Парламентът с ключови промени в съдебния закон, сблъсъци за бюджета ОБЗОР
Народното събрание одобри дефинитивно на второ четене огромни промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ).
С новите текстове депутатите постановиха експлицитна възбрана на Висш правосъден съвет (ВСС) с изминал мандат да избира нови административни ръководители и магистрати в системата. Заложено бе и ограничаването никое лице да не извършва функционалностите на краткотраен началник за повече от шест месеца. Допълнително се затвориха вратите към Съвета за заемалите постовете на „ тримата огромни “ след края на мандата им, а основният прокурор към този момент ще може да има до трима заместници.
При гласуването се оформи отчетливо болшинство сред ГЕРБ-СДП, ПП-ДБ и Българска социалистическа партия, които поддържаха текстовете с аргумента, че се поставя завършек на безконтролното краткотрайно кадруване. Опозицията в лицето на „ Възраждане “ и Има Такъв Народ гласоподава „ срещу “ или „ въздържал се “, като разкритикува намаляването на нужното болшинство за избор на шефове на висши съдилища от 17 на 13 гласа, определяйки го като политическо преодоляване на системата.
По отношение на държавните финанси следва влизането в пленарна зала на напълно новия макрорамков Проект за държавен бюджет за 2026 година Кабинетът упорства за фискална рамка със заложен недостиг от тъкмо 3.0% от Брутният вътрешен продукт, с цел да се спазят Маастрихтските критерии за еврозоната, като се планува стопански напредък от 2.8%. Текстовете занапред ще се разискват на първо четене в комисиите и в зала през идната седмица на фона на рецензии от Фискалния съвет за раздути разноски.
Истинският политически конфликт в Народното събрание обаче се развихри поради преходните и заключителни разпореждания на новия бюджет. В тях е заложено предложение на Министерския съвет за закриване на Комисията по досиетата и прекачване на архивите ѝ към Държавна организация „ Архиви “ . Проектотекстът провокира остри заявления от страна на Движение за права и свободи и десни политически обединения като „ Синя България “, които се оповестиха изрично срещу ликвидирането на структурата, определяйки го като „ антидемократичен опит за изтриване на историческата памет за комунистическия режим “.
