Врачанското Народно читалище „Развитие 1896“ отбелязва 85 години от построяването на съвременната му сграда
Народно читалище „ Развитие 1896 “ - Враца отбелязва през януари 85 години от построяването на актуалната му постройка. Информация за реализацията на плана и събитията, случили се през 1941 година, е оповестена на страницата на Регионалния исторически музей (РИМ) във Facebook. Неин създател е уредникът в отдел „ Нова история “ Мая Антова.
„ Самото читалище е учредено през 1869 година в църквата „ Св. Вознесение “, а след Освобождението, през 1893 година, получава първата си лична постройка. През първата половина на XX век обаче потребностите на разрастващата се културна институция постановат построяването на нов, по-функционален и внушителен дом “, написа историкът.
Според нея концепцията за нова постройка е обсъждана още през 30-те години, като основен миг се явява дарението на семейство Балабанови от 1920 година, което обезпечава терен в центъра на Враца. Постепенно прилежащите парцели са изкупени, а към всички врачани е насочен зов за дарения.
През 1937 година е утвърден планът на архитектурното сдружение „ Цолов–Васильов “, едно от най-реномираните в страната, основало редица монументални здания в София. След търг строителството е поверено на екип от Враца – арх. Петър Дограмаджиев и инженерите Константин Янакиев и Никола Новоселски “, показва Мая Антова. Основният камък на новата постройка е положен на 10 ноември 1938 година, в деня на празника на читалище „ Развитие “, а на церемонията участват видни общественици, интелектуалци и членове на настоятелството.
Строителството продължава три години. В началото на 1941 година киното и всички служби на читалището са преместени в новия дом. Членската маса доближава 1666 души и макар компликациите на Втората международна война, активността продължава напълно на доброволни начала.
„ На 24 януари 1944 година Враца става жертва на англо-американски бомбардировки и върху постройката на читалището падат няколко бомби. Едната стига до котелното, само че не го взривява, другата унищожава фасадата, а трета бомба избухва в градинката до Девическата гимназия. Най-тежко са потърпевши библиотеката и музеят, вследствие на което са унищожени скъпи експонати и книги от затрупаната под руините библиотека. След Втората международна война читалището последователно се възвръща, възобновява активността си и продължава да съхранява културните обичаи на следосвобожденска Враца “, написа още в историческата информация на уредника в отдел „ Нова история “ в РИМ – Враца Мая Антова.
„ Самото читалище е учредено през 1869 година в църквата „ Св. Вознесение “, а след Освобождението, през 1893 година, получава първата си лична постройка. През първата половина на XX век обаче потребностите на разрастващата се културна институция постановат построяването на нов, по-функционален и внушителен дом “, написа историкът.
Според нея концепцията за нова постройка е обсъждана още през 30-те години, като основен миг се явява дарението на семейство Балабанови от 1920 година, което обезпечава терен в центъра на Враца. Постепенно прилежащите парцели са изкупени, а към всички врачани е насочен зов за дарения.
През 1937 година е утвърден планът на архитектурното сдружение „ Цолов–Васильов “, едно от най-реномираните в страната, основало редица монументални здания в София. След търг строителството е поверено на екип от Враца – арх. Петър Дограмаджиев и инженерите Константин Янакиев и Никола Новоселски “, показва Мая Антова. Основният камък на новата постройка е положен на 10 ноември 1938 година, в деня на празника на читалище „ Развитие “, а на церемонията участват видни общественици, интелектуалци и членове на настоятелството.
Строителството продължава три години. В началото на 1941 година киното и всички служби на читалището са преместени в новия дом. Членската маса доближава 1666 души и макар компликациите на Втората международна война, активността продължава напълно на доброволни начала.
„ На 24 януари 1944 година Враца става жертва на англо-американски бомбардировки и върху постройката на читалището падат няколко бомби. Едната стига до котелното, само че не го взривява, другата унищожава фасадата, а трета бомба избухва в градинката до Девическата гимназия. Най-тежко са потърпевши библиотеката и музеят, вследствие на което са унищожени скъпи експонати и книги от затрупаната под руините библиотека. След Втората международна война читалището последователно се възвръща, възобновява активността си и продължава да съхранява културните обичаи на следосвобожденска Враца “, написа още в историческата информация на уредника в отдел „ Нова история “ в РИМ – Враца Мая Антова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ