Депутатите ограничиха правомощията на президента при сформирането на служебен кабинет
Народните представители одобриха корекция, която е директно обвързана с метода, по който се образува длъжностен кабинет. С признатите промени депутатите взеха решение, че в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател, назначава служебно държавно управление.
За длъжностен министър-председател президентът назначава, като има избор всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание.
Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите.
Депутатите одобриха президентът да бъде избиран единствено в случай че е с българско поданство. Народно събрание реши, че за президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната.
Освен това депутатите одобриха измененията в конституцията, които плануват решенията за избор на регулаторите да се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители.
