Клъстер за свободно слово, медии и журналистика подкрепи медийния закон на Пеевски, но все пак имат критики /снимки/
"Народното заседание не би трябвало да е ковачница, в която се коват закони, а би трябвало да е лаборатория, в която работят най-способните химици и пипат с кадифени ръкавици ".
С този откъс на Петко Стайнов - български правист, посланик и политик, Симона Велева от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) се обърна към народните представители, а мотивът беше планът за Закон за наложителното складиране на печатни и други творби, станал прочут като "медийния закон на Пеевски ".
Това стана по време на полемика сред притежатели, основни редактори на медии и депутати във връзка законопроекта, който беше признат от депутатите на първо четене през юли тази година. Той е направен от издателя и народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и някогашния пиар на Движение за права и свободи Велислава Кръстева, която също е народен представител.
По време на разискването планът получи кардиналната поддръжка представителите на гилдията. В разискванията участваха и ръководителят на Клъстер за свободно слово, медии и публицистика Кристият Коев и шефът на организация BulNews Даниел Бузов. По време на дебатите Коев внесе предложение страната да се отдръпна от закона и да се сътвори нов „ Обществен съвет за медийна бистрота “. Мотивите за това бяха, че медийните услуги са характерна социална територия с значими публични и обществени функционалности. Поради приетия си темперамент на по този начин наречената „ четвърта власт “, публичността на данните за тяхната благосъстоятелност, както и за лицата с надзор върху тях, подлежат на социална регулация и надзор. Участието на изпълнителната власт в основаването, поддържането на Регистъра, както и налагането на наказания е несвоевременно заради конституционни съображения за разделянето на управляващите и чувствителността на обществото към държавната интервенция в медийната активност.
"Новият медиен закон не си слага задача да контролира медийни връзки в обществото. Чрез него целим да бъде ясно кой кой е – коя медия чия благосъстоятелност е, по какъв начин се популяризират обособените издания ", разяснява депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев, а по-късно добави: "От нерешителност не искахме да смъкваме кадифените ръкавици ".
Новият закон планува всяко печатно издание да заяви притежателя си при започване на всяка календарна година, а информацията се вписва в указател. Проектът предлага декларирането на източниците на финансиране и притежателите на медиите, като с изключение на печатните, включва и онлайн изданията. Идеята е печатните, електронните и онлайн медии да би трябвало да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател и да заявяват всяко получено финансиране в миналата календарна година.
Медиите ще са длъжни да подават заявления освен за собствеността по Търговския указател, само че и така наречен "задкулисни притежатели ". Ето какво написа в плана: ако лицето, което "фактически управлява наличието на медията или публицистичната политика ", е друго от действителния притежател (този, посочен в Търговския указател - б.р.), това се афишира в декларация, оферират вносителите.
Предвиждат се и наказания от 20 хиляди до 30 хиляди лева, в случай че не бъдат декларирани събитията по собствеността на медиите. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се прибавя обвързване медиите да заявяват и заеми, както и пари от европроекти, от страната или от общините.
Въпреки че промените получиха кардиналната поддръжка на присъстващите, към него имаше и рецензии и оферти за допълнения. Основните бяха за това дали декларациите да се подават пред Министерството на културата.
От Министерството на културата пък възразиха против отговорностите, които този закон може да им вмени. "Предлаганата нова парадигма слага Министерство на културата във функционалност на наблюдаване на всички медии, само че това не му отива ", сподели зам.-министъра на културата Румен Димитров и акцентира, че това може да се одобри като опит страната да управлява медиите. Според него това би трябвало да се прави от нови самостоятелни регулатори.
Подобни отзиви се изрекоха и от представители на медии.
С този откъс на Петко Стайнов - български правист, посланик и политик, Симона Велева от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) се обърна към народните представители, а мотивът беше планът за Закон за наложителното складиране на печатни и други творби, станал прочут като "медийния закон на Пеевски ".
Това стана по време на полемика сред притежатели, основни редактори на медии и депутати във връзка законопроекта, който беше признат от депутатите на първо четене през юли тази година. Той е направен от издателя и народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и някогашния пиар на Движение за права и свободи Велислава Кръстева, която също е народен представител.
По време на разискването планът получи кардиналната поддръжка представителите на гилдията. В разискванията участваха и ръководителят на Клъстер за свободно слово, медии и публицистика Кристият Коев и шефът на организация BulNews Даниел Бузов. По време на дебатите Коев внесе предложение страната да се отдръпна от закона и да се сътвори нов „ Обществен съвет за медийна бистрота “. Мотивите за това бяха, че медийните услуги са характерна социална територия с значими публични и обществени функционалности. Поради приетия си темперамент на по този начин наречената „ четвърта власт “, публичността на данните за тяхната благосъстоятелност, както и за лицата с надзор върху тях, подлежат на социална регулация и надзор. Участието на изпълнителната власт в основаването, поддържането на Регистъра, както и налагането на наказания е несвоевременно заради конституционни съображения за разделянето на управляващите и чувствителността на обществото към държавната интервенция в медийната активност.
"Новият медиен закон не си слага задача да контролира медийни връзки в обществото. Чрез него целим да бъде ясно кой кой е – коя медия чия благосъстоятелност е, по какъв начин се популяризират обособените издания ", разяснява депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев, а по-късно добави: "От нерешителност не искахме да смъкваме кадифените ръкавици ".
Новият закон планува всяко печатно издание да заяви притежателя си при започване на всяка календарна година, а информацията се вписва в указател. Проектът предлага декларирането на източниците на финансиране и притежателите на медиите, като с изключение на печатните, включва и онлайн изданията. Идеята е печатните, електронните и онлайн медии да би трябвало да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател и да заявяват всяко получено финансиране в миналата календарна година.
Медиите ще са длъжни да подават заявления освен за собствеността по Търговския указател, само че и така наречен "задкулисни притежатели ". Ето какво написа в плана: ако лицето, което "фактически управлява наличието на медията или публицистичната политика ", е друго от действителния притежател (този, посочен в Търговския указател - б.р.), това се афишира в декларация, оферират вносителите.
Предвиждат се и наказания от 20 хиляди до 30 хиляди лева, в случай че не бъдат декларирани събитията по собствеността на медиите. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се прибавя обвързване медиите да заявяват и заеми, както и пари от европроекти, от страната или от общините.
Въпреки че промените получиха кардиналната поддръжка на присъстващите, към него имаше и рецензии и оферти за допълнения. Основните бяха за това дали декларациите да се подават пред Министерството на културата.
От Министерството на културата пък възразиха против отговорностите, които този закон може да им вмени. "Предлаганата нова парадигма слага Министерство на културата във функционалност на наблюдаване на всички медии, само че това не му отива ", сподели зам.-министъра на културата Румен Димитров и акцентира, че това може да се одобри като опит страната да управлява медиите. Според него това би трябвало да се прави от нови самостоятелни регулатори.
Подобни отзиви се изрекоха и от представители на медии.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ