Проф. Пламен Киров: Народните представители вдигат на трупчета законно издържан опит за провеждане на референдум
Народните представители не престават да тупат топката. Те подвигат на трупчета един законно изискан опит за осъществяване на референдум. Това сподели за БНР проф. Пламен Киров, учител по Конституционно право в Софийския университет.
Народното събрание разполага с към седмица, с цел да се произнесе по настояването на партия „ Възраждане “ за провеждането на референдум, който да отсрочи влизането на България в еврозоната с 20 години. Те са съумели да съберат общо 470 хиляди годни подписа.
" Законът е безапелационен – откакто има събрани над 400 хиляди подписа, Народното събрание би трябвало да вземе решение за осъществяване на референдум. Ако не желае да извърши закона, може да не престават комисиите да не се събират. Парламентът е единственият орган, който може да нарушава законите и нищо да не се следва от това ".
Не е наложително текстът да мине през комисиите, защото това не е законодателен развой, отеляза проф. Киров.
" Възраждане “ най-вероятно ще се възползват от правото си да предложат внасянето на план за решение в дневния ред при започване на новия месец. Парламентът или ще гласоподава за провеждането му, или срещу.
Това, че няма решение от комисиите е едно опрощение за сходни дейности на ръководителя на Народното събрание. Той може да направи каквото си желае, защото има поддръжката на едно солидно болшинство ".
Проф. Киров изясни, че Народното събрание не може да редактира годината, до която да се отсрочи влизането ни в еврозоната.
" Всяка редакция трансформира смисъла на въпроса ".
Политиците могат да създадат акция и да обяснят на българските жители преимуществата и минусите – т.е. да пропагандират за или срещу поставения въпрос, означи още той.
" Първата догадка е, че политиците ги е боязън. Втората е, че не желаят да си вършат труда. След като се вземе решение за осъществяване на референдум и се насрочи дата за гласоподаване, това би трябвало да бъдат датата, на която ще се проведат локалните избори. Очевидно не желаят да вършат този интелектуален напор ".
Има и опция да вземат решение за осъществяване на референдум и да нападат въпроса в Конституционния съд, подсети проф. Киров.
" Това е законосъобразната процедура ".
Той не вижда нищо противоконституционно във въпроса за референдума.
Проф. Киров означи и обстоятелството, че единствено в Кипър и България не е извършен референдум за влизане в Европейски Съюз.: " Политическото единодушие на една шепа национални избраници не значи, че сме подготвени да влезем в еврозоната. Втриса ме като си помисля, че тези хора ще пипат Конституцията. Ще чакаме да се внесат три плана за изменение. Засега има единствено най-общо говорене за желанието да се променя Конституцията ".
Народното събрание разполага с към седмица, с цел да се произнесе по настояването на партия „ Възраждане “ за провеждането на референдум, който да отсрочи влизането на България в еврозоната с 20 години. Те са съумели да съберат общо 470 хиляди годни подписа.
" Законът е безапелационен – откакто има събрани над 400 хиляди подписа, Народното събрание би трябвало да вземе решение за осъществяване на референдум. Ако не желае да извърши закона, може да не престават комисиите да не се събират. Парламентът е единственият орган, който може да нарушава законите и нищо да не се следва от това ".
Не е наложително текстът да мине през комисиите, защото това не е законодателен развой, отеляза проф. Киров.
" Възраждане “ най-вероятно ще се възползват от правото си да предложат внасянето на план за решение в дневния ред при започване на новия месец. Парламентът или ще гласоподава за провеждането му, или срещу.
Това, че няма решение от комисиите е едно опрощение за сходни дейности на ръководителя на Народното събрание. Той може да направи каквото си желае, защото има поддръжката на едно солидно болшинство ".
Проф. Киров изясни, че Народното събрание не може да редактира годината, до която да се отсрочи влизането ни в еврозоната.
" Всяка редакция трансформира смисъла на въпроса ".
Политиците могат да създадат акция и да обяснят на българските жители преимуществата и минусите – т.е. да пропагандират за или срещу поставения въпрос, означи още той.
" Първата догадка е, че политиците ги е боязън. Втората е, че не желаят да си вършат труда. След като се вземе решение за осъществяване на референдум и се насрочи дата за гласоподаване, това би трябвало да бъдат датата, на която ще се проведат локалните избори. Очевидно не желаят да вършат този интелектуален напор ".
Има и опция да вземат решение за осъществяване на референдум и да нападат въпроса в Конституционния съд, подсети проф. Киров.
" Това е законосъобразната процедура ".
Той не вижда нищо противоконституционно във въпроса за референдума.
Проф. Киров означи и обстоятелството, че единствено в Кипър и България не е извършен референдум за влизане в Европейски Съюз.: " Политическото единодушие на една шепа национални избраници не значи, че сме подготвени да влезем в еврозоната. Втриса ме като си помисля, че тези хора ще пипат Конституцията. Ще чакаме да се внесат три плана за изменение. Засега има единствено най-общо говорене за желанието да се променя Конституцията ".
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ