. . . Народът се събра, изглежда, от цяла България. ...

. . . Народът се събра, изглежда, от цяла България.

145 години от Руско-турската война – Освобождението на Търново

... Народът се събра, наподобява, от цяла България. Накъдето и да погледнеш, на всички места българи, облечени в празнични облекла... Слънцето блестящо осветява цялата тази безкрайна върволяк от наши бойци, покрити в прахуляк и до тях радостните и радостни лица на българите, мъже и дами, от най-старите до най-младите в това число...

Александър Верешчагин

Сведенията, получени в Предния отряд до 24 юни (6 юли) от кавалерийските бригади, даваха съображение да се допуска, че Търново е ангажиран от турците, които строят укрепления край него. Но всички тези сведения не бяха точни, защото башибозуците не допускаха нашите разезди до града. Предвид значимото значение на Търново като ключ към планинските проходи, командващият Предния отряд военачалник Гурко реши да създаде на 25 и 26 юни (7 и 8 юли) усилена рекогносцировка на града…

С приближаването на нашите войски неприятелят напусна града, зае позиция на десния бряг на реката и посрещна нашите войски с артилерийска пукотевица. Освен това по пътя за Осман пазар бе видяна огромна колона, която се движеше в източна посока. Всичко това показваше, че неприятелят се опасява от нас и няма да издържи натиска. Генерал Гурко реши да трансформира интервенцията, която имаше разследваща цел, в сериозна нахлуване и да заеме неотложно града. За осъществяване на този проект конната батарея беше изтеглена на позиция, а четирите драгунски ескадрона се спешиха и се придвижиха напред, с цел да прикрият двата фланга на батареята. Излизането на батареята на позиция бе извънредно затруднено заради това, че цялата околност е засята с лозя и заградена с доста каменни стени. Трябваше да се мине по един стеснен път, а по-късно да се свие вляво и да се върви в колона. По този метод десният фланг се излагаше на неприятелския огън. Турската батарея незабавно откри огън против нашата батарея като доста скоро откри прицела и от самото начало стреляше тъкмо. Въпреки извънредно неизгодното състояние командирът на батареята подполковник Ореус самоуверено изнесе оръдията си на позицията и откри прецизен огън. Скоро неприятелската батарея приключи огъня, напусна позицията си и потегли по пътя към Осман пазар. Тогава нашата батарея стартира да стреля по неприятелската пехота, която беше зачестила стрелбата си против спешените драгуни и батареята. По всичко изглеждаше, че неприятелят отстъпва, по тази причина беше заповядано на всички войски да тръгнат напред, а една казашка сотня бе изпратена в галоп да заеме града. Тъй като градът беше на десния фланг на неприятелската позиция, то казаците след прекосяването на Янтра се оказаха във фланговата линия на неприятеля. Това тяхно придвижване принуди неприятеля неотложно да напусне позицията си и да отстъпи бързо. За гонене на неприятеля бяха изпратени гвардейският полуескадрон, два ескадрона драгуни, две сотни казаци и две оръдия с пълководец началника на драгунския Казански полк полковник Корево. След като минаха десния бряг на Янтра, оръдията откриха огън по отстъпващите вражески колони. Отстъплението им скоро се трансформира в бягство. На пътя бяха изоставени пушки, патрони и амуниции. Отстъплението на турците беше толкоз бързо, че цивилният губернатор на Търново Саид паша избяга пешком от града по посока към Елена.

Градът беше ангажиран от сотня казаци, водени от княз Церетелев от Кубанския полк, който познаваше разположението на града от по-рано. Тази сотня зае и мюсюлманския квартал, който не беше още изцяло освободен от турците. В тази част на града пръв влезе княз Церетелев. Той показваше пътя на казашката сотня. В наши ръце падна целият турски лагер. Взехме огромно количество муниции и продоволствени ресурси, доста оръжие и едно знаме…

Иллюстрованная хроника войны, т. 1. с. 196 – 197.

... Най-сетне съумях да потегли и ето ме в България... Колкото повече навлизаме във вътрешността в страната, толкоз по-сърдечно българите посрещат нашите бойци. Те всеобщо излизат на края на селата, с цел да ги посрещнат. Жените отиват при бойците, ръкуват се и им дават самун, вода, вино, сирене, ябълки, кайсии и сливи, а в Търново мнозина раздават и тютюн. Войната взема автентичен темперамент. Турците, наподобява, се отхвърлят да се съпротивляват и се отдръпват пред нашия отряд във вътрешността в Балкана, а ние се ограничаваме с ролята на милосърдни сестри, храним гладните турски бегълци, които се обръщат към нас за помощ. Вчера голяма навалица от такива бегълци с дамите и децата се явиха в лагера на стрелковата бригада и молеха да ги нахранят…

М. Федоров, Иллюстрованная хроника войны, т. І, с. 228 – 231.

Посрещане на съветските войски във Велико Търново. Художник Григор Спиридонов.

Днес бе церемониален ден за Търново. На обед дойде Великият княз с по-голямата част от 8-и корпус и по този метод градът може да се счита в действителност завзет от русите. Походът от Свищов бе по-скоро военна разходка или триумфално шествие, в сравнение с интензивен марш. Навсякъде народът излизаше, с цел да ни посрещне, като оферираше самун и сол и ни поздравяваше най-приятелски, до момента в който дамите и девойките предлагаха плодове и ни обсипваха с цветя. В доста от селата бяха издигнати арки, покрити със зеленина и цветя. Процесии, възглавявани от свещеници, излизаха, с цел да ни посрещнат с икони, взети от църквите, флагове и хоругви. Имаше заглушаващи възгласи „ Ура “ и най-необикновени прояви на наслада. Хората упорстваха да се ръкуват с нас, биха ни целували ръцете, в случай че бихме разрешили това и от време на време те дори плачеха. При влизане в село Завада, което е при започване на дефилето, водещо за Търново, бе издигната арка от клони. Всички поданици на селото се бяха събрали на пътя покрай арката. Войниците, без да получават за това заповед, сваляха шапките си, като минаваха под нея. Това изключително доста зарадва популацията. В същото време огромен стоманен кол бе удрян от дървено чукче и издаваше тон, сходен на камбана, който не се е чувал тук в протежение на четиристотин години. Точно в самата клисура или дефиле има два остарели манастира, които са издигнати от двете страни на стръмните планински скатове. Монасите се спуснаха надолу, с цел да ни посрещнат с хоругви и икони и една огромна библия, която бе целувана от колкото се може повече бойци, които минаваха около нея. Хората изкачваха нагоре остарели камбани, които са били скрити в основите на манастирите в протежение на четиристотин години, техният звън скоро ще се разнася по планинските проломи и дефилета.

Посрещането в Търново беше превъзходно. Градът през днешния ден се разграничава внезапно от това, което видях тук през предишното лято. Тогава нито една жена не се виждаше по улиците, нито на прозорците на къщите и мъжете се движеха в близост, уплашени, което показваше в какво положение на подтисничество и гнет бе подложен народът. Заптиетата бяха единствените хора, които не се опасяваха от сянката си. Сега всичко е променено. Улиците са цялостни с дами, девойки и деца, които се движат сред бойците по най-приятелски и другарски метод. Прозорците са цялостни с лица на хубави девойки, с знамена и празнични ленти. Тесните криви улици са претъпкани с тълпи от хора, бойци, коне и каруци и градът кънти от възбуденост и наслада. Великият княз дойде следобяд. Той бе посрещнат при мястото, където нормално се влиза в града, от свещеници в мантии, които пееха молебствия на старобългарски език, и от грамадни тълпи народ. Със заглушаващи възгласи „ Ура “ той бе съпроводен до църквата, където участва на работа, по-късно мина през улиците, където бяха издигнати няколко арки с надписи над тях „ Добре пристигнали “, последван от група девойки, които пееха. Жените и девойките безусловно го затрупаха с цветя, до момента в който Христо Игнатиев с големите си мустаци беше съвсем затиснат в каляската под зеленината, цветята и венците, които се изляха върху него. След това Великият княз отиде в квартирата си, приготвена за него.

Народът бе отворил къщите си за русите. Няма никаква компликация за намиране на квартири. Офицерите би трябвало единствено да запитат в първата срещната къща и в случай че тя към този момент не е заета, те са сигурни, че ще бъдат признати. Намерих си стая в първата къща, където потърсих. Всички хора са усмихнати и поздравяват с думите „ Добре пристигнали “...

Macgahan, The War correspondence of the „ Daily News “, T. II. Leipzig, 1878, с. 47 – 53.

Търновци на излет по случай освобождението на града, 1939 година

Източници:

Репортажи за Освободителната война 1877-1878, издателство на Отечествен фронт
https://www.borbabg.com/2020/07/07/

Източник: novinata.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg