Народното събрание обяви в сряда Гладомора в Украйна през 1932

Народното събрание разгласи в сряда Гладомора в Украйна през 1932 и 1933 година за геноцид с болшинство от 134 гласа “за ”, 25 “против ” и нито един “въздържал се ”.

Решението сплотява оферти на “Демократична България ” и ГЕРБ и планува всяка последна събота на ноември да бъде оповестена за Ден за респект и памет за жертвите на Гладомора. Двете прозападни партии бяха вносители и на предлагането за даване на.

Срещу оповестяването на Гладомора за геноцид се оповестиха парламентарните групи на “Възраждане ” и Българска социалистическа партия , които постоянно заемат проруски позиции. Двете обединения гласоподаваха и против изпращането на муниции и оръжие на украинската опозиция.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски изрази благодарността си към България, че е оповестила Гладомора за геноцид. “Българският жест на взаимност постоянно ще се помни в Украйна ”, написа той в Туитър.

Големият апетит през 1932-1933 година, именуван Гладомор, обгръща така наречен зърнени региони на някогашния Съюз на съветските социалистически републики - Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга, Казахстан, Западен Сибир и Южен Урал. От апетит през този интервал са починали над 8 милиона души , от които най-вече - близо 4 милиона - в Украйна, 2 милиона - в Казахстан и Киргизстан и към 2,5 милиона в Русия.

На 15 декември, с която признава Гладомора за геноцид над украинския народ. Нито един от петимата български социалисти в Екологичен потенциал - Сергей Станишев, Иво Христов, Eлена Йончева, Петър Витанов и Цветелина Пенкова, не взе участие в гласуването тогава.

В претекстовете към решението на Народното събрание се споделя, че това е едно от най-тежките всеобщи закононарушения против човечеството , “извършено от човеконенавистния руски комунистически режим, при което са унищожени над осем милиона живота, измежду тях на доста деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи ”.

Лидерът на “Възраждане ” Костадин Костадинов призна, че “има изтребване посредством апетит на милиони хора в Съюз на съветските социалистически републики ”, само че съгласно него задачата не е била етническо, а класово изтребване, “изцяло в духа на марксистката идеология ”.

Борислав Гуцанов от Българска социалистическа партия прикани предлагането въобще да не бъде подлагано на гласоподаване от депутатите.

“Започнахме това Народно заседание с предоставяне на оръжие за Украйна и приключваме с Гладомор. Това ли бяха националните цели, това ли трябваше да гледа Народното събрание ”, попита социалистът.

По-рано в сряда парламентарните групи на “Възраждане ” и Българска социалистическа партия демонстративно напуснаха пленарната зала, до момента в който сътрудниците им отбелязваха 1 февруари - Денят за благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим в България.