Съдии влизат в КПК, инспектори ще разследват корупцията с оперативно внедряване и СРС
Народното заседание одобри на второ четене Законът за противопоставяния на корупцията на лица, заемащи обществени длъжности. С него се разкрива още веднъж Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК), която беше закрита преди осем месеца. Тогава нейните функционалности бяха разпределени сред Сметната палата, ГДБОП и следствието. Съществуването й обаче е значимо, защото от това зависи заплащането на към 200 млн. евро по Плана за възобновяване и резистентност. Крайният период, в който законът би трябвало да е реалност, е другия петък. За да одобряват закона напълно народните представители удължиха работното си време.
Според закона до един месец от влизането му в действие членовете на комисията би трябвало да бъдат определени. Тя може да проработи и при трима членове, т.е. в случай че две от институциите, които ще избират не съумеят да се оправят. " За " текстовете гласоподаваха от всички парламентарни групи, без Движение за права и свободи, които бяха срещу.
В закона детайлно са изброени лицата, заемащи обществени длъжности, измежду които попадат депутатите, министрите, магистратите, кметовете.
Един от главните моменти е, че Комисията ще се състои от петима, които би трябвало да имат най-малко 10 години юридически стаж, като в края на мандата те не би трябвало да са навършили 65 година, т.е. пенсионна възраст. Един от тях ще бъде назначен от президента, един определен от Народното събрание, по един определен от общите събрания на Върховен административен съд и Върховен касационен съд и един от Висшия адвокатски съвет.
В закона в детайли е написана процедурата, по която президентът ще назначава, а другите четири институции ще избират.
По отношение на общите събрания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд номинации може да прави всеки висш арбитър, като претендентите би трябвало да са наложително съдии. В първия вид имаше опция да се предлагат и прокурори, само че тя отпадна на второ четене в правната комисия.
Кандидатите ще бъдат изслушвани обществено от конкурсна комисия, избрана на инцидентен принцип от шефовете на двете висши съдилища.
Самият избор ще бъда изработен от двете общи събрания, те ще бъдат предавани обществено. Изборът се счита за постоянен, в случай че са дали своят вот повече от половината. Ако няма избор, ще се гласоподава на идващия ден, като тогава ще би трябвало да участват 33% от всички висши магистрати. Гласуването ще става на хартия. Обжалването ще се прави в другия съд, т.е., който не е определен от Върховен административен съд, ще може да апелира пред Върховен касационен съд, и назад.
Също в детайли е написана и процедурата на избора, който ще прави Висшият адвокатски съвет. Там номинации ще може да прави всеки юрист, а избора - съветът.
Председателят на комисията ще се сменя всяка година посредством чоп.
Със закона се връщат и проверяващите инспектори, които бяха и в закритата КПК, както и проверяващите и оперативно-издирвателните функционалности. Именно във връзка с тези две функционалности бяха и най-големите терзания на народните представители. Разследващи инспектори могат да бъдат хора с минимум пет години юридически стаж.
Друг миг е, че ръководителят ще назначава шефа на дирекция. Според Политическа партия това е притеснително, тъй като по този начин всеки един ръководител, който ще се сменя всяка година, може да си назначава шефа.
Стою Стоев от Политическа партия изрази безпокойствие от текста, който споделя, че материалите от оперативно-издирвателните действия и инспекциите се изпращат на прокуратурата по решение на комисията. За това той предложи и при преустановяване на инспекцията, комисията отново да изпраща материалите на прокуратурата. Той също по този начин предложи да има период какъв брой време да продължи инспекцията, тъй като имало опция, в случай че е дълго, да замести едно досъдебно произвеждане. Той добави и че, за жалост, с това бързане нямало да се одобри съвършен акт.
Велислав Величков от Политическа партия пък попита какво се има поради под оперативно внедряване. Значи ли, че някой ще бъде внедрен измежду депутатите и магистратите и изиска от Министерството на правораздаването, които са създателите на закона, да обяснят по какъв начин ще се прави оперативното внедряване.
Иван Вачев от " Прогресивна България " разгласи, че законът изрично е нужен, тъй като " корупцията убива ". Той уточни, че корупцията в опазването на здравето да вземем за пример е кражба на здраве и фантазии, в правосъдната система е кражба на правдивост. Според него имало гаранции, че КПК няма да бъде бухалка, тъй като членовете ще се определени от самостоятелни органи - президент, парламент, Върховен административен съд, Върховен касационен съд и Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
Атанас Славов от Демократична България също се спря на проверяващите функционалности на КПК. Според него единствено по себе си те не могат да доведат до резултат, тъй като проверяващите функционалности са под контрола на прокуратурата. " Каквито и проверяващи да създадем, не можем да чакаме резултати, тъй като прокуратурата остава нереформирана ", сподели Славов. " Смените на хората по върховете, не трансформират същността на системата. Система, опасана в зависимости, която се регистрира пред някакви офиси, ложи ", добави той. Славов попита от кое място ще дойдат тези проверяващи инспектори. И добави, че ще дойдат от Министерство на вътрешните работи, а някои от ДАНС. Той предложи да се направи доста сериозен тест за интегритет на проверяващите инспектори. И предложи да се подхожда сериозно, като и добави, че в частта за проверяващите инспектори и следствието, няма да поддържат закона.
Милен Трифонов от ПБ напомни казаното от него в правната комисия, че със свито сърце ще поддържа проверяващите функционалности. И добави, че е " доста значимо под лупа да се следи " активността на КПК.
Според Велислав Величков от Политическа партия разгласи, че те ще поддържат закона, както е излязъл от правната комисия. Много значимо било инспекторите да бъдат оставени да работят умерено. Те трябвало да бъдат тествани при тяхното назначение и да се ревизира по какви каузи са работили.
По думите на Петър Петров от " Възраждане " обаче комисията нямало да проработи в нейните две съществени посоки - следствие на корупция и спор на ползи. Той напомни, че закритата КПК имала за две години към 400 отхвърли да образува спор на ползи. От 250 инспекции годишно единствено в 18 имало спор на ползи.
Освен с следствие на корупцията, КПК ще се занимава и с спора на ползи на лицата, заемащи обществени длъжности, както и с техните заявления. По предложение на Божидар Божанов от Демократична България декларациите могат да се одобряват и електронно и комисията основава указател на подадените по този метод документи.
Според закона до 6 месеца от встъпването на комисията ГДБОП би трябвало да й съобщи всички оперативни каузи, а ДАНС - архивните, които отидоха при тях след закриването на предходната КПК.
Според закона до един месец от влизането му в действие членовете на комисията би трябвало да бъдат определени. Тя може да проработи и при трима членове, т.е. в случай че две от институциите, които ще избират не съумеят да се оправят. " За " текстовете гласоподаваха от всички парламентарни групи, без Движение за права и свободи, които бяха срещу.
В закона детайлно са изброени лицата, заемащи обществени длъжности, измежду които попадат депутатите, министрите, магистратите, кметовете.
Един от главните моменти е, че Комисията ще се състои от петима, които би трябвало да имат най-малко 10 години юридически стаж, като в края на мандата те не би трябвало да са навършили 65 година, т.е. пенсионна възраст. Един от тях ще бъде назначен от президента, един определен от Народното събрание, по един определен от общите събрания на Върховен административен съд и Върховен касационен съд и един от Висшия адвокатски съвет.
В закона в детайли е написана процедурата, по която президентът ще назначава, а другите четири институции ще избират.
По отношение на общите събрания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд номинации може да прави всеки висш арбитър, като претендентите би трябвало да са наложително съдии. В първия вид имаше опция да се предлагат и прокурори, само че тя отпадна на второ четене в правната комисия.
Кандидатите ще бъдат изслушвани обществено от конкурсна комисия, избрана на инцидентен принцип от шефовете на двете висши съдилища.
Самият избор ще бъда изработен от двете общи събрания, те ще бъдат предавани обществено. Изборът се счита за постоянен, в случай че са дали своят вот повече от половината. Ако няма избор, ще се гласоподава на идващия ден, като тогава ще би трябвало да участват 33% от всички висши магистрати. Гласуването ще става на хартия. Обжалването ще се прави в другия съд, т.е., който не е определен от Върховен административен съд, ще може да апелира пред Върховен касационен съд, и назад.
Също в детайли е написана и процедурата на избора, който ще прави Висшият адвокатски съвет. Там номинации ще може да прави всеки юрист, а избора - съветът.
Председателят на комисията ще се сменя всяка година посредством чоп.
Със закона се връщат и проверяващите инспектори, които бяха и в закритата КПК, както и проверяващите и оперативно-издирвателните функционалности. Именно във връзка с тези две функционалности бяха и най-големите терзания на народните представители. Разследващи инспектори могат да бъдат хора с минимум пет години юридически стаж.
Друг миг е, че ръководителят ще назначава шефа на дирекция. Според Политическа партия това е притеснително, тъй като по този начин всеки един ръководител, който ще се сменя всяка година, може да си назначава шефа.
Стою Стоев от Политическа партия изрази безпокойствие от текста, който споделя, че материалите от оперативно-издирвателните действия и инспекциите се изпращат на прокуратурата по решение на комисията. За това той предложи и при преустановяване на инспекцията, комисията отново да изпраща материалите на прокуратурата. Той също по този начин предложи да има период какъв брой време да продължи инспекцията, тъй като имало опция, в случай че е дълго, да замести едно досъдебно произвеждане. Той добави и че, за жалост, с това бързане нямало да се одобри съвършен акт.
Велислав Величков от Политическа партия пък попита какво се има поради под оперативно внедряване. Значи ли, че някой ще бъде внедрен измежду депутатите и магистратите и изиска от Министерството на правораздаването, които са създателите на закона, да обяснят по какъв начин ще се прави оперативното внедряване.
Иван Вачев от " Прогресивна България " разгласи, че законът изрично е нужен, тъй като " корупцията убива ". Той уточни, че корупцията в опазването на здравето да вземем за пример е кражба на здраве и фантазии, в правосъдната система е кражба на правдивост. Според него имало гаранции, че КПК няма да бъде бухалка, тъй като членовете ще се определени от самостоятелни органи - президент, парламент, Върховен административен съд, Върховен касационен съд и Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
Атанас Славов от Демократична България също се спря на проверяващите функционалности на КПК. Според него единствено по себе си те не могат да доведат до резултат, тъй като проверяващите функционалности са под контрола на прокуратурата. " Каквито и проверяващи да създадем, не можем да чакаме резултати, тъй като прокуратурата остава нереформирана ", сподели Славов. " Смените на хората по върховете, не трансформират същността на системата. Система, опасана в зависимости, която се регистрира пред някакви офиси, ложи ", добави той. Славов попита от кое място ще дойдат тези проверяващи инспектори. И добави, че ще дойдат от Министерство на вътрешните работи, а някои от ДАНС. Той предложи да се направи доста сериозен тест за интегритет на проверяващите инспектори. И предложи да се подхожда сериозно, като и добави, че в частта за проверяващите инспектори и следствието, няма да поддържат закона.
Милен Трифонов от ПБ напомни казаното от него в правната комисия, че със свито сърце ще поддържа проверяващите функционалности. И добави, че е " доста значимо под лупа да се следи " активността на КПК.
Според Велислав Величков от Политическа партия разгласи, че те ще поддържат закона, както е излязъл от правната комисия. Много значимо било инспекторите да бъдат оставени да работят умерено. Те трябвало да бъдат тествани при тяхното назначение и да се ревизира по какви каузи са работили.
По думите на Петър Петров от " Възраждане " обаче комисията нямало да проработи в нейните две съществени посоки - следствие на корупция и спор на ползи. Той напомни, че закритата КПК имала за две години към 400 отхвърли да образува спор на ползи. От 250 инспекции годишно единствено в 18 имало спор на ползи.
Освен с следствие на корупцията, КПК ще се занимава и с спора на ползи на лицата, заемащи обществени длъжности, както и с техните заявления. По предложение на Божидар Божанов от Демократична България декларациите могат да се одобряват и електронно и комисията основава указател на подадените по този метод документи.
Според закона до 6 месеца от встъпването на комисията ГДБОП би трябвало да й съобщи всички оперативни каузи, а ДАНС - архивните, които отидоха при тях след закриването на предходната КПК.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ