Приказките за възрастни през погледа на най-четената писателка за 2017г.
Нарине Абгарян е от арменски генезис и е най-четената писателка за 2017г. у нас. Заглавията „ Три ябълки паднаха от небето”, „ Манюня” и „ Хората, които са постоянно с мен” се трансфораха в същински феномен на българския хартиен пазар.
Снимка: btvnovinite.bg
Известна е и с възприятието си за комизъм, за което тя споделя, че е национална линия. Животът на Нарине е белязан от война, тежка диагноза и безпаричие, само че все пак книгите, които написа носят вяра.
Снимка: btvnovinite.bg
Писателката е наричана още " арменския Маркез ", Нарине Абгарян стартира да написа, откакто ѝ слагат тежката диагноза многожествена склероза. Надежа ѝ носят радостните истории от детството, за които стартира да споделя и се случва знамение.
– Чудото беше, че когато издадохме книгата ми се оказа, че диагнозата не е вярна.
Снимка: btvnovinite.bg
– Тази диагноза промени ли светоусещането в и?
– Когато научих даже не знаех какво тъкмо е множествената склероза. Прибрах се у дома и започнах да чета. Разбрах, че това е доста тежко и прогресиращо заболяване. Първата ми мисъл тогава беше за сина ми. Знаех, че би трябвало да му оказа помощ да стане независим за времето, когато мен няма да ме има. Не се опасявах, само че имах тази грижа за него. Страхът ми пристигна след това, когато разбрах, че диагнозата не е вярна.
Снимка: btvnovinite.bg
– Какви страсти нахлуха тогава във Вас?
– Когато разбрах си разреших да поплача. Прибрах се с рокля мокра от сълзи. След това написах в моя блог за този случай и ми дадоха отговор 39 души. Те имаха същата диагноза. От тях 38 повториха и потретиха проучването. Оказа се, че са здрави и че единствено един човек от тези 39 в действителност е с доказана диагноза.
Снимка: btvnovinite.bg
– На доста места казвате, че би трябвало да се приказва единствено истината на децата. Спестихте ли тази истина на в ашето дете?
– Тогава не му споделих напълно. Колкото до това, дали би трябвало да приказваме истината – поговорих неотдавна с него и той ми сподели " Когато бях дребен те попитах дали има Дядо Коледа и ти ми отговори " Не, няма и аз страдах няколко години ". Е, може пък не би трябвало да се споделя цялата истина. Може би би трябвало да оставим на децата ни някакви секрети, някакви приказни неща.
Снимка: btvnovinite.bg
– Когато той беше по-малък четяхте ли му приказки?
– Когато беше дребен му четях тези книги, които аз самата обичах. Много обичах Астрид Линдгрен и " Емил от Льонеберяе " e името, поради което аз кръстих моя наследник Емил.
Снимка: btvnovinite.bg
– Знам, че доста обичате разказите, които синът в и ви споделя, какво научи х те за вашия свят през неговия?
– Моят наследник доста дълго не говореше. След 4 години, когато стартира да приказва, той изля подобен поток от думи и фрази, че не беше по силите ни да осмислим всичко това, което ни споделя. Аз може би имам най-любящия и гальовен наследник, който можете да си визиите. Когато се връщах изморена от работа е имало случай, когато съм му се карала и крещяла, само че по-късно постоянно ми е било доста съзнателно И когато съм желала прошката му, той постоянно ми е казвал " Мамо, недей да приказваш такива неща, нали знаеш, че постоянно ще те обичам ". Това е такава безгрижна обич, която няма по какъв начин да не те промени и естествено, че всяко дете те трансформира, тъй като подобен вид обич може да има единствено сред родители и деца.
Снимка: btvnovinite.bg
– Спомняте ли си времето на спор сред Армения и Азербайджан. Било е в тинейджърските в и години .
– За първи път разбрах, че в действителност има война, когато видях бежанците, които идват със скъсани обувки, неугледно облечени, със скъсани облекла. Не имах вяра, че това е допустимо.
Когато започнаха бомбардировките, ние децата вместо да се крием бягахме на открито, с цел да забележим къде падат снарядите. В началото човек не схваща какво е война, само че последователно тя става действителност, която толкоз те трансформира, че просто на никого не бих поискала да изживее това, което ние сме изживели тогава.
Снимка: btvnovinite.bg
– За какво в никакъв случай не сте се осмелявали да пишете? Искали сте, само че в никакъв случай не са идвали думите в и?
– Аз имам доста тежки истории, които ми се желае да ги напиша, само че към този момент към момента не намирам силите и разбирането да ги завърша. Засега те са единствено вътре в мен.
Две от историите съм чула от други хора, а едната е за моя чичо, който бил необикновено талантлив и надарен човек, само че както от време на време се случва огромният гений изблъсква любовта в индивида. Той беше от тези хора, които имаха в действителност драматичен живот. Заради неговия гений не остана място за обич в него. Аз доста бих желала да напиша в миналото за това.
Снимка: btvnovinite.bg
– Знам, че сте работили и в обмен бюро. Как това Ви промени?
– За мен това беше една школа за живота, тъй като аз съм от патриархално семейство, пристигам от едно малко градче. Попаднах в Москва на 90-те, която беше Москва на богатите хора. Тогава се появиха първите дами, които продаваха себе си. Попаднах в един хотел с туристи, където всичко това се случваше пред очите ми. Но началничката ни закриляше доста. За мен тя беше преподавател, който ме научи да схващам цялото това положение на обществото вярно и да оцелея в него.
Сега ще ви опиша една смешна история. Вървях към хотела по една уличка, на която работят девойките с леко държание и в този миг тъкмо имаше хайка. Започнаха да ги качват в колата. Хванаха и мен и аз започнах да викам " Не, не, не. Аз не съм от тях. Пуснете ме. " А те споделиха " Те всички споделят, че не са от тях ". В този миг излезе началникът на защитата и видя по какъв начин ме прибират в колата и сподели " Не, пуснете я, тя е от нашите ". И служителят на реда отговори " Аа, тя е от валутните проститутки, пуснете я ". Ето в такава среда попаднах, представяте ли си.
Снимка: btvnovinite.bg
– Какво обръщение желаете да оставите с разказите си?
– Аз бих желала моите книги да бъдат разтуха, тъй като ние живеем в доста комплициран свят. Да, несъмнено, към момента има доста хора, които се радват и считат, че всичко ще бъде наред, само че не всички са такива. И в моменти, когато ти е тежко бих желала моите книги да са онази разтуха, която би ти помогнала.
Снимка: btvnovinite.bg
Известна е и с възприятието си за комизъм, за което тя споделя, че е национална линия. Животът на Нарине е белязан от война, тежка диагноза и безпаричие, само че все пак книгите, които написа носят вяра.
Снимка: btvnovinite.bg
Писателката е наричана още " арменския Маркез ", Нарине Абгарян стартира да написа, откакто ѝ слагат тежката диагноза многожествена склероза. Надежа ѝ носят радостните истории от детството, за които стартира да споделя и се случва знамение.
– Чудото беше, че когато издадохме книгата ми се оказа, че диагнозата не е вярна.
Снимка: btvnovinite.bg
– Тази диагноза промени ли светоусещането в и?
– Когато научих даже не знаех какво тъкмо е множествената склероза. Прибрах се у дома и започнах да чета. Разбрах, че това е доста тежко и прогресиращо заболяване. Първата ми мисъл тогава беше за сина ми. Знаех, че би трябвало да му оказа помощ да стане независим за времето, когато мен няма да ме има. Не се опасявах, само че имах тази грижа за него. Страхът ми пристигна след това, когато разбрах, че диагнозата не е вярна.
Снимка: btvnovinite.bg
– Какви страсти нахлуха тогава във Вас?
– Когато разбрах си разреших да поплача. Прибрах се с рокля мокра от сълзи. След това написах в моя блог за този случай и ми дадоха отговор 39 души. Те имаха същата диагноза. От тях 38 повториха и потретиха проучването. Оказа се, че са здрави и че единствено един човек от тези 39 в действителност е с доказана диагноза.
Снимка: btvnovinite.bg
– На доста места казвате, че би трябвало да се приказва единствено истината на децата. Спестихте ли тази истина на в ашето дете?
– Тогава не му споделих напълно. Колкото до това, дали би трябвало да приказваме истината – поговорих неотдавна с него и той ми сподели " Когато бях дребен те попитах дали има Дядо Коледа и ти ми отговори " Не, няма и аз страдах няколко години ". Е, може пък не би трябвало да се споделя цялата истина. Може би би трябвало да оставим на децата ни някакви секрети, някакви приказни неща.
Снимка: btvnovinite.bg
– Когато той беше по-малък четяхте ли му приказки?
– Когато беше дребен му четях тези книги, които аз самата обичах. Много обичах Астрид Линдгрен и " Емил от Льонеберяе " e името, поради което аз кръстих моя наследник Емил.
Снимка: btvnovinite.bg
– Знам, че доста обичате разказите, които синът в и ви споделя, какво научи х те за вашия свят през неговия?
– Моят наследник доста дълго не говореше. След 4 години, когато стартира да приказва, той изля подобен поток от думи и фрази, че не беше по силите ни да осмислим всичко това, което ни споделя. Аз може би имам най-любящия и гальовен наследник, който можете да си визиите. Когато се връщах изморена от работа е имало случай, когато съм му се карала и крещяла, само че по-късно постоянно ми е било доста съзнателно И когато съм желала прошката му, той постоянно ми е казвал " Мамо, недей да приказваш такива неща, нали знаеш, че постоянно ще те обичам ". Това е такава безгрижна обич, която няма по какъв начин да не те промени и естествено, че всяко дете те трансформира, тъй като подобен вид обич може да има единствено сред родители и деца.
Снимка: btvnovinite.bg
– Спомняте ли си времето на спор сред Армения и Азербайджан. Било е в тинейджърските в и години .
– За първи път разбрах, че в действителност има война, когато видях бежанците, които идват със скъсани обувки, неугледно облечени, със скъсани облекла. Не имах вяра, че това е допустимо.
Когато започнаха бомбардировките, ние децата вместо да се крием бягахме на открито, с цел да забележим къде падат снарядите. В началото човек не схваща какво е война, само че последователно тя става действителност, която толкоз те трансформира, че просто на никого не бих поискала да изживее това, което ние сме изживели тогава.
Снимка: btvnovinite.bg
– За какво в никакъв случай не сте се осмелявали да пишете? Искали сте, само че в никакъв случай не са идвали думите в и?
– Аз имам доста тежки истории, които ми се желае да ги напиша, само че към този момент към момента не намирам силите и разбирането да ги завърша. Засега те са единствено вътре в мен.
Две от историите съм чула от други хора, а едната е за моя чичо, който бил необикновено талантлив и надарен човек, само че както от време на време се случва огромният гений изблъсква любовта в индивида. Той беше от тези хора, които имаха в действителност драматичен живот. Заради неговия гений не остана място за обич в него. Аз доста бих желала да напиша в миналото за това.
Снимка: btvnovinite.bg
– Знам, че сте работили и в обмен бюро. Как това Ви промени?
– За мен това беше една школа за живота, тъй като аз съм от патриархално семейство, пристигам от едно малко градче. Попаднах в Москва на 90-те, която беше Москва на богатите хора. Тогава се появиха първите дами, които продаваха себе си. Попаднах в един хотел с туристи, където всичко това се случваше пред очите ми. Но началничката ни закриляше доста. За мен тя беше преподавател, който ме научи да схващам цялото това положение на обществото вярно и да оцелея в него.
Сега ще ви опиша една смешна история. Вървях към хотела по една уличка, на която работят девойките с леко държание и в този миг тъкмо имаше хайка. Започнаха да ги качват в колата. Хванаха и мен и аз започнах да викам " Не, не, не. Аз не съм от тях. Пуснете ме. " А те споделиха " Те всички споделят, че не са от тях ". В този миг излезе началникът на защитата и видя по какъв начин ме прибират в колата и сподели " Не, пуснете я, тя е от нашите ". И служителят на реда отговори " Аа, тя е от валутните проститутки, пуснете я ". Ето в такава среда попаднах, представяте ли си.
Снимка: btvnovinite.bg
– Какво обръщение желаете да оставите с разказите си?
– Аз бих желала моите книги да бъдат разтуха, тъй като ние живеем в доста комплициран свят. Да, несъмнено, към момента има доста хора, които се радват и считат, че всичко ще бъде наред, само че не всички са такива. И в моменти, когато ти е тежко бих желала моите книги да са онази разтуха, която би ти помогнала.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ