Народен представител от ППДБ -Пловдив започна изключително благородна кампания в

Народен представител от ППДБ -Пловдив стартира извънредно благородна акция в помощ на планиските спасители от Банско и увери, че в качеството му на народен представител ще сложи в Народното събрание въпроса с грижата на страната за тези хора, рискуващи личния си живот си всякога, когато избавят непознатия. Ето какво написа във Facebook страницата си депутатът Манол Пейков, ученик на Американския университет в Благоевград.

" Това са Румен, Наско и Любо. Те са планински спасители от Банско.
Дойдоха да се видят с мен от Велинград, където са на едноседмична отмора – самобитна отплата за всички Коледи и Нови години, прекарани в търсене на бедстващи туристи по снежните зъбери край връх Вихрен.
Румен и Наско са измежду 48-ината щатни спасители, на чиито рамене лежи отговорността за десетки хиляди квадратни километри планински скатове из цялата страна. Любо (пожарникар по професия) е един от 450-те доброволци, които им оказват помощ.
Румен, Наско и Любо носят тежката си работа с достолепие. И въобще нямаше да са тук, в случай че не бяха кучетата.
Кучетата, за които се грижат като за свои деца и които образоват да откриват затрупани хора.
В подмяна на това, страната – с изключение на храна за животните ( " п о ч т и задоволителна им е ", ми споделят момчетата) – дава на водачите на кучета (които също така са и техни родители и обучители) прехрана от по 2 (два) лв. дневно.
" Тренираме ги с години ", изяснява Наско. " Водим ги на специфични полигони, организираме ежемесечни образования. И всичко това – в очакване на мига, когато ще могат да покажат на какво са способни. "
И не щеш ли на 6-и февруари тази година този момент настъпи: незабавно след опостушителното земетресение в прилежаща Турция, кучетата (общо 22 на брой – немски и белгийски овчарки, лабрадори и голдън ретривъри, плюс две бордър колита) бяха призвани да изпълнят своя дълг и отлетяха за Хатай с първите избавителни екипи. И за няколко напрегнати денонощия съумяха да открият под руините и да измъкнат ж и в и цели с е д е м души.
" Всяка вечер Румен ни чакаше да се върнем от работа с топла храна и чай ", споделя Любо. " Измиваме си ръцете, сядаме, ядем и отново тръгваме. Сетне Румен има грижата да раздига и подреди всичко. "
Румен е мозъкът и душата на групата. Причината да се занимава с поддържаща работа е прозаична: не че не желае да бъде с другите край руините (или да търчи нагоре по баирите), ами към този момент няма колене за това – въпреки да е едвам на 61 (и да му остават цели четири години до пенсия), по тялото му просто не са останали здрави хрущяли.
" Не е от седене по масите ", усмихва се Румен, който, въпреки да е щатен избавител, работи и като готвач. Не къде да е, а в личния си гараж, който трансформира " от единия напън " в кръчма ( " една от най-популярните в Банско ", подмятат останалите) незабавно след измененията през 1990-та ( " шефът тогава ни сподели, момчета, спасявайте се, пари нема – и ние му намерихме колая " ).
Наско пък има личен дърводелски завод. " Така се наложи ", изяснява. " Няма доста пари в спасяването – а когато работиш за различен човек и ти се наложи ненадейно да тръгнеш на избавителна задача, постоянно ти основават проблеми. "
Момчетата отхвърлят да ми оповестят заплатите си, само че от Галя (тяхната консултантка по трудова медицина, която е поела самобитно началство над тях – тя е и индивидът, който ги докара при мен) узнавам, че размерът им е с една концепция над минималната.
" Най-невероятното е, че по Кодекс трудът им се смята за т р е т а категория – най-ниската, като на елементарна чистачка ", отбелязва Галя. " Което, с изключение на на равнището на възнаграждение, се отразява и на пенсиите, които получават – и които са съвсем... алегорични. "
През двата часа, до момента в който си бъбрим, узнавам още куп неща за тези момчета. При подаден сигнал 112 в планината, те са първите, на които звънят. Пожарната им се обажда за поддръжка, когато има пожар. Полицията ги подвига по паника в случай че има бедстващи хора за търсене. Обажда им се и в случай че има починали – с цел да бъдат разпознати телата, някой би трябвало да ги смъкна от планината.
Често ги викат и като очевидци на правосъдни процеси. А от време на време ги глобяват, задето са си надвишили правата.
" Нашите транспортни стедства не се употребяват със специфичен режим на придвижване ", изяснява Наско. " Нямаме право на сигнални лампи; в случай че има запушване или минава трен, би трябвало да чакаме – като всички останали. А за спасяването на човешки живот от време на време и секундите са от голяма важност. "
Джиповете, с които е оборудвана групата на Румен и Наско са (не, не се майтапя!) по ма 35 години. Последното място, където съм виждал този модел, е категорията за винтидж коли на рали " Дакар ".
С тъжна усмивка означавам, че – въпреки и антични – колите им най-малко са тойоти, сиреч – марка, прословута с издържливостта си. Те напълно съществено ми дават отговор, че въобще не биха го правили на въпрос, в случай че не беше голямото количество сол (и всевъзможна друга химия), нахвърляна по зимните пътища на Пирин – ламарината просто не устоя на химическата офанзива.
Прочее, общото сред тримата е, че когато стане дума за работа – въпреки да са зле платени и зле оборудвани, да ги дърпат отвред, да рискуват живота си безусловно всеки ден – очите им напряко светват.
Тези момчета живеят с работата си. И са подготвени да минат през огън и лед, с цел да продължат да я правят.
И популярност богу, че е по този начин. Защото в случай че тези хора не работеха, дето се вика, за едната чест, на нас с вас – елементарните туристи – напряко ни е спукана работата.

Но дано се върнем на кучетата.
Когато тръгнат на избавителна акция, те пътуват свити на кравай в буса, безусловно на сантиметри зад тила на хората.
" Ние сме потни и напрегнати, а те незабавно надушват адреналина ни ", коментира Наско. " И напряко полудяват. "
После ми демонстрира фотография с транспортно средство на Словашката планинска работа: за кучетата е планувано особено климатизирано поделение, със лични самостоятелни кафези.
" Тези преходи от време на време са много дълги и е значимо кучетата да почиват ", додава Наско. " Иначе идват на терен изморени – и не са толкоз ефикасни. "
И тук стигаме до мотива за нашата среща.
След дълготрайно изследване и договаряния, момчетата от ПСС Банско са съумели да намерят подобаващ за техните кучета бус: 4х4 (задължително условие!), с места за петима пасажери и климатизирано поделение за четири кучета.
Бусът (форд) е създаден 2019-а (чисто новите са непристойно скъпи), а вносителите от Мото Пфое са се съгласили да понижат цената от 80, 000 на 49, 000 лв. (с включен ДДС).
С други думи, офертата е прекомерно добра, с цел да бъде изпусната.

" Това, несъмнено, е единствено върхът на айсберга ", изяснява ми разпалено Румен. " Бусът е за четири кучета, а в страната имаме 22. Но нали все отнякъде би трябвало да се стартира?... "

На разлъка им давам обещание две неща.
Първо (в качеството ми на депутат): ще се постарая да провеждам среща на територията на Парламента, на която да опишат за себе си и за своята работа. И ще поканя министри, депутати, организации, ведомства – всички, от които зависи нещата да се трансформират. И бюджетът от един милион лв. (толкова се отделят всяка година за издръжката на в с и ч к и спасители в България!) най-малко малко да набъбне, а трудът и работата им да получат заслуженото самопризнание и на з а к о н о в о равнище.
Второ (това към този момент в персонално качество) – ще пускам акция посредством персоналния си профил от името на " Манол Пейков и другари ", с която най-малко малко да повдигнем духа на тези изключителни хора.
И по този начин, другари: задачата е 49, 000 лв..
Привидно купуваме бус, само че в действителност купуваме благополучие. И смисъл.
Сметката е същата, както всекидневно:
Фондация " Манол Пейков и другари "
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal: com
Основание: Бус за четириногите спасители
Предварително ви благодаря – за доверието, за съпричастието, за шерването.
Прегръщам ви виртуално!