участие в гласуването, оповестиха от пресцентъра на Народното събрание.
Ключов миг в признатия закон е решението за актуализация на възнагражденията в бюджетната сфера. Депутатите утвърдиха предлагането на Асен Василев и ПП-ДБ за еднократна индексация на заплатите, които не са обвързани с минималната работна заплата. Увеличението ще бъде равно на размера на насъбраната годишна инфлация към 31 декември 2025 година.
" Предлагаме за всички, които не са на минимална работна заплата, да има еднократна индексация в размер на насъбраната към 31 декември годишна инфлация. Това е изцяло във опциите на бюджета, тъй като приходите порастват с растежа на стопанската система плюс растежа на инфлацията ", съобщи по-рано в пленарната зала съпредседателят на ПП-ДБ Асен Василев.
По предварителни данни на Националния статистически институт, предстоящата инфлация за 2025 година е към 5%.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изрази песимизъм по отношение на успеваемостта на краткотрайното решение. Във видеообръщение от партийната централа той предизвести, че неналичието на постоянен бюджет ще има съществени стопански последствия.
" Последиците от удължителен бюджет ще са тежки, само че парламентарната група на ГЕРБ ще поддържа единствено тях ", съобщи Бойко Борисов и хвърли виновността за създалата се обстановка върху Асен Василев и ПП-ДБ.
Приетият план, който всъщност е Закон за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година, се задейства при неналичието на признат постоянен бюджет до началото на годината. Той стъпва на нормата на член 87 от Закона за обществените финанси и урежда:
Събирането на приходите и осъществяването на разходите; Предоставянето на прехвърляния към общините; Поемането на държавен дълг при съблюдаване на фискалните правила.Целта на правната рамка е да обезпечи непрекъснатост на заплащанията за пенсии, обществени помощи и хонорари, до момента в който бъде признат Законът за държавния бюджет за 2026 година.
