Народът вярва, че набраните за зимата билки трябва са 77

Народът има вяра, че набраните за зимата билки би трябвало са " 77 и половина " - за всички заболявания и за " заболяването без име "
Днес е Еньовден - един от най-древните и почитани празници в националния календар. Той съчетава християнски и езически обичаи и е обвързван с раждането на свети Йоан Кръстител, прочут в националните вярвания като Еньо.

Според националните показа точно на Еньовден природата притежава най-голямата си магическа мощ. Вярва се, че изгревът на слънцето в този ден е невероятен - то " играе ", трепти и носи здраве и благоденствие на всеки, който го посрещне.

Една от най-разпространените обичаи е брането на билки в ранните часове на деня. Смята се, че преди изгрев слънце те имат най-силни лечебни свойства. Народът има вяра, че набраните за зимататрябва са " 77 и половина " - за всички заболявания и за " заболяването без име ".

От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Жители и посетители на Велико Търново отпразнуваха Еньовден на Самоводската чаршия с венец от билки и хороСнимка: Българска телеграфна агенция
В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Жители и посетители на Велико Търново отпразнуваха Еньовден на Самоводската чаршия с венец от билки и хороСнимка: Българска телеграфна агенция
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на който е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек - с тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
Еньовден в Етнографския музей в БургасСнимка: Българска телеграфна агенция
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист. 
В двора на Етнографския музей в Бургас пресъздават странджанският бит „ Еньова буля “Снимка: Българска телеграфна агенция
С Еньовден са свързани и голям брой поверия. Според едно от тях който се окъпе в росата рано сутринта, ще бъде здрав през цялата година. Вярва се още, че водата на този ден има пречистваща мощ, а слънчевите лъчи носят сила и благополучие.

В някои краища на България се извършва и обичаят " Еньова буля " - античен обред за предсказание на бъдещето и плодородието. В него вземат участие млади девойки, които пеят обредни песни и гадаят за здраве, обич и сватба.
Еньовден в Етнографския музей в БургасСнимка: Българска телеграфна агенция
Според националните вярвания след Еньовден постепенно стартира своя път към зимата и денят стартира да понижава. Затова празникът се приема като алегорична граница сред първата и втората половина на годината.
Ритуал по минаване под венец от 77 и 1/2 билки за здраве на Еньовден в лесопарка „ Кенана “ край ХасковоСнимка: Българска телеграфна агенция
И през днешния ден Еньовден остава жив празник в доста български селища, където се провеждат възстановки на старинни традиции, билкарски събори и празнични прояви. Така традициите не престават да се предават сред поколенията, напомняйки за връзката на индивида с природата, здравето и духовното завещание на България.
Еньовден в лесопарк " Кенана " край ХасковоСнимка: БТА