Данаил Кирилов: Трябва да сме много внимателни с неизбежната отбрана
Народните представители би трябвало да са доста деликатни, когато се трансформира Института на неизбежната защита. Сегашната уредба е задоволително прецизна. Има процедура и открита непоклатимост в използването му както от проверяващите органи, по този начин и от наказателния съд. Това сподели тази заран пред БНР ръководителят на Правната комисия в Народното събрание и народен представител от ГЕРБ Данаил Кирилов. Промени са били обсъждани „ най-малко три пъти “ в последните 4 години, посочи той.
„ Има проблем в нашето общество, който насочи публичното внимание, публичната реакция, за следващ път към Института на неизбежната защита. Бих споделил, че този проблем не е със самия закон, не е и с неговото използване, а по-скоро с неговото схващане от жителите “.
Кирилов се е срещнал от медиите с плана за промени в Наказателен кодекс на вицепремиера Красимир Каракачанов, които оцени като допълнения „ в казуистичен проект “ – описващи съответни обстановки, в които се приема че е налице института за неизбежна защита. „ …Тези случаи, в полза на истината, моето разбиране е, че в Съдебната процедура и в правоприлагането, в множеството случаи, се възприемат като неизбежна защита, тъй че те не съставляват, по същност, радикална смяна на този институт. Тук моля и към всички сътрудници и от други парламентарни групи: " Много елементарно е да се експлоатира в политическото пространство един проблем за политически цели като обаче решението е неефективно ". Това, което би трябвало да вършим, не е да внушаваме на хората, че има правна неустановеност в използването на истината, в противен случай “.
Смисълът на института на неизбежната защита е да има пропорция на отбраната при офанзива и да се избегнат случаите на превишаване на случаите на неизбежна защита, сподели Кирилов и посочи, че съгласно българското право собствеността не може да се брани с ликвидиране.
„ Неправилното политическо говорене оставя тъкмо това разбиране у жителите, че институциите бездействат или са безсилни, а това не е по този начин. Трябва да се върнем към възобновяване на доверието към институциите. Особено в случаите на неизбежна защита, ние нямаме проблеми с реакцията на институциите. Имаме проблеми с разбирането на обществото за това какво е надлежно и какво е съразмерно. Ще напомня, че преди случая в Пловдив с доктора, беше с художника на икони Опиц, само че през един интервал от време, като се появи подобен случай, обществото явно реагира, тъй като не усеща правната сигурност. В това би трябвало да бъдеат ориентирани нашите старания “.
Кирилов добави, че в Министерството на правораздаването има работна група, която разисква и напълно нов Наказателен кодекс, само че дебатът дали да се одобри нов или да се трансформира актуалният е огромен. " Последният доклад, който в действителност е за 2016 година, по осъществяване на решенията на Европейския съд в България, демонстрира една извънредно позитивна наклонност - съвсем двойно понижение на жалбите от България към Европейския съд и съвсем двойно понижение на неоправдателните решения от страна на Европейския съд по отношение на България. Нашите институции извършват усърдно предписанията на съдилищата. Да, има какво да се усъвършенства. Ако сравните нашите неоправдателни решения с страни от Централна и Югоизточна Европа, ще видите, че стоим доста добре в относителен проект с осъжданията по отношение на тях. Затова си разрешавам да изразя убеждението си, че европейското ни правосъзнание се нараснало последните години ".
Адвокат Снежана Стефанова, специализирала в посланичество пред Европейския съд по правата на индивида, и бранител по над 100 тъжби пред този съд от своя страна сподели: „ Според мен смяна на Института нито е нужна, нито е желатела. Многократно през предишните години се прави опити да бъде допълван по някакъв метод този институт. Искам да напомня, че през 1997 година, бяха направени съвсем идентични промени на Закона, каквито в този момент се оферират от страна на " Патриотите " и незабавно бяха оповестени от Конституционния съд за противоконституционни, защото създаваха причина за произвол и се отваряше необятна врата пред това да бъде случайно отнемано най-висшето човешко право - човешкият живот “.
Институтът на неизбежната защита съществува в съвсем всички европейски системи и е дефиниран извънредно общо, само че е обвързван с три съществени условия, които ги има и в нашето законодателство - противоправност на държанието, съществуването на непосредствена заплаха от това нахлуване и размерност на използваната мощ. Всички конкретизации не могат да обзет многочислените разнообразни случаи в живота и няма да могат да контролират Института по-добре, уверена е тя.
„ Има проблем в нашето общество, който насочи публичното внимание, публичната реакция, за следващ път към Института на неизбежната защита. Бих споделил, че този проблем не е със самия закон, не е и с неговото използване, а по-скоро с неговото схващане от жителите “.
Кирилов се е срещнал от медиите с плана за промени в Наказателен кодекс на вицепремиера Красимир Каракачанов, които оцени като допълнения „ в казуистичен проект “ – описващи съответни обстановки, в които се приема че е налице института за неизбежна защита. „ …Тези случаи, в полза на истината, моето разбиране е, че в Съдебната процедура и в правоприлагането, в множеството случаи, се възприемат като неизбежна защита, тъй че те не съставляват, по същност, радикална смяна на този институт. Тук моля и към всички сътрудници и от други парламентарни групи: " Много елементарно е да се експлоатира в политическото пространство един проблем за политически цели като обаче решението е неефективно ". Това, което би трябвало да вършим, не е да внушаваме на хората, че има правна неустановеност в използването на истината, в противен случай “.
Смисълът на института на неизбежната защита е да има пропорция на отбраната при офанзива и да се избегнат случаите на превишаване на случаите на неизбежна защита, сподели Кирилов и посочи, че съгласно българското право собствеността не може да се брани с ликвидиране.
„ Неправилното политическо говорене оставя тъкмо това разбиране у жителите, че институциите бездействат или са безсилни, а това не е по този начин. Трябва да се върнем към възобновяване на доверието към институциите. Особено в случаите на неизбежна защита, ние нямаме проблеми с реакцията на институциите. Имаме проблеми с разбирането на обществото за това какво е надлежно и какво е съразмерно. Ще напомня, че преди случая в Пловдив с доктора, беше с художника на икони Опиц, само че през един интервал от време, като се появи подобен случай, обществото явно реагира, тъй като не усеща правната сигурност. В това би трябвало да бъдеат ориентирани нашите старания “.
Кирилов добави, че в Министерството на правораздаването има работна група, която разисква и напълно нов Наказателен кодекс, само че дебатът дали да се одобри нов или да се трансформира актуалният е огромен. " Последният доклад, който в действителност е за 2016 година, по осъществяване на решенията на Европейския съд в България, демонстрира една извънредно позитивна наклонност - съвсем двойно понижение на жалбите от България към Европейския съд и съвсем двойно понижение на неоправдателните решения от страна на Европейския съд по отношение на България. Нашите институции извършват усърдно предписанията на съдилищата. Да, има какво да се усъвършенства. Ако сравните нашите неоправдателни решения с страни от Централна и Югоизточна Европа, ще видите, че стоим доста добре в относителен проект с осъжданията по отношение на тях. Затова си разрешавам да изразя убеждението си, че европейското ни правосъзнание се нараснало последните години ".
Адвокат Снежана Стефанова, специализирала в посланичество пред Европейския съд по правата на индивида, и бранител по над 100 тъжби пред този съд от своя страна сподели: „ Според мен смяна на Института нито е нужна, нито е желатела. Многократно през предишните години се прави опити да бъде допълван по някакъв метод този институт. Искам да напомня, че през 1997 година, бяха направени съвсем идентични промени на Закона, каквито в този момент се оферират от страна на " Патриотите " и незабавно бяха оповестени от Конституционния съд за противоконституционни, защото създаваха причина за произвол и се отваряше необятна врата пред това да бъде случайно отнемано най-висшето човешко право - човешкият живот “.
Институтът на неизбежната защита съществува в съвсем всички европейски системи и е дефиниран извънредно общо, само че е обвързван с три съществени условия, които ги има и в нашето законодателство - противоправност на държанието, съществуването на непосредствена заплаха от това нахлуване и размерност на използваната мощ. Всички конкретизации не могат да обзет многочислените разнообразни случаи в живота и няма да могат да контролират Института по-добре, уверена е тя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ