Депутатите отхвърлиха антипазарен закон на БСП
Народното събрание отхвърли на първо четене импортирания от Българска социалистическа партия план за промени на Закона за храните, съгласно който комерсиалните вериги би трябвало да продават избран % български артикули.
Решението беше взето със 102 гласа " за ", 19 " срещу ", 90 се въздържаха. Това беше следващ опит на партията да прокара сходна самодейност, откакто през октомври 2016 година депутати от левицата отново внесоха сходен проектозакон, като концепцията бе част от предизборната акция на алената партия. До гласоподаване на текстове тогава обаче не се стигна.
Освен закрепен % български храни в огромните вериги съгласно типа стока - над 70% за вино и млечни артикули, над 50% за плодове и зеленчуци и сред 50 и 25% за месо, в плана се предлагаха и други ограничения като още по-къси периоди за разплащане с снабдители - 10 дни, стягане на контрола и солени наказания за неспазване на наредбите.
Мнения
Идеите предстоящо бяха приветствани приветстват от браншовите асоциации на български производители, а срещу са тези на търговците, както и отрасловите институции. Междувременно и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с публично негативно мнение. Според регулатора резултатът от сходни ограничения би бил стеснен избор, по-високи цени, недостиг на артикули и евентуална наказателна процедура от Брюксел.
Според вносителите задачата е да се подсигурява ползата на българските аграрни стопани по отношение на нелоялни търговски практики и от неприемливите дейности на търговците и да се даде гаранция на потребителите, които умишлено търсят българските храни, и да се основат условия за повишение на доверието. В претекстовете е записано също, че условието за наличие на избран % български артикули не визира дребните търговци, дребните магазини и профилираните бутикови магазини за търговия с храни.
Така съгласно вносителите българските производители ще имат " еднакъв късмет пред вносителите на хранителни артикули, огромна част от които се създават в страни със доста по-високи аграрни дотации. В същото време регулацията не лимитира непознатите производители ".
Дебатът
В откриването на дебатите депутатът от Българска социалистическа партия Светла Бъчварова-Пиралкова изясни, че от 2016 година българските аграрни стопани получават дотации за обвързана поддръжка, за които би трябвало да създават несъмнено количество продукция и тя да е осъществена.
„ Искаме сивият бранш да изчезне, производителите да осъществят продукцията си, а не им осигуряваме еднакъв достъп до пазара “, разяснява тя.
Георги Станков от ГЕРБ изясни, че предлаганите промени не могат да изпълнят задачата да подтикват предлагането на български артикули, а вкарват ограничавания в избора на потребителя.
Зам.-председателят на парламентарната група на социалистите Българска социалистическа партия Драгомир Стойнев разяснява, че в случай че за ръководещите българските артикули са с по-лошо качество, за Българска социалистическа партия е противоположното. „ Искаме българският консуматор да има достъп до качествена българска храна и това целят измененията “, съобщи той.
Делян Добрев от ГЕРБ отвърна с мнение, че браншовите организации са срещу законопроекта. Според него той ще докара до недостиг на артикули и по-високи цени.
Решението беше взето със 102 гласа " за ", 19 " срещу ", 90 се въздържаха. Това беше следващ опит на партията да прокара сходна самодейност, откакто през октомври 2016 година депутати от левицата отново внесоха сходен проектозакон, като концепцията бе част от предизборната акция на алената партия. До гласоподаване на текстове тогава обаче не се стигна.
Освен закрепен % български храни в огромните вериги съгласно типа стока - над 70% за вино и млечни артикули, над 50% за плодове и зеленчуци и сред 50 и 25% за месо, в плана се предлагаха и други ограничения като още по-къси периоди за разплащане с снабдители - 10 дни, стягане на контрола и солени наказания за неспазване на наредбите.
Мнения
Идеите предстоящо бяха приветствани приветстват от браншовите асоциации на български производители, а срещу са тези на търговците, както и отрасловите институции. Междувременно и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с публично негативно мнение. Според регулатора резултатът от сходни ограничения би бил стеснен избор, по-високи цени, недостиг на артикули и евентуална наказателна процедура от Брюксел.
Според вносителите задачата е да се подсигурява ползата на българските аграрни стопани по отношение на нелоялни търговски практики и от неприемливите дейности на търговците и да се даде гаранция на потребителите, които умишлено търсят българските храни, и да се основат условия за повишение на доверието. В претекстовете е записано също, че условието за наличие на избран % български артикули не визира дребните търговци, дребните магазини и профилираните бутикови магазини за търговия с храни.
Така съгласно вносителите българските производители ще имат " еднакъв късмет пред вносителите на хранителни артикули, огромна част от които се създават в страни със доста по-високи аграрни дотации. В същото време регулацията не лимитира непознатите производители ".
Дебатът
В откриването на дебатите депутатът от Българска социалистическа партия Светла Бъчварова-Пиралкова изясни, че от 2016 година българските аграрни стопани получават дотации за обвързана поддръжка, за които би трябвало да създават несъмнено количество продукция и тя да е осъществена.
„ Искаме сивият бранш да изчезне, производителите да осъществят продукцията си, а не им осигуряваме еднакъв достъп до пазара “, разяснява тя.
Георги Станков от ГЕРБ изясни, че предлаганите промени не могат да изпълнят задачата да подтикват предлагането на български артикули, а вкарват ограничавания в избора на потребителя.
Зам.-председателят на парламентарната група на социалистите Българска социалистическа партия Драгомир Стойнев разяснява, че в случай че за ръководещите българските артикули са с по-лошо качество, за Българска социалистическа партия е противоположното. „ Искаме българският консуматор да има достъп до качествена българска храна и това целят измененията “, съобщи той.
Делян Добрев от ГЕРБ отвърна с мнение, че браншовите организации са срещу законопроекта. Според него той ще докара до недостиг на артикули и по-високи цени.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




