Разпадът на отхвърления от матрицата японец в шокиращия, но хитов „Жената-конбини“
Народният спектакъл „ Иван Вазов “ се трансформира в сцена на извънредно и провокативно културно събитие. Салонът е претъпкан седмици преди всяко последващо зрелище. Публиката разграбва местата поради едно заглавие, което се трансформира в същинско тестване за сетивата. Спектакълът „ Жената-конбини “ по международния бестселър на Саяка Мурата провокира по едно и също време потрес и екстаз.
Въпреки че постановката смущава част от феновете, опашките пред касите не стихват. Хората търсят конфликт с нещо, което прекрачва границите на обичайния спектакъл. Режисьорът Марий Росен прибавя характерна балканска компактност към истинския японски текст. Резултатът е разтърсващо проучване на човешкото отчуждение и обществения напън.
Централен миг в представлението е една сцена, която разцепва стерилната тишина в залата. Тя работи върху публиката като същински физиологичен пестник. Актьорът Александър Тонев остава имобилен в продължение на 10 минути в основна сцена. В облика на Шираха ранг той застива пред очите на феновете с необятно отворена уста. От нея постепенно се стичат лиги, до момента в който залата следи в сащисано безмълвие.
Тази сурова физиология провокира отвращение у някои, само че държи останалите приковани към столовете. Марий Росен разяснява, че тази „ лигавост “ не е инцидентен резултат. Тя е краен израз на цялостното обезсърчение на героя. На фона на белия и чист фон, слюнката стои като гротескно леке върху японското съвършенство. Това е образният превод на вътрешния разпад на един човек, изхвърлен от системата.
„ Не съм го мислил като провокация, не е преднамерено издирван облик Шираха ранг да работи по този начин. По-скоро е краен израз на неговите дейности да си търси жена, печален жест е “
Сюжетът се концентрира върху парадоксалната връзка сред Кейко Фурукура и Шираха ранг. Боряна Йовчева построява облика на Кейко с плашеща точност. Нейната героиня е „ празна “ и лишена от лични стремежи. За нея нормалността е просто програмен продукт, който тя конфигурира всеки ден. Кейко облича униформата на денонощния магазин „ Комбини “ и приема неговите правила като свои.
Шираха ранг е цялостният противовес на обществения ред. Той е замърсен, безочлив и показва паразитното битие. Неговото наличие е нападателно навлизане в подредения свят на Кейко. Двамата не се допират прочувствено, а се употребяват като паравани пред обществото. Кейко „ купува “ наличието на мъж, с цел да спре неуместните въпроси на близките. Подобно на други продукции, които изследват границите на човешката душeвност, като пиесата за гибелта в Театър 199, „ Жената-конбини “ не оставя никого безучастен.
В този общ свят няма споделеност, флирт или секс. Кейко води повествованието с равнодушен глас. За нея течащата слюнка на колегата ѝ е просто факт от околната среда. Тя я възприема като периода на валидност на стоките по рафтовете. Живият диалект пробива стерилността единствено с думата „ Заповядайте “. Това е паролата за японското обслужване и по едно и също време с това непробиваема стена пред душата.
За да разберем изцяло „ Жената-конбини “, би трябвало да познаваме японското общество. Концепциите за „ нака “ (вътрешно) и „ сото “ (външно) са негов пиедестал. Романът на Мурата е продаден в над един милион екземпляра в Япония. Авторката сама е работила в конбини в продължение на 18 години. Тя разказва свят, в който натискът за конформизъм е задушаващ.
Денонощните магазини в Япония са храмове на предвидимостта. Всичко там е строго кодифицирано. Тази обсесия по реда е пренесена в спектакъла посредством минималистичния фон. Кейко не просто работи в магазина, тя се преражда в него. За нея хаосът на страстите е рисков, а стерилността е лечебна. Жена след 30-те без брак и кариера постоянно се смята за „ развалена “ в японската просвета. Кейко осъзнава, че е дефектна част в обществения механизъм.
Образът на Шираха ранг е олицетворение на модерния японски новобранец. Той е разновидност на „ хикикомори “ – хора, които се изолират изцяло от света. В Япония физическата нечистоплътност е висша форма на обществено неприличие. Постановката не разчита на голи тела за привличане на вниманието, а употребява гротеската за по-дълбоки послания.
Спектакълът „ Жената-конбини “ е основан на международния бестселър на японската писателка Саяка Мурата. Драматизацията е направена по превода на Маргарита Укегава. Тя акцентира смисъла на салдото при предаването на японските културни особености. Екипът зад плана включва хореографа Яница Атанасова и сценографа Петя Буюкова. Музиката е дело на Александър Евтимов-Шаманчето, а драматург е Анелия Янева.
