Парламентът реши: Новият Висш съдебен съвет да бъде избран до 17 октомври
Народното събрание одобри дефинитивно на второ четене измененията в Закона за правосъдната власт. Депутатите дефинираха съответен времеви график за възобновяване на висшия орган на правосъдната система. Новият Висш правосъден съвет би трябвало да бъде определен до 17 октомври тази година. Решението пристигна след интензивни диспути в пленарната зала през втория ден от разглеждането на законопроекта. Промените бяха подкрепени съвсем единомислещо от народните представители.
Изборът на новия състав би трябвало да се случи в границите на три месеца след влизането на закона в действие. Една от най-съществените ремонти визира метода на избор на професионалната квота в съвета. Депутатите взеха решение магистратите да гласоподават по окръжни региони, а не по апелативни, както беше препоръчано в началото. Тази смяна получи утвърждението на по-голямата част от магистратската общественост в страната.
Висш правосъден съвет с изминал мандат към този момент няма да може да назначава административни ръководители. Тази наредба цели да ограничи пълномощията на орган с изчерпана легитимност. Тя ще важи за цялата правосъдна система до конституирането на новия състав. Освен това бяха въведени нови критерии за допустимост на претендентите за членове на съвета. Лица, заемали постовете основен прокурор или ръководител на висш съд през последните пет години, нямат право на избор.
Министърът на правораздаването получи в допълнение пълномощие да апелира решенията на Висшия правосъден съвет. Това ускорява контролните функционалности на изпълнителната власт върху административните актове на правосъдния орган. Депутатите трансформираха и процедурата за избор на краткотрайно изпълняващи длъжността ръководители на висшите съдилища и прокуратурата.
Надежда Йорданова, ръководител на ПГ на „ Демократична България “, изрази своите терзания по отношение на новия механизъм за гласоподаване:
„ Пленумът на Висш съдебен съвет дефинира и.ф. основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и ръководител на Върховен административен съд. Предвижда се тези решения да бъдат взимами с мининум 13 гласа от членовете на Пленума. Това позволение е притеснително по отношение на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Защото това прави допустимо краткотрайно изпълняващ функционалностите на двете съдилища да бъде избиран без нито един глас от членовете на съвета, които са съдии, директно определени от съдии. “
Според новите текстове Пленумът на Висш съдебен съвет ще гласоподава за и.ф. ръководители с най-малко 13 гласа. Досега тези функционалности се изпълняваха от съответните колегии на съвета. Тази смяна провокира съществени полемики по отношение на независимостта на съдийската гилдия при определянето на своите краткотрайни водачи.
Друг значим аспект от промяната е статутът на следствието в България. Стою Стоев от ПГ на „ Продължаваме промяната “ разяснява измененията в тази тенденция:
„ Никъде в Конституцията не е заложена рамка, в която Следствието е подчинено на основния прокурор. С едни текстове сред първо и второ четене, доразвити от сътрудници в комисия ние действително подчинихме следствието на основния прокурор. “
Директорът на Националната следствена работа към този момент няма да заема поста на заместник-главен прокурор. Това решение беше гласувано за по-ясно разграничение на функционалностите в границите на държавното обвиняване. Въпреки това дебатите за действителната самостоятелност на следствените органи не престават да бъдат настоящи измежду политическите сили.
Димитър Петров от ПГ на „ Прогресивна България “ изясни претекстовете за избора по окръжни съдилища:
„ Нашето предложение, което е за окръжни съдилища, не Апелативни е само и единствено за да се улеснят магистратите да упражнят своето право на глас, защото считаме, че при сегашната изчерпана легитимация на членовете на Висш съдебен съвет е значимо повече магистрати да вземат присъединяване. “
Председателката на правната комисия Янка Тянкова поддържа този модел след съвещания с професионалната общественост. Тя акцентира, че дейното гласоподаване ще докара до по-справедливи и законни избори. Професионалната квота ще гласоподава само с хартиени бюлетини заради липса на надеждна електронна система. Това решение цели да предотврати възможни операции на вота в правосъдната система.
Петър Петров от „ Възраждане “ предизвести за вероятни механически и процедурни спънки пред крайния период. Той означи, че Народното събрание няма закрепен период за избор на своите представители в съвета. За избора на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората от парламентарната квота се изисква болшинство от 160 гласа. Това може да затрудни процеса при липса на политически консенсус сред главните партии.
Приетите промени в Закона за правосъдната власт са част от по-широкия развой на правосъдна промени. Те целят да възстановят публичното доверие в най-висшия орган на правосъдната власт. Октомврийският период слага напрегнат както законодателната, по този начин и правосъдната власт за бързо осъществяване на процедурите. Магистратите в цялата страна ще би трябвало да провеждат изборните си събрания по новите правила в къси периоди.
