Кой разруши стените на Йерихон?
„ Народът извика, откакто затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града. И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, – мъже и дами, млади и остарели, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха “. (Иис. Н. 6:19,20).
Така Библията разказва рухването на Йерихон. Археологическите проучвания на нашето време разкриват невероятни обстоятелства. Укрепеният град Йерихон в действителност съществувал в Палестина, на територията на модерна Йордания в интервала сред VІІ-мо и ІІ-ро хилядолетие прочие Хр. И съгласно някои откриватели стените на града фактически са били унищожени за малко време, а не са станали жертва на времето и стихиите.
Това изобретение подтикнало учени да изследват мистерията на явлението „ тръби от Ерихон “. Възможно ли е да се основат някакви устройства, от чиито акустични трептения да рухват и най-дебелите стени? Дълго време тази тайнственост оставала неразгадана. Да, мощните звуци в действителност влияят негативно върху хората. През Средновековието даже имало такава екзекуция: човек бил поставян под камбана, чиито гръмовни звуци последователно убивали жертвата.
Всяка конструкция има своя периодичност на вибриране. И, в случай че на същата периодичност се възбудят вибрации от външен източник, може да се получи резонанс – трептенията на структурата стават все по-силни, до момента в който не я срутят. Например, във всяка войска по света е неразрешено бойците да минават по мостове, като маршируват. Едновременните крачки на доста хора просто срутват моста.
Но има такива звуци, които не чуваме – а те нанасят още по-големи провали. Хората чуват единствено част от акустичните вибрации – в диапазона сред 20 и 20 хиляди херца. Честотите под и над този диапазон ушите ни не могат да възприемат. Трептенията под 20 херца се назовават инфразвук, а над 20 000 херца – ултразвук. В днешните технологии и медицината по-често се употребяват ултразвуците. Но това не значи, че инфразвуците са непозната сфера.
През 1901 година по искане на един сценичен шеф американският физик Робърт Ууд основал тръба с доста ниски тонове. Когато я пуснали в деяние, с цел да провокират у феновете възприятие на паника по време на спектакъла, резултатът надминал упованията – хората изпаднали в смут, а мнозина, паникьосани, избягали от залата.
Изобретателите пробвали да намерят военно приложение на инфразвука. Така, да вземем за пример, през април 1945 година американците разкрили някакво устройство с големи размери на полигона в Хилерслебен, немската провинция Саксония-Анхалт. Оказало се, че това е излъчвател на свръхниски честоти, основан в нацистка Германия…
Имало и подобен случай: служащите във фабрика в Южна Франция се оплаквали от необичайно заболяване. След няколко часа работа мнозина чувствали главоболие, безпокойствие, някой даже получавали кръвотечение от носа. Направили проучване на казуса и разкрили, че повода е вентилаторът, с който се проветрявал цехът. Оказва се, че по време на въртене той създавал акустични вибрации с периодичност към 7 херца. Тези инфразвукови талази причинявали неразположението на служащите.
Учените траяли проучването и построили голям резонатор, напомнящ неведнъж увеличена полицейска свирка. Но по този начин и не се решили да го включат на цялостната му мощ от 2 киловата – страхували се да не разрушат постройката на лабораторията. Дори при лъчение с мощ единствено 100 вата хората стремително бягали на открито, а стените и таванът се покривали с пукнатини.
По-късните опити удостоверили, че ултразвуците предизвикват мощно главоболие и душевен разстройства. При периодичност 7 херца се получава резонанс на целия организъм: стартират да вибрират стомахът, сърцето и белите дробове, а по-ниските звуци унищожават кръвоносните съдове. При това 2 киловата надалеч не са границата.
Някои откриватели считат, че точно в инфразвуците се крие тайната и на Бермудския триъгълник. Нарушаването и загубата на зрение измежду екипажите, мозъчните разстройства, неочакваното утежняване на здравето, суматохата – и, като последица, многочислените бедствия, разказани в литературата, отлично се вписват в схемата за биологичното влияние на инфразвука върху хората.
Особено нездравословни за очите са съмненията с честотат 19 херца – те влизат в резонанс с очните ябълки. Така хората даже получават някакви „ видения “. Това, на собствен ред, разрешава да се стигне до следната догадка. Както е известно, в остарели крепости и изоставени здания от време на време се виждат „ призраци “ – призрачни фигури със сив или бял цвят. Според откривателите, инфразвукът в такива здания може да бъде генериран от ветровете и теченията в дългите коридори и празните пространства на сходни строителни структури – защото там непрекъснато се получават въздушни вихри.
Затова, когато се озовете в древен палат, на първо време се ослушайте. Инфразвуците не се чуват, само че ветровете и теченията, които ги предизвикват, могат да бъдат почувствани. И в случай че усетите, че духа прекомерно мощно, се пригответе за среща с някой от някогашните жители на средновековната сграда.
