Почитаме паметта на Свети Климент Охридски
Народните вярвания повеляват да държим вратите затворени против зли сили
На 25 ноември Българската православна черква отдава респект на Свети Климент Охридски – една от най-светлите персони в българската история, феодален академик и първият свещеник, проповядвал на старобългарски език. Днес имен ден честват всички, които носят имената Климент и Климентина.
Живот и дело
Свети Климент е един от най-изявените възпитаници на светите братя Кирил и Методий. Църквата го тачи като един от светите Седмочисленици. Данните за живота му са събрани главно в две гръцки жития – " Пространното житие ", написано от Теофилакт Охридски, и " Краткото житие " (Охридска легенда) от Димитрий Хоматиан.
Според историческите сведения, след гибелта на Методий през 885 година, Климент, дружно с Наум и други възпитаници, намира леговище в България. Тук той развива огромна просветителска активност, като основава Охридската книжовна школа. Смята се, че е обучил близо 3500 възпитаници. В " Краткото житие " се загатва, че той е " измислил и други форми на буквите за по-голяма изясненост ", което води до хипотезата за неговата роля в основаването на кирилицата.
Патронен празник
Днес своя патронен празник отбелязва и най-старото висше образователно заведение у нас – Софийският университет " Св. Климент Охридски ". Академичната общественост обичайно уважава паметта на своя покровител с шествия и поднасяне на венци.
Народни поверия и забрани
Според националните вярвания, датата 25 ноември бележи навлизането в най-суровия интервал на зимата. Проверката за характерни традиции демонстрира, че съществуват строги поверия, свързани със отбрана на дома:
Затворени порти: Смята се, че на този ден не би трябвало да се оставят врати или външни порти отворени. Поверието гласи, че " злият дух търси място за зимен сън " и може да се настани в дома, в случай че откри междина.
Зимни сили: В някои краища на страната светецът се възприема като настойник, който пази от зимните стихии и студове.
Изображения на Свети Климент се срещат по нашите земи още от началото на XIV век, а делото му остава фундаментално за българската и славянската просвета.
На 25 ноември Българската православна черква отдава респект на Свети Климент Охридски – една от най-светлите персони в българската история, феодален академик и първият свещеник, проповядвал на старобългарски език. Днес имен ден честват всички, които носят имената Климент и Климентина.
Живот и дело
Свети Климент е един от най-изявените възпитаници на светите братя Кирил и Методий. Църквата го тачи като един от светите Седмочисленици. Данните за живота му са събрани главно в две гръцки жития – " Пространното житие ", написано от Теофилакт Охридски, и " Краткото житие " (Охридска легенда) от Димитрий Хоматиан.
Според историческите сведения, след гибелта на Методий през 885 година, Климент, дружно с Наум и други възпитаници, намира леговище в България. Тук той развива огромна просветителска активност, като основава Охридската книжовна школа. Смята се, че е обучил близо 3500 възпитаници. В " Краткото житие " се загатва, че той е " измислил и други форми на буквите за по-голяма изясненост ", което води до хипотезата за неговата роля в основаването на кирилицата.
Патронен празник
Днес своя патронен празник отбелязва и най-старото висше образователно заведение у нас – Софийският университет " Св. Климент Охридски ". Академичната общественост обичайно уважава паметта на своя покровител с шествия и поднасяне на венци.
Народни поверия и забрани
Според националните вярвания, датата 25 ноември бележи навлизането в най-суровия интервал на зимата. Проверката за характерни традиции демонстрира, че съществуват строги поверия, свързани със отбрана на дома:
Затворени порти: Смята се, че на този ден не би трябвало да се оставят врати или външни порти отворени. Поверието гласи, че " злият дух търси място за зимен сън " и може да се настани в дома, в случай че откри междина.
Зимни сили: В някои краища на страната светецът се възприема като настойник, който пази от зимните стихии и студове.
Изображения на Свети Климент се срещат по нашите земи още от началото на XIV век, а делото му остава фундаментално за българската и славянската просвета.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ