Цензурират песен заради обезглавена мома
Народната певица Иванка Иванова е характерен представител на достоверния фолклор от хисарското село Красново, ситуирано в полите на Средна гора, на границата с Панагюрския край. Точно по тази причина в част от творчеството са застъпени претекстове от Панагюрско.
Наследява националните песни най-вече от баба Йонка Лефтерова, най-лична певица в Красново, от татко си Петър Динков и майка си Мария. Първите песни, които научава от тях, са: „ Болна ли си лежала, Йовано “, „ Янка си Чоно залюби “, „ Станка е сено сбирала “ и доста други. Едната от тях - „ Янка си Чоно залюби “, е основана по автентичен случай за любовта сред двама млади от хисарските села, които са били пред годяване и тежка дума си споделили. Малко преди годежа Янка се отхвърля от Чоно, а той я причаква на една круша и я убива. Така се основава и песента от неизвестен създател, а тъкмо този куплет, в който се пее за обезглавяването на Янка, не разрешили да се запише в радиото. Така песента е архивирана във фонотеката на Радио Пловдив в скъсен вид без един куплет от истинския текст.
Иванка има три сестри, които също пеели добре, но пътят към професионалната сцена поема само тя.
На един от районните събори на националното творчество в Хисаря през 1960 година Иванка Иванова се откроява с осъществяванията си и прави усещане на журито от изтъкнати фолклористи и музиканти. Тогава се показва с учебния национален хор, основан и управителен от учителя Стефан Станев.
Така през 1962 година постъпва в новосъздадения областен отбор в Пловдив на проф. Асен Диамандиев и е в неговите редици до закриването му през 1964 година
В ансамбъла работи дружно с фамозните по това време Георги Чилингиров, Мара Василева, Ирина Трачева, Желязка Бочукова и доста други певици от Тракия и Родопите.
От 1973 до 1984 година реализира поредност от записи в студиото на Радио Пловдив в акомпанимент на битовия оркестър на радиото под диригентството на Никола Кенов и „ Средногорската тройка “. Има записи в дуети с националните певици Ирина Трачева и Павлина Иванова.
През 1967 година концертира с групата на акордеониста Тодор Драмчев, в която пеят Ганка Василева, Енчо Манев, Марин Дуденски, Милка Драмчева, Въльо Начев и известната тракийска певица Атанаска Тодорова.
Известно време през 70-те години Иванка Иванова е работила и със сватбарските групи в Тракия, като Първомайската, Леновската, оркестър „ Хебър “, Асеновградската група, „ Сините елеци “ и орк. „ Брестовица “. Изявява се с група на кларнетиста Делчо Митев и гайдарката Мария Стоянова.
Най-известните песни в репертоара са: „ Пано ле, Панагюрко ле “, „ Велико моме, Велико “, „ Снощи Даймян сардит пристигна “, „ Забегнала тънка госпожица “, „ Чичо ме кани “ и бавната ария „ Стоян на Мездра ша иде “ по обработка на Иван Спасов.
Наследява националните песни най-вече от баба Йонка Лефтерова, най-лична певица в Красново, от татко си Петър Динков и майка си Мария. Първите песни, които научава от тях, са: „ Болна ли си лежала, Йовано “, „ Янка си Чоно залюби “, „ Станка е сено сбирала “ и доста други. Едната от тях - „ Янка си Чоно залюби “, е основана по автентичен случай за любовта сред двама млади от хисарските села, които са били пред годяване и тежка дума си споделили. Малко преди годежа Янка се отхвърля от Чоно, а той я причаква на една круша и я убива. Така се основава и песента от неизвестен създател, а тъкмо този куплет, в който се пее за обезглавяването на Янка, не разрешили да се запише в радиото. Така песента е архивирана във фонотеката на Радио Пловдив в скъсен вид без един куплет от истинския текст.
Иванка има три сестри, които също пеели добре, но пътят към професионалната сцена поема само тя.
На един от районните събори на националното творчество в Хисаря през 1960 година Иванка Иванова се откроява с осъществяванията си и прави усещане на журито от изтъкнати фолклористи и музиканти. Тогава се показва с учебния национален хор, основан и управителен от учителя Стефан Станев.
Така през 1962 година постъпва в новосъздадения областен отбор в Пловдив на проф. Асен Диамандиев и е в неговите редици до закриването му през 1964 година
В ансамбъла работи дружно с фамозните по това време Георги Чилингиров, Мара Василева, Ирина Трачева, Желязка Бочукова и доста други певици от Тракия и Родопите.
От 1973 до 1984 година реализира поредност от записи в студиото на Радио Пловдив в акомпанимент на битовия оркестър на радиото под диригентството на Никола Кенов и „ Средногорската тройка “. Има записи в дуети с националните певици Ирина Трачева и Павлина Иванова.
През 1967 година концертира с групата на акордеониста Тодор Драмчев, в която пеят Ганка Василева, Енчо Манев, Марин Дуденски, Милка Драмчева, Въльо Начев и известната тракийска певица Атанаска Тодорова.
Известно време през 70-те години Иванка Иванова е работила и със сватбарските групи в Тракия, като Първомайската, Леновската, оркестър „ Хебър “, Асеновградската група, „ Сините елеци “ и орк. „ Брестовица “. Изявява се с група на кларнетиста Делчо Митев и гайдарката Мария Стоянова.
Най-известните песни в репертоара са: „ Пано ле, Панагюрко ле “, „ Велико моме, Велико “, „ Снощи Даймян сардит пристигна “, „ Забегнала тънка госпожица “, „ Чичо ме кани “ и бавната ария „ Стоян на Мездра ша иде “ по обработка на Иван Спасов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ