Народът вярва: В тези дни огънят е свещен – какво

Народът има вяра: В тези дни огънят е заветен – какво се не разрешава през Горещниците

 

В българската културна традиция каква ще бъде годината се вещае по избрани дни. Така каква ще е зимата се гадае съгласно Горещниците.

В обичайните национални показа на българите за най-горещи през годината се одобряват трите следващи празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, св. мъченица Юлия – 16 юли, и св. великомъченица Марина – 17 юли, наречени Горещници.

През 2024-а в действителност се обрисува това да бъдат дните с най-високи температури. На места в страната термометрите ще доближат до и над 40 градуса на сянка.

Разминаването с астрономическите горещници, които са на 28, 29 и 30 юли, идва поради прекосяването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския поради множеството високосни години в него.

Традиции и вярвания 

Горещниците се означават най-вече в Северна и в Западна България.

Тези три дни имат лични имена. В Северна България те са Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. 

 
Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните прищявки, те вярвали, че отбелязването на горещниците защищава дома и равнищата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не би трябвало да се върви на равнища и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече самун - за запазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не трябва да се пали огън и да се изнася вън от жилището.

На третия ден посредством специфичен ритуал се пали един общ нов огън, от който всеки възобновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-вече от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.

По тези три дни се гадае и какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник дават отговор надлежно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, в случай че е студен - предвещава мраз и виелици.

Във Велешко на този ден честват занаятчиите, чиито специалности са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, тъй като се има вяра, че тогава силата им е изключително огромна.

В селата из Стара планина от Горещниците стартира интервалът на седенките. Изпълнява се обредно „ заклаждане ” на първата моминска седянка, съпроводено с наричания, в чиято основа е любовната магия.

През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква, с благопожелание „ да се събират и влачат ергените по тях ”. Момите наливат прясна вода от воденицата, тъй като там водата се върти и „ ергените по този начин ще се въртят към тях ”. 

 
 От тази вода дават на момците да пият – с цел да ги обикнат. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато запридат хурките си изричат вълшебен заклинания. Една мома пита: „ Какво предеш? ” Отговорът е: „ Запридам ергените от горната махала до долната ”. Вечерта девойките поставят влажен конец в комина, „ с цел да съхнат момците по тях, както съхне конецът “.

Друг път забождат хурките си в мравуняк „ с цел да пъплят момците след тях, както пъплят мравките.