Народната певица Гуна Иванова изживя страшна трагедия със загубата на единия си син, но две гласовити и красиви внучки наследиха таланта ѝ
Народната певица Гуна Иванова е родена на 20 юли 1948 година в петричкото село Богородица. Пее още от дете, а първата й публична изява е на фестивала в село Кърналово. Между 1968-а и 1983 година пее в пернишкия отбор „ Граово “. През 1983 година печели конкурс за солистка в Ансамбъла на Строителни войски, където остава до 2000 година, когато групировката е закрита. От 2010 година е солистка в Представителния отбор на Въоръжените сили. Гастролирала е на пет континента. Спечелила е вярна аудитория, която с интерес следи нейните изяви. Наред с триумфите в професионален проект я спохождат толкоз доста несгоди в персонален проект. Най-тежко й се отразява загубата на единия наследник. Има обаче две прелестни внучки – на другия й наследник, които потеглят по нейните стъпки. Представиха се повече от сполучливо на фестивала „ Пирин фолк “, а също по този начин дебютираха и с национален албум. Ето какво споделя гордата баба за двете си прелестни създания и за какво ги поучава да се развият в друга специалност. - Искам първо да изкажа възхищението си от вашите внучки Ива и Велислава, които изумиха аудитория и жури на фестивала „ Пирин фолк “! Достойни наследнички на баба си!
- Благодаря ви доста! Чак да са изумили публиката и журито - не, само че се показаха доста обичайно и аз се гордея с това. Не съм доста съгласна, че те нагазиха в моите води, във фолклора, само че нямаше по какъв начин да не се получи, откакто са израсли при мен и са закърмени с тази ария.
- Вие ли сте „ отговорна “ за техния певчески път? От какъв брой годишни демонстрират интерес към българската национална ария?
- Изключително и единствено аз съм отговорна. Те имат генетично завещание към пеенето и от родителите си, които не се занимават професионално. Да навлязат в това пространство обаче съм отговорна единствено аз. Гледах си ги като бяха мънички, по 24 часа в денонощието бях с тях. Такива бяха промените в работата на родителите им, че се постановяваше да съм повече време с тях. Водех ги с мен по подготовки с групата и до момента в който седяха на скамейката, внезапно се подредиха сред артистите и обявиха, че ще пеят.
Още от родилното като я изписахме огромната, Ивка, започнах да й пея една мудна хубава ария, на която тя реагираше по необикновен метод – млъкваше. А тя беше новородено бебе и непрестанно плачеше. Щом й запеех тази ария тя притихваше и слушаше. За инспекция пеех и други песни, при което тя започваше още веднъж да плаче. Оказа се, че в реалност детето се възпитава още в утробата на майката.
- По-малката внучка – Велислава, учи в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Тя взе участие с основна роля във кино лентата „ 12 А “, който всеки миг ще тръгне по кината…
- Много съм щастлива, че още в първи курс й предложиха такава роля. Искам в това занятие да й се отвори ярък път. Нека да си пеят за наслаждение. Пътувахме в колата след „ Пирин фолк “ и те: „ Сега да не си споделила, че не би трябвало да пеем “, тъй като аз няма-няма и им ударя по някое канче на главата. Ивка приключи с цялостно отличие УНСС и където и да отиде просто виждат, че е огън-детенце. Съветвам я да работи в тази посока. А едното не пречи на другото. Дай Боже да се ориентира. Аз самата нямам право да се окайвам, заставам крепко стъпила на сцената и пазара, само че ми се прокрадва някакъв скептицизъм дали ще има на кого да я пеем тази прелестна българска ария.
Внучките на Гуна са почтени фенки на нейното творчество
- Вярна ли е приказката, че „ музикант къща не храни “ и в този смисъл в миналото съветвали ли сте сестрите да се откажат от фантазията си да пеят?
- Не, аз от персонален опит не мога да се оплача. Що се отнася до „ музикант къща не храни “ доста зависи от музиканта. Аз цялостен живот съм си хранила къщата и околните с пеене. И на тия години съм мощна на пазара.
Съветвам ги да не се занимават с музика поради бъдещето. Простете ми за черногледството, само че по този начин виждам нещата. Има хора, които считат националната ария за духовна храна. Но две генерации и повече израснаха с една друга музика. Нещата се трансформират. Те ще трябват доста да копаят, с цел да стигнат ненапълно. Но има други специалности, в които биха се осъществили. И в този смисъл им го споделям това нещо. Цялото младо потомство на България е ориентирано към Терминал 2 и аз все ги дърпам натам. Те изрично обаче отхвърлят, споделят: „ И тук би трябвало да живеят свестни хора “. Дай Боже да са прави. Много ми се ще нещо да се промени…
- Имаше интервал, в който фолклорът беше в лек застой, до момента в който в последните години се следи съществено завръщане към корените на българската музика. Споделяте ли моите наблюдения?
- Да, по този начин е! Тук е мястото да благодаря на всички девойки и момчета, които се занимават с така наречен клубове по национални танци. Те като че ли възвърнаха вниманието на младото потомство към фолклора. Идентичността на българина е във фолклора.
- Вие сте от изпълнителите, които имат концерти на 5 континента. Какви мемоари таите в себе си за изявите ви в чужбина и с какво е по-различна публиката там?
- В доста от страните на открито съм била като участник във фестивали. При независимите ми изяви съм пяла пред българска общност. Едното е прочувствено по един метод, другото по различен. Спомням си, когато бях в Тунис в Древния амфитеатър в Картаген в 1 часа през нощта всички бяха на крайници и скандираха „ България “. Изпитах горделивост тогава на българка.
Миналата година пък пях на македонци в Австралия и на българи в Лондон и Южна Африка и на всички места ми се покъртваше душата от самия факт, че толкоз ревниво се пазят и са пренесени обичаи, костюми и песни. Тогава си споделих, че България ще я има там, където има българи. Може би това би трябвало да ни утешава.
- Как поддържате такава фигура, примесена с юношески дух? Спазвате ли някакви диети, хранителни режими и така нататък?
- Младия ми дух го поддържат младежите, с които поддържам връзка. Зрителите заслужават да им поднесеш песента с обич и усмивка. Няма смисъл да се трансформирам в киселяк, тъй като имаш сложни моменти. Тази обич ми поддържа духа. А пък визията отново е адресирана към негово величество фена и слушателя. Не мога да му се поднеса по възмутителен метод и каквото видя отсреща да го изям, да се натъпча… Задължително играя и гимнастика, тъй като това по някакъв метод ме поддържа физически. Когато човек се обездвижи и стартират да се обаждат някои присъщи за годините неща.
- Пред обществеността изглеждате като мощна жена, само че не може да нямате своите слаби и сложни моменти…? Кой е най-тежкият интервал от живота ви?
- О, боже! Трудни моменти… Та моят живот е мелница. Не го поисквам на никого. Всеки ден ставам с молитвата: „ Боже, не давай на никого такива тествания, каквито моята душа е изпитала. Позволи ми да направя най-малко три добрини през днешния ден. “ Загубата на брачна половинка ми, на брат ми и моята майка са били тежки моменти, само че не се претърпява загубата на детето. Това просто не се претърпява и на никому не се апелирам да го стига!
- Какво си пожелавате, защо мечтаете?
- Твърде гротескно ще е човек на моите години да мечтае нещо за себе си. Моите фантазии, пожелания и страхове са свързани с тези две гълъбици (внучките й – б.а.), които ми внасят светлина в тъмния житейски тунел.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- Благодаря ви доста! Чак да са изумили публиката и журито - не, само че се показаха доста обичайно и аз се гордея с това. Не съм доста съгласна, че те нагазиха в моите води, във фолклора, само че нямаше по какъв начин да не се получи, откакто са израсли при мен и са закърмени с тази ария.
- Вие ли сте „ отговорна “ за техния певчески път? От какъв брой годишни демонстрират интерес към българската национална ария?
- Изключително и единствено аз съм отговорна. Те имат генетично завещание към пеенето и от родителите си, които не се занимават професионално. Да навлязат в това пространство обаче съм отговорна единствено аз. Гледах си ги като бяха мънички, по 24 часа в денонощието бях с тях. Такива бяха промените в работата на родителите им, че се постановяваше да съм повече време с тях. Водех ги с мен по подготовки с групата и до момента в който седяха на скамейката, внезапно се подредиха сред артистите и обявиха, че ще пеят.
Още от родилното като я изписахме огромната, Ивка, започнах да й пея една мудна хубава ария, на която тя реагираше по необикновен метод – млъкваше. А тя беше новородено бебе и непрестанно плачеше. Щом й запеех тази ария тя притихваше и слушаше. За инспекция пеех и други песни, при което тя започваше още веднъж да плаче. Оказа се, че в реалност детето се възпитава още в утробата на майката.
- По-малката внучка – Велислава, учи в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Тя взе участие с основна роля във кино лентата „ 12 А “, който всеки миг ще тръгне по кината…
- Много съм щастлива, че още в първи курс й предложиха такава роля. Искам в това занятие да й се отвори ярък път. Нека да си пеят за наслаждение. Пътувахме в колата след „ Пирин фолк “ и те: „ Сега да не си споделила, че не би трябвало да пеем “, тъй като аз няма-няма и им ударя по някое канче на главата. Ивка приключи с цялостно отличие УНСС и където и да отиде просто виждат, че е огън-детенце. Съветвам я да работи в тази посока. А едното не пречи на другото. Дай Боже да се ориентира. Аз самата нямам право да се окайвам, заставам крепко стъпила на сцената и пазара, само че ми се прокрадва някакъв скептицизъм дали ще има на кого да я пеем тази прелестна българска ария.
Внучките на Гуна са почтени фенки на нейното творчество
- Вярна ли е приказката, че „ музикант къща не храни “ и в този смисъл в миналото съветвали ли сте сестрите да се откажат от фантазията си да пеят?
- Не, аз от персонален опит не мога да се оплача. Що се отнася до „ музикант къща не храни “ доста зависи от музиканта. Аз цялостен живот съм си хранила къщата и околните с пеене. И на тия години съм мощна на пазара.
Съветвам ги да не се занимават с музика поради бъдещето. Простете ми за черногледството, само че по този начин виждам нещата. Има хора, които считат националната ария за духовна храна. Но две генерации и повече израснаха с една друга музика. Нещата се трансформират. Те ще трябват доста да копаят, с цел да стигнат ненапълно. Но има други специалности, в които биха се осъществили. И в този смисъл им го споделям това нещо. Цялото младо потомство на България е ориентирано към Терминал 2 и аз все ги дърпам натам. Те изрично обаче отхвърлят, споделят: „ И тук би трябвало да живеят свестни хора “. Дай Боже да са прави. Много ми се ще нещо да се промени…
- Имаше интервал, в който фолклорът беше в лек застой, до момента в който в последните години се следи съществено завръщане към корените на българската музика. Споделяте ли моите наблюдения?
- Да, по този начин е! Тук е мястото да благодаря на всички девойки и момчета, които се занимават с така наречен клубове по национални танци. Те като че ли възвърнаха вниманието на младото потомство към фолклора. Идентичността на българина е във фолклора.
- Вие сте от изпълнителите, които имат концерти на 5 континента. Какви мемоари таите в себе си за изявите ви в чужбина и с какво е по-различна публиката там?
- В доста от страните на открито съм била като участник във фестивали. При независимите ми изяви съм пяла пред българска общност. Едното е прочувствено по един метод, другото по различен. Спомням си, когато бях в Тунис в Древния амфитеатър в Картаген в 1 часа през нощта всички бяха на крайници и скандираха „ България “. Изпитах горделивост тогава на българка.
Миналата година пък пях на македонци в Австралия и на българи в Лондон и Южна Африка и на всички места ми се покъртваше душата от самия факт, че толкоз ревниво се пазят и са пренесени обичаи, костюми и песни. Тогава си споделих, че България ще я има там, където има българи. Може би това би трябвало да ни утешава.
- Как поддържате такава фигура, примесена с юношески дух? Спазвате ли някакви диети, хранителни режими и така нататък?
- Младия ми дух го поддържат младежите, с които поддържам връзка. Зрителите заслужават да им поднесеш песента с обич и усмивка. Няма смисъл да се трансформирам в киселяк, тъй като имаш сложни моменти. Тази обич ми поддържа духа. А пък визията отново е адресирана към негово величество фена и слушателя. Не мога да му се поднеса по възмутителен метод и каквото видя отсреща да го изям, да се натъпча… Задължително играя и гимнастика, тъй като това по някакъв метод ме поддържа физически. Когато човек се обездвижи и стартират да се обаждат някои присъщи за годините неща.
- Пред обществеността изглеждате като мощна жена, само че не може да нямате своите слаби и сложни моменти…? Кой е най-тежкият интервал от живота ви?
- О, боже! Трудни моменти… Та моят живот е мелница. Не го поисквам на никого. Всеки ден ставам с молитвата: „ Боже, не давай на никого такива тествания, каквито моята душа е изпитала. Позволи ми да направя най-малко три добрини през днешния ден. “ Загубата на брачна половинка ми, на брат ми и моята майка са били тежки моменти, само че не се претърпява загубата на детето. Това просто не се претърпява и на никому не се апелирам да го стига!
- Какво си пожелавате, защо мечтаете?
- Твърде гротескно ще е човек на моите години да мечтае нещо за себе си. Моите фантазии, пожелания и страхове са свързани с тези две гълъбици (внучките й – б.а.), които ми внасят светлина в тъмния житейски тунел.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ