Журналисти подкрепиха медийния закон на Пеевски. Все пак имат критики
" Народното събрание не би трябвало да е ковачница, в която се коват закони, а би трябвало да е лаборатория, в която работят най-способните химици и пипат с кадифени ръкавици ".
С този откъс на Петко Стайнов - български правист, посланик и политик, Симона Велева от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) се обърна към народните представители, а мотивът беше проектът за Закон за наложителното складиране на печатни и други творби, станал прочут като " медийния закон на Пеевски ".
Това стана по време на полемика сред притежатели, основни редактори на медии и депутати във връзка законопроекта, който беше признат от депутатите на първо четене през юли тази година. Той е направен от издателя и народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и някогашния пиар на Движение за права и свободи Велислава Кръстева, която също е народен представител.
По време на разискването планът получи кардиналната поддръжка представителите на гилдията.
" Новият медиен закон не си слага задача да контролира медийни връзки в обществото. Чрез него целим да бъде ясно кой кой е – коя медия чия благосъстоятелност е, по какъв начин се популяризират обособените издания ", разяснява депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев, а по-късно добави: " От нерешителност не искахме да смъкваме кадифените ръкавици ".
Какво планува планът на Движение за права и свободи?
Новият закон планува всяко печатно издание да заяви притежателя си при започване на всяка календарна година, а информацията се вписва в указател. Проектът предлага декларирането на източниците на финансиране и притежателите на медиите, като с изключение на печатните, включва и онлайн изданията. Идеята е печатните, електронните и онлайн медии да би трябвало да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател и да заявяват всяко получено финансиране в миналата календарна година.
Медиите ще са длъжни да подават заявления освен за собствеността по Търговския указател, само че и т.нар. " подмолни притежатели ". Ето какво написа в плана: ако лицето, което " в действителност управлява наличието на медията или публицистичната политика ", е друго от действителния притежател (този, посочен в Търговския указател - б.р.), това се афишира в декларация, оферират вносителите.
Предвиждат се и санкции от 20 хиляди до 30 хиляди лева, в случай че не бъдат декларирани събитията по собствеността на медиите. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се прибавя обвързване медиите да заявяват и заеми, както и пари от европроекти, от страната или от общините.
Проектът цели и ограничаване върху монопола в разпространяването на печатните издания - нещо, за което самият вносител Делян Пеевски нееднократно е бил упрекван. Ако се откри, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще би трябвало да сезира Комисията за защита на конкуренцията.
Какви бяха рецензиите и предложенията на медиите?
Въпреки че промените получиха кардиналната поддръжка на присъстващите, към него имаше и рецензии и оферти за допълнения. Основните бяха за това дали декларациите да се подават пред Министерството на културата.
От Министерството на културата пък възразиха против отговорностите, които този закон може да им вмени. " Предлаганата нова парадигма слага Министерство на културата във функционалност на наблюдаване на всички медии, само че това не му отива ", сподели зам.-министъра на културата Румен Димитров и акцентира, че това може да се одобри като опит страната да управлява медиите. Според него това би трябвало да се прави от нови самостоятелни регулатори.
Подобни отзиви се изрекоха и от представители на медии.
Йордан Цонев обаче възрази против терзанията. " Никъде в законопроекта няма предоставени функционалностите, които вие изброихте. Министерството се явява депозитар, би трябвало да съхранява. Санкцията касае тези, които не подават декларация - вие виждате, че няма декларация - има санкция. За разпространителите получавате всички заявления, виждате дали има 1/3 централизация статистически и в случай че има - сезирате Комисия за защита на конкуренцията ", сподели той.
Председателят на правната комисия към Народното събрание обаче също изрази позиция, че би трябвало да се намерения дали тези функционалности да бъдат вменени на министерството.
От АЕЖ показаха терзания, че санкциите са прекомерно високи. " Може дребни медии, независими уеб сайтове, блогове, които може изцяло да бъдат завършени ", сподели Велева.
" Ако задачата на санкциите е да са по размер, какъв ще е смисълът от тях ", репликира Велислава Кръстева от Движение за права и свободи.
Критиките на АЕЖ стопираха до тук. По думите ѝ не е ясно по какъв начин тъкмо може да се откри дали дадена медия е заявила подмолния си притежател. " Кой и по какъв начин ще открива разликата сред фактическия притежател и задкулисия ", попита тя, само че по този начин и не получи отговор.
Българска национална телевизия пък изиска явен, транспарантен и обществен правилник за всички медии. Зина Трифонова от управителния съвет на публичната телевизия възрази против съществуващото законодателство, което има условия за радиата и малките екрани, само че не и за онлайн медиите. " Не може едни играчи на пазара да са сложени при доста съществени условия, а за други да няма никакви ", сподели тя.
Главният редактор и притежател на OFFNews Владимир Йончев пък сложи различен медиен проблем - когато незнаен уебсайт открадне дадена статия от друга медия в интернет и засегнатият реши да си търси правата, само че не може да се разбере на кого е благосъстоятелност незнайният уебсайт. Идеята му е когато се стигне до такава обстановка и ГДБОП не може да откри кой е притежател на уеб страницата, откраднал наличие, да може достъпът да него да бъде блокиран, до момента в който не се разбере на кого е.
" Мисля, че е заслужено, само че не знам дали това дава отговор на европейския стандарт ", разяснява ръководителят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Цонев пък изясни, че съзнателно няма сходни наказания, тъй като тогава би могло да има терзания, че концепцията е ограничение на свободата на словото. " Материята на този закон е доста тънка ", добави той.
" В началото този закон ни изглеждаше като целенасочена акция да се обори, че господин Делян Пеевски управлява огромна част от пазара, в това число на разпространяването ", разяснява Тео Захов от Съюза на издателите. Според него обаче след спомагателните промени нещата изглеждали по-добре, само че " несъмнено - не е панацея ". " Тази стъпка може да бъде позитивна, само че не би трябвало да е последната ", сподели още той.
С този откъс на Петко Стайнов - български правист, посланик и политик, Симона Велева от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) се обърна към народните представители, а мотивът беше проектът за Закон за наложителното складиране на печатни и други творби, станал прочут като " медийния закон на Пеевски ".
Това стана по време на полемика сред притежатели, основни редактори на медии и депутати във връзка законопроекта, който беше признат от депутатите на първо четене през юли тази година. Той е направен от издателя и народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и някогашния пиар на Движение за права и свободи Велислава Кръстева, която също е народен представител.
По време на разискването планът получи кардиналната поддръжка представителите на гилдията.
" Новият медиен закон не си слага задача да контролира медийни връзки в обществото. Чрез него целим да бъде ясно кой кой е – коя медия чия благосъстоятелност е, по какъв начин се популяризират обособените издания ", разяснява депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев, а по-късно добави: " От нерешителност не искахме да смъкваме кадифените ръкавици ".
Какво планува планът на Движение за права и свободи?
Новият закон планува всяко печатно издание да заяви притежателя си при започване на всяка календарна година, а информацията се вписва в указател. Проектът предлага декларирането на източниците на финансиране и притежателите на медиите, като с изключение на печатните, включва и онлайн изданията. Идеята е печатните, електронните и онлайн медии да би трябвало да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател и да заявяват всяко получено финансиране в миналата календарна година.
Медиите ще са длъжни да подават заявления освен за собствеността по Търговския указател, само че и т.нар. " подмолни притежатели ". Ето какво написа в плана: ако лицето, което " в действителност управлява наличието на медията или публицистичната политика ", е друго от действителния притежател (този, посочен в Търговския указател - б.р.), това се афишира в декларация, оферират вносителите.
Предвиждат се и санкции от 20 хиляди до 30 хиляди лева, в случай че не бъдат декларирани събитията по собствеността на медиите. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се прибавя обвързване медиите да заявяват и заеми, както и пари от европроекти, от страната или от общините.
Проектът цели и ограничаване върху монопола в разпространяването на печатните издания - нещо, за което самият вносител Делян Пеевски нееднократно е бил упрекван. Ако се откри, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще би трябвало да сезира Комисията за защита на конкуренцията.
Какви бяха рецензиите и предложенията на медиите?
Въпреки че промените получиха кардиналната поддръжка на присъстващите, към него имаше и рецензии и оферти за допълнения. Основните бяха за това дали декларациите да се подават пред Министерството на културата.
От Министерството на културата пък възразиха против отговорностите, които този закон може да им вмени. " Предлаганата нова парадигма слага Министерство на културата във функционалност на наблюдаване на всички медии, само че това не му отива ", сподели зам.-министъра на културата Румен Димитров и акцентира, че това може да се одобри като опит страната да управлява медиите. Според него това би трябвало да се прави от нови самостоятелни регулатори.
Подобни отзиви се изрекоха и от представители на медии.
Йордан Цонев обаче възрази против терзанията. " Никъде в законопроекта няма предоставени функционалностите, които вие изброихте. Министерството се явява депозитар, би трябвало да съхранява. Санкцията касае тези, които не подават декларация - вие виждате, че няма декларация - има санкция. За разпространителите получавате всички заявления, виждате дали има 1/3 централизация статистически и в случай че има - сезирате Комисия за защита на конкуренцията ", сподели той.
Председателят на правната комисия към Народното събрание обаче също изрази позиция, че би трябвало да се намерения дали тези функционалности да бъдат вменени на министерството.
От АЕЖ показаха терзания, че санкциите са прекомерно високи. " Може дребни медии, независими уеб сайтове, блогове, които може изцяло да бъдат завършени ", сподели Велева.
" Ако задачата на санкциите е да са по размер, какъв ще е смисълът от тях ", репликира Велислава Кръстева от Движение за права и свободи.
Критиките на АЕЖ стопираха до тук. По думите ѝ не е ясно по какъв начин тъкмо може да се откри дали дадена медия е заявила подмолния си притежател. " Кой и по какъв начин ще открива разликата сред фактическия притежател и задкулисия ", попита тя, само че по този начин и не получи отговор.
Българска национална телевизия пък изиска явен, транспарантен и обществен правилник за всички медии. Зина Трифонова от управителния съвет на публичната телевизия възрази против съществуващото законодателство, което има условия за радиата и малките екрани, само че не и за онлайн медиите. " Не може едни играчи на пазара да са сложени при доста съществени условия, а за други да няма никакви ", сподели тя.
Главният редактор и притежател на OFFNews Владимир Йончев пък сложи различен медиен проблем - когато незнаен уебсайт открадне дадена статия от друга медия в интернет и засегнатият реши да си търси правата, само че не може да се разбере на кого е благосъстоятелност незнайният уебсайт. Идеята му е когато се стигне до такава обстановка и ГДБОП не може да откри кой е притежател на уеб страницата, откраднал наличие, да може достъпът да него да бъде блокиран, до момента в който не се разбере на кого е.
" Мисля, че е заслужено, само че не знам дали това дава отговор на европейския стандарт ", разяснява ръководителят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Цонев пък изясни, че съзнателно няма сходни наказания, тъй като тогава би могло да има терзания, че концепцията е ограничение на свободата на словото. " Материята на този закон е доста тънка ", добави той.
" В началото този закон ни изглеждаше като целенасочена акция да се обори, че господин Делян Пеевски управлява огромна част от пазара, в това число на разпространяването ", разяснява Тео Захов от Съюза на издателите. Според него обаче след спомагателните промени нещата изглеждали по-добре, само че " несъмнено - не е панацея ". " Тази стъпка може да бъде позитивна, само че не би трябвало да е последната ", сподели още той.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ