Нарколегендата Пабло Ескобар с 40 деца зад гърба си! Залюбил страстно и… убийствено журналистка
Нарколегендата Пабло Ескобар с 40 деца зад тила си! Залюбил буйно и… убийствено журналистка
Той е най-известният колумбийски наркобос, оглавявал в миналото картела на Меделин и доминирал в кокаиновата контрабанда в международен проект през миналия век. С над 40 основани деца от разнообразни дами и обичаната имитация „ Plata o Plomo “ (бел.ред. „ Сребро или олово “), когато е имало проблем за решение, Пабло Ескобар е тематика, която и до през днешния ден вълнува мнозина.
Не единствено от професионална позиция, само че и от персонална. Наред с многото легенди и митове към него, няма по какъв начин да не се досетим за историята, в която при едно от среднощните си бягства от управляващите щерка му Мануела изпада в хипотермия, а с цел да я стопли, Пабло изгаря 100 доларови банкноти на стойност над един милион долара…
Или пък тази, че приживе е умъртвил към 4000 души, в това число голям брой служители на реда и държавни чиновници, включително и 100 жертви, починали при гърмежа на бомба в аероплан през 1989 година
Фигурата на Пабло е митологизирана в известната просвета, а историята на възходa и падението му се трансформират в притча на обществения и политически живот в Колумбия през миналия век, когато на „ респект “ са корупцията, политическите спорове и елитарното двуличие.
Наричан още „ Кралят на кокаина “, общоизвестен с хилядите убийства и атентати и 70-те милиона $ дневно, които изкарва, Пабло строи жилища, учебни заведения, пътища и игрища за бездомните, а бедните го издигат в фетиш, наричайки го Патрон или още латиноамериканския Робин Худ. Едно е несъмнено – животът му е изпълнен с доста основни моменти.
И с цел да не се трансформира в биография, тук приказваме за една от най-големите му, и, безусловно, убийствени любови с най-известната жена в Южна Америка през 80-те, Вирхиния Валехо.
Защо най-известната? Защото тя освен съумява да интервюира персонално Пабло, само че и му е държанка в продължение на 11 години. За времето си двамата се трансформират в легенда, а любовта им тъкмо отразява живота в Колумбия тогава – беднотия, пристрастеност, принуждение и дейности, които изискват безумие…
Тяхната връзка е сюрреалистична. Разкъсвана от всички гами на живота. С красива искра, пламнала в тъкмо избран миг и бързо изгаснала вечно.
Вирхиния Валехо Гарсия е журналистка, медийна и телевизионна персона и социалист от Колумбия. Израснала в заможно семейство, Валехо получава обучение в англо-колумбийско учебно заведение и по-късно стартира работа като преподавател по британски в Богота.
В началото на 60-те се дами за изпълнителния шеф на компанията за електронна и физическа сигурност на необятна база от индустриални и търговски клиенти CBS Security and Data, Заморано Джованели. Тяхната обич продължава съвсем 10 години. След като се развеждат, Валехо стартира работа начисто в малкия екран.
В интервала 1978-1981 тя е омъжена за втория си брачен партньор Дейвид Стивел.
Но това, което остава в историята десетилетия наред, е нейната любовна история с Пабло Ескобар.
Тя е първият публицист, който показва видния наркобос в друга светлина, като му дава късмет да покаже пред обществеността плана си за даване на къщи на бедните като част от проекта си да влезе в политиката.
Общо взето телевизионната кариера на Валехо, довела до запознанството й с Ескобар, стартира при започване на 70-те, когато става водеща на новинарско предаване, бързо натрупало известност в Латинска Америка. Десет години по-късно, за първи път среща Ескобар на устроено от него празненство в ранчото му, където незабавно е привлечена от чара, възприятието за комизъм и обноските на кокаиновия лорд.
Ескобар, от своя страна, е впечатлен освен от хубостта и вродения финес, само че и от опциите, които журналистическият статут и медийна известност съставляват за бъдещите му политически упоритости.
Докато Вирхиния му рецитира любовните стихове на Неруда, споделяйки знанията и мъдростта си с него, той се пробва да я впечатли с истории за своите подвизи, завършения и мощ. И неслучайно години по-късно, дуализмът, определящ природата на Пабло, става водещ претекст в биографичната й книга „ Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар “.
Тяхната връзка е „ загадка “.
Двамата се срещат в хотели и от време на време даже в жилището на Вирхиния в Богота. По-късно, до момента в който Пабло се укрива, двамата си уговарят срещи на други места. През цялата им връзка той я обсипва с дарове и финансира всичките й шопинг пътувания до Ню Йорк, Париж, Маями и Милано. Мнозина даже дефинират връзките им, сходни на тези сред Бони и Клайд.
По-късно самата Валахо споделя за това в книгата си. Мемоарите й съставляват извънреден взор върху митологизираната персона на любовника й от началото на връзката им до самия й край.
В началото на 80-те произходът на чудовищното положение на Пабло е към момента тайнственост, а той е прочут като авторитетен патрон на културата, обществено и патриотично зает и идолизиран от бедните.
В момента, в който Вирхиния среща Пабло, всеобщите убийства, полицейското принуждение и политическите атентати, резултат от най-мащабния кокаинов бизнес в международен проект, още не са трансформирали Ескобар от непоколебим и могъщ предприемач, в параноичен емигрант, укриващ се в изоставени ферми и евтини хотели.
Но в последна сметка, Вирхиния го предава, откакто в продължение на години го е обичала до полуда. Предоставените от Валехо фотоси, видео и магнетофонни записи, а също по този начин и печатни документи, свидетелстват за това, че за Ескобар тя е освен пристрастеност.
Докато са дружно тя има достъп до най-висшите кръгове на колумбийския бомонд.
Дори провежда срещи на Ескобар с политици, води договаряния с сътрудници и притежатели на вестници за изявления, предава пари за лобиране в Народното събрание. А на въпрос за какво е избрала да бъде до него, дава отговор:
„ Защото се влюбих в този мощен, убеден в себе си човек, човеколюбец, който помагаше на селяните и беше обожаван от тях “.
Връзката им е колкото буйна и съдбовна, толкоз и открита!
Пабло не крие от Вирхиния заплахите, на които е изложена до момента в който е с него. В този ред на мисли даже й подарява 9-милиметров револвер „ Берета “, гравиран с буквите му, с ангажимента, че ще я научи по какъв начин да се простреля, с цел да почине на момента при положение на нахлуване.
„ Той ме принуди да изпитам смут, след това да не помни страха си, да взема надзор, да си показва болката… да умра от обич “, написа на по-късен стадий в книгата си Вирхиния.
Уви, тяхната обич не съумява да удържи на времето.
Поръчаното от Ескобар ликвидиране на Родриго Лара, колумбийският министър на правораздаването, бележи разпад в връзките сред него и Валехо. А с упадъка на обществения статут на Ескобар след ареста му през 1991, Вирхиния остава отлъчена от обществените си кръгове поради откритата й връзка с наркобоса през последното десетилетие.
Две години след ареста си Пабло намира своята гибел при престрелка с полицията. А неговият облик и история се трансформират в огледало на социално-политическите условия в Колумбия през този интервал.
„ И двамата знаем, че това е последният път, в който го виждам жив. Той поставя ръката си зад врата ми и ме целува по челото за прощален път. С очи, цялостни с безкрайна горест, се поглеждаме за последно “, споделя за последните им мигове дружно журналистката. По-късно точно тя дава на униформените показания против Пабло и й се постанова да бъде трансферирана в Съединени американски щати в стратегия за отбрана на очевидците.
Вирхиния дълго време липсва в медийното пространство, само че последователно стартира да разкрива лицемерието на колумбийския хайлайф, застрашавайки личния си живот. И до през днешния ден тя живее в Съединените щати, страхувайки се от следствията при възможното си завръщане в родината.
Но Пабло остава вечно в сърцето на страната си като вълшебен ураган на невъзможното, минал през действителността и оставил своята. Един противоположен облик, дълбока и многопластова персона.
А тяхната обич ли?
Определено съставлява съвсем сигурен път към гибелта, било то професионална, прочувствена или физическа.
През живота си се срещаме с доста любови. Но постоянно има една, която помним, изживяваме и усещаме до края на дните си, даже когато към този момент я няма. И тази обич няма нищо общо с индивида, към който е ориентирана. Защото добър или неприятен, изверг или воин, сърцето постоянно намира пътя към него, остава неподвластно на разсъдъка и на всичко това, в което в миналото сме вярвали.
Източник: Дир.бг
Още вести четете в: Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News