Народното събрание прие на второ четене промените в Конституцията
Народното заседание одобри на второ четене измененията в Конституцията. Проектът за изменение на главния закон беше импортиран на 28 юли 2023 година от Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители. Промените бяха признати на първо гласоподаване на 6 октомври и 8 декември 2023 година За да бъдат дефинитивно признати, измененията ще бъдат гласувани и на трето четене.
За депутат да може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната, реши Народното събрание. Досега към претендентите за депутати имаше условие да нямат друго поданство, с изключение на българско.
Министрите ще могат да са и български жители, които имат и друго поданство и дават отговор на изискванията за избиране на народни представители, одобри Народното събрание. Досега условието беше те да са единствено български жители и да дават отговор на изискванията за избиране на депутати. За министрите обаче няма да важи условието за уседналост – да са живели последните 18 месеца в страната.
Парламентът гласоподава текст, съгласно който за президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване " отнемане от независимост " и е живял последните пет години в страната.
Парламентът одобри също избори за ново Народно заседание да се създават не по-късно от 1 месец преди приключването на периода на пълномощията на настоящото Народното събрание.
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е измежду кръга от лица, всред които президентът да може да избира длъжностен министър-председател, взеха решение народните представители. В текста, който беше признат, е планувано за " длъжностен министър-председател да се назначава всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправителя на Българската национална банка, ръководителя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител ".
Основната задача на служебното държавно управление е да провежда почтени и свободни избори. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани и в закон, гласят още признатите разпореждания.
Народното заседание съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от него, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност, одобри Народното събрание. Решенията за избор се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители, когато това е планувано със закон.
Съдебната власт е самостоятелна, а неин главен притежател е съдът, записаха депутатите с измененията в Конституцията. Прокуратурата и следствените органи са в системата на правосъдната власт, регламентират признатите текстове.
Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата, които преглеждат наказателни каузи, гласоподава Народното събрание. Главният прокурор съставлява прокуратурата и управлява Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, съдиите и следователите и другите проверяващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, плануват признатите текстове.
Прокуратурата следи за съблюдаване на законността, като подхваща дейности за оборване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, планувани в закон, гласоподаваха депутатите. Освен по наказателни каузи от общ темперамент, тя взе участие и в други каузи в отбрана на важен публичен интерес или в полза на лица, които се нуждаят от специфична протекция.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години, без право на наново избиране, взеха решение народните представители. Според признатите текстове кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия правосъден съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
Президентът не може да откаже назначението и освобождението при наново направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.
Прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши Народното събрание. Съдиите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия правосъден съвет от президента на републиката за период от седем години, без право на наново избиране, одобри Народното събрание. Висшият правосъден съвет да се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите и петима, избирани от Народното събрание, реши Народното събрание.
За членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет, се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15 годишен юридически стаж и са самостоятелни и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател все още на избора, гласят още признатите текстове.
Народното заседание избира членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители, плануват наредбите. Мандатът на определените членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период, записаха още депутатите.
Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в неговото неявяване - от ръководителя на Върховния административен съд, плануват признатите разпореждания.
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд, реши Народното събрание. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е дефинитивно, постановява правосъдния акт след привършване на производството пред Конституционния съд. Главният прокурор също може да сезира Конституционния съд, плануват промените.
Парламентът реши в период от шест месеца от влизането в действие на изменението на Конституцията Народното събрание да одобри законите, отнасящи се до използването на измененията.
Трудовите правни отношения на чиновниците от администрацията на Висшия правосъден съвет (ВСС) се резервират и уреждат при изискванията и по реда на настоящото законодателство при прекосяване към различен шеф, реши Народното събрание. Изборните членове на Висш съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в период от три месеца, след влизане в действие на законите, отнасящи се до използването на член 129 - 130б. До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет съдийската и прокурорската гилдия на досегашния Висш съдебен съвет извършват функционалността на Висш съдебен съвет, надлежно на Висш прокурорски съвет, одобриха народните представители.
За депутат да може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната, реши Народното събрание. Досега към претендентите за депутати имаше условие да нямат друго поданство, с изключение на българско.
Министрите ще могат да са и български жители, които имат и друго поданство и дават отговор на изискванията за избиране на народни представители, одобри Народното събрание. Досега условието беше те да са единствено български жители и да дават отговор на изискванията за избиране на депутати. За министрите обаче няма да важи условието за уседналост – да са живели последните 18 месеца в страната.
Парламентът гласоподава текст, съгласно който за президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване " отнемане от независимост " и е живял последните пет години в страната.
Парламентът одобри също избори за ново Народно заседание да се създават не по-късно от 1 месец преди приключването на периода на пълномощията на настоящото Народното събрание.
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е измежду кръга от лица, всред които президентът да може да избира длъжностен министър-председател, взеха решение народните представители. В текста, който беше признат, е планувано за " длъжностен министър-председател да се назначава всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправителя на Българската национална банка, ръководителя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител ".
Основната задача на служебното държавно управление е да провежда почтени и свободни избори. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани и в закон, гласят още признатите разпореждания.
Народното заседание съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от него, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност, одобри Народното събрание. Решенията за избор се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители, когато това е планувано със закон.
Съдебната власт е самостоятелна, а неин главен притежател е съдът, записаха депутатите с измененията в Конституцията. Прокуратурата и следствените органи са в системата на правосъдната власт, регламентират признатите текстове.
Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата, които преглеждат наказателни каузи, гласоподава Народното събрание. Главният прокурор съставлява прокуратурата и управлява Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, съдиите и следователите и другите проверяващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, плануват признатите текстове.
Прокуратурата следи за съблюдаване на законността, като подхваща дейности за оборване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, планувани в закон, гласоподаваха депутатите. Освен по наказателни каузи от общ темперамент, тя взе участие и в други каузи в отбрана на важен публичен интерес или в полза на лица, които се нуждаят от специфична протекция.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години, без право на наново избиране, взеха решение народните представители. Според признатите текстове кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия правосъден съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
Президентът не може да откаже назначението и освобождението при наново направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.
Прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши Народното събрание. Съдиите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия правосъден съвет от президента на републиката за период от седем години, без право на наново избиране, одобри Народното събрание. Висшият правосъден съвет да се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите и петима, избирани от Народното събрание, реши Народното събрание.
За членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет, се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15 годишен юридически стаж и са самостоятелни и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател все още на избора, гласят още признатите текстове.
Народното заседание избира членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители, плануват наредбите. Мандатът на определените членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период, записаха още депутатите.
Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в неговото неявяване - от ръководителя на Върховния административен съд, плануват признатите разпореждания.
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд, реши Народното събрание. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е дефинитивно, постановява правосъдния акт след привършване на производството пред Конституционния съд. Главният прокурор също може да сезира Конституционния съд, плануват промените.
Парламентът реши в период от шест месеца от влизането в действие на изменението на Конституцията Народното събрание да одобри законите, отнасящи се до използването на измененията.
Трудовите правни отношения на чиновниците от администрацията на Висшия правосъден съвет (ВСС) се резервират и уреждат при изискванията и по реда на настоящото законодателство при прекосяване към различен шеф, реши Народното събрание. Изборните членове на Висш съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в период от три месеца, след влизане в действие на законите, отнасящи се до използването на член 129 - 130б. До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет съдийската и прокурорската гилдия на досегашния Висш съдебен съвет извършват функционалността на Висш съдебен съвет, надлежно на Висш прокурорски съвет, одобриха народните представители.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ