Народната певица Николина Чакърдъкова, която на 4 септември навърши 55

Народната певица Николина Чакърдъкова, която на 4 септември навърши 55 години споделя, че чествала рождения си ден няколко пъти с разнообразни групи хора, въпреки да не е по огромните и шумни празненства. Правейки си равносметка за отминалите години съжалява за това, че не се е научила да свири на музикален инструмент, както и че няма шофьорска брошура и не може да кара кола.

При все, че мнозина евентуално ще кажат, че към момента не е късно да стане водач, тя показва, че към този момент е доста по-мъдра и внимателна от всяка една позиция. А и в този момент страхът надвива над смелостта. Няма защо друго да е недоволна от живота си, даже и да е изпуснала нещо в годините обратно, се пробва да гледа напред и да го навакса. Надява се единствено да е жива и здрава, с цел да може да реализира това, което желае. Душата и сърцето й са тези, които й подсказват от какво се нуждае.

С напредването на възрастта се е научила да живее по подобен метод, че да се защищава от неприятности. Човек колкото и да тъгува, че остарява, възрастта му дава плюсове. Щастлива е, че е помъдряла и се е научила да живее пълноценно, постоянно премисля и претегля нещата, деликатна е…

Признава, че когато влезнала в групата на 50-годишните била някак тъжна, ядосана и депресирана. Решила, че надали не най-хубавото в живота й е минало, само че към днешна дата го оценя като прекомерно наивно от нейна страна. Оказало се, че да си на 50 и 50+, няма нищо ужасно, защото всяка възраст си има своята хубост и привилегии. Неотдавна си говорили с майка й, която скоро навършила 80. Тя й споделила, че в рода й имали две баби столетнички, едната от които издъхнала на 103, а другата – на 107.

Всеки от рода им се надява да носи техния ген и да е дълголетник, та не е изключено шансът да се падне и на нея. Смята, че си е взела неприятното от живота и оттук нататък й остава единствено хубавото.

Като най-труден миг в живота си дефинира тестванията, през които минала през 2009 година, когато й разкрили израстък в бъбрека. Щастлива е, че към днешна дата това е единствено спомен. Винаги си пожелава хубавите неща да са повече и се стреми към това. Виждайки какъв брой близки другари са си отишли от този свят поради подли онкологични болести, си дава сметка, че човек се ражда, идва на земята с някаква задача и дните му тук са преброени. Смята, че съвсем нищо не зависи от нас. Докато сме на този счита, би трябвало да живеем пълноценно и по разпоредбите, само че има неща, които не са ни подвластни. Много хора се борят, само че рано или късно земният път завършва. Просто единствено толкоз са им били писаните дни… Не е заслужено, само че това е ориста. Може би ще се забележим с тях някъде на друго място, разсъждава Чакърдъкова.

Твърди, че не са доста хората, които през годините са злоупотребили с доверието й и добавя, че на всички тях е дала прошка, само че е прекъснала връзките си, с цел да не се повтори измяната. Не счита, че продължаването на връзките с човек, който те е предал има смисъл, тъй като след измяната няма по какъв начин да му има доверие още веднъж. Щастлива е, че сега е заобиколена единствено и само от правилни хора.

По мотив развода на щерка й Мария, Чакърдъкова споделя, че няма нищо извънредно в това, нито е първата, нито последната с разтрогнат брак. Спомня си, че когато се омъжвала й споделила, че в случай че не дай си боже нещо се случи сред нея и брачна половинка й, няма да вземе страна, нито пък ще си дава мнението. Достатъчно огромни хора са, че да преценяват по какъв начин да продължат живота си, откакто 5 години са живели дружно. Към днешна дата двамата са в естествени връзки, приказват си, споделят си грижите за децата. Единственото, което ги помолила при развода било да изчакат една година, без да изпускат ненавист и експанзия един към различен – времето лекува. Радва се, че я послушали, защото когато нещо завършва, гневът у човек може да обиди и нарани отсрещния.

През лятото цялото семейство си отдъхнало 2 седмици в Гърция. Преди си мислела, че това е прекомерно дълго време за отдих, само че признава, че й се е отразил добре. Решили най-малко два пъти в годината да се събират фамилно за по-дълго. Не било елементарно с 5 внучета, защото непрестанно си зает с нещо, само че пък твърди, че умората била сладка. Нямала опция да организира и един спокоен диалог по телефона – едното внуче желало едно, другото – друго… И все търсели баба, нали е Супермен, всяка минута била към тях.

Признава, че релаксира най-пълноценно, когато е сам-сама у дома. Щастлива е, когато е стопанин на времето си, може да си изпие умерено кафето, да гледа новините и да се рее.

За тази година е изчерпала квотата си за поправки на дома – освежила го като го боядисала и сменила завесите. За следващата година възнамерява дизайнерско преформатиране на градината, за която от дълго време няма време и я е поверила напълно на грижите на брачна половинка й.

Откакто се помни, все е на някакъв хранителен режим и се стреми да не изпуска ситуацията, с цел да не стане неосъществим процесът на намаляване. На 55 години обаче осъзнава, че колкото и да полагаш старания и грижи за себе си, има невъзвратими промени. Отслабва най-много с цел да й е комфортно в работата – на участия би трябвало да е витална и тонизирана и няма да е добре, в случай че не й стават носиите. Когато качи някой и различен кг, незабавно стартира да се задъхва на сцената и не се усеща по никакъв начин удобно.

Инфо: Уикенд