Наричат я белите дробове на София“, заради огромната зелена площ,

Наричат я „белите дробове на София“

Наричат я „ белите дробове на София “, поради голямата зелена повърхност, която заема в самото сърце на столицата. Тя е монумент на градинското и парково изкуство от национално значение. През годините, Борисовата градина се е трансформирала в обичано място за разходки и забавление на няколко генерации столичани и си е спечелила славата на най-красивия и желан софийски парк. Алеите ѝ пазят мемоари за стъпките на редица хора на изкуството, намирали тук ентусиазъм, за секрети срещи и целувки, за нехаен детски шум и нажежени футболни пристрастености. Едва ли има софиянец, който няма персонална история, обвързвана с Борисовата градина, само че малко от тях знаят детайлности за нейната история.

Днес, Борисовата година е на повече от век. Началото ѝ е сложено през 1882 година Дотогава мястото е градска мера, в която се пасе добитък. Местността се наричала „ Табията “, поради близостта ѝ със остаряла турска табия (укрепление). След Освобождението на този терен войсковите елементи на Софийския гарнизон организират ученията си. През 1879г. забележителна част от територията на днешния парк е превърната в съветски гробища. Това провокира гражданско възмущение и доста скоро по-късно, през 1882 година, по общинско разпореждане, то бива закрито.

По това време, тогавашнят кмет на София Иван Хаджиенов предлага на това място да се направи разсадник (пепиниера), откъдето да се набират дръвчета, шубраци и цветя – както за потребностите на тази градина, по този начин и за другите публични градини, които занапред трябвало да се основат. На съвещание през март 1882 година Съветът на градското общинско ръководство утвърждава концепцията на кмета. След няколкомесечно подробно изследване Хаджиенов намира подобаващия човек за осъществяване на проекта си – градинарят на румънския кралски двор – швейцарецът Даниел Неф. Той създава първия проект на градината, провежда разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене.

Първоначално са засадени 10 000 фиданки с богат видов състав. През 1884 година, когато посадъчният материал става кадърен за работа, Неф засажда с обичаните си акации долната лява част на проектираната градина, устройва лехи с цветя и слага входа (портата) откъм Цариградско шосе. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 хиляди кв. м. По това време е направено и езеро с риби и патици. До къщата на градинаря е имало цветарници, които са употребявани, както за градината, по този начин и за продажба на цветя на популацията. Пепиниерата към този момент съставлява една завършена градина, ситуирана на 300 декара с четири съществени алеи. Освен по продължение на Цариградското шос,е градината се уголемява и в югозападна посока до мястото на остарялото игрище „ Левски ”, засажда се гората над него, построява се бюфет и се основава Голямото езеро (1889).

Коренна смяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата се прави през 1888г., когато по рекомендация на княз Фердинанд множеството от акациевите дървета би трябвало да се заменят с горски дъб, явор, явен, бреза и други Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. Първият е засаден до къщата на градинаря. В идващите 3-4 години всеобщо се засаждат широколистни дървесни типове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890г. от Рила планина са донесени и обилни количества иглолистни дървесни типове – черен бор и смърч. Засадени са и такива екзотични типове като секвоя, кедър, гинко билоба.

През 1892 година стартира строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет, приключена през 1894 година На 9 януари 1895 година, в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пепиниерата получава формалното си име – „ Княз Борисова градина “. В края на века разсадникът към този момент носи обилни доходи на общината от продажбата на фиданки и цветя. Голямото езеро до входа, получило името „ Ариана “, е разширено и реконструирано. Години наред, през лятото, софиянци се любуват на разходки с лодки в него, а зимно време го употребяват за пързалка. В него е завършено островче, върху което се построява казино. Разширява се и цветната градина, оформят се нови алеи – за пешеходци, конници и велосипедисти. На мястото на бивше тресавище е основано още едно, по-малко езеро, наречено Рибно (по-късно Езерото с лилиите). В рибното езеро са сложени червени рибки и водни лилии. Към 1900 година Борисовата градина е с размер над 500 декара.

През 1906 година за основен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай – буен фен на цветята. Той преустройва градината по личен проект, доразвивайки концепциите на Неф. През 1910-1912 година засажда двете основни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива необятната централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро. По негова концепция е основан Розариумът и заповат да се провеждат годишни цветарски изложения. През 1920 година в градината се слагат бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов във връзка седемдесетия празник на писателя. Постепенно броят на бюстовете-паметници пораства и са включени едни от най-известните български родолюбци, като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и мн. други

Създадено е Училище навън, употребявано и като пансион за деца сираци на съветски емигранти. Прави се скулптурната декорация на Рибното езеро, която се мени през годините. Изграждат се някои от известните чешми – в непосредственост до езерото е направена чешмата с мечката, а в централната част на градината е Народната чешма, по-късно облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма.

Постепенно в парка стартират да се построяват редица спортни уреди – Скаутско игрище (на мястото на днешната лятна естрада), Арменско игрище (на мястото на езерото с патиците), тенис кортове. Още през 1903 година в северозападната част на градината, на мястото на съветските гробища, е позволено построяването на игрище на гимнастическото сдружение „ Юнак ”, на ловджийското „ Сокол ” и на колоездачното и туристическо сдружение – общо 77 декара. През 1922 година в местността Пустинята e отпуснато място от към 60 декара за построяването на колодрум на Българския Народен Спортен Съюз и на Първо Българско Колоездачно Дружество. Мястото е отстъпено гратис за прилагане за период от 15 години. Управата на софийското колоездачно сдружение се амбицирала да построи колодрум по случай балканиадата през 1931 година Столицата се снабдява с колодрум, какъвто няма освен на балканския полуостров, само че и в много от по-напредналите страни в Европа. Малко по-късно наоколо е избран терен и за спортно игрище на футболния клуб „ А.С.23 “ (59 декара). През 1924 година общината дава място в западната част на Борисовата градина и на състезателен клуб „ Левски “, там където през днешния ден е едноименният народен стадион. Той е издигнат с непринуден труд и е приключен през 1926 година Колодрумът е открит през 1928 година, а две години по-късно и стадион „ Юнак “. Така към 1933 година спортните уреди в парка заемат повърхност от 177 декара.

Около 1930 година в средата на рибното езеро, с изключение на жабите и костенурките, е построена каменна лилия, от която също бликали струи вода. Десетина години по-късно за следващ път е направена нова скулптурна декорация на езерото. В центъра, заобиколен от известните костенурки и жаби, е сложена фигура на къпещи се деца, по план на скултура Васил Зидаров. В непосредственост до езерцето е направена и чешмата с мечката.

През своята дългогодишна активност като общински градинар Йосиф Фрай трансформира тогавашната градина „ Княз Борис Търновски ” в луксозен парк, който по хубост и шир съперничи на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня. След Фрай огромна заслуга в уреждането на парка имат градинарите Георги Николов (1933 г.) и Георги Духтев, назначен за шеф на „ Градини и паркове “ през 1934 година За късия интервал, в който Георги Николов е заемал тази служба с изключение на настоящите работи по поддръжката на градината, по негов план са прокарани горски пътеки, скали, пейки, полубеседки и горски ручейчета. Благодарение на Георги Духтев и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настава напредък. Старият розариум се уголемява, на мястото на бюфета е издигнато Детско игрище, прави се балюстрадата при Рибното езеро.

През 1937 година стартира строителството на къпалня Княгиня Мария Луиза по план на арх. Борис Далчев, открита през 1939 година Съществен миг за оформянето на новоустроените територии в градината е построяването на „ Японския ъгъл ” в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Това става през 1940 година и растенията за къта, най-вече вишни, са изпратени от Япония посредством японския пълномощен министър Хачия в символ на другарски усеща на японския към българския народ. През втората половина на XX век, в Борисовата градина са построени детски кътове, летни естради и спектакъл, читалня, тенискортове, монументи, конна база. В началото на 1992 година се връща остарялото име – Княз Борисова градина, или в резюме Борисова градина, както я назоваваме през днешния ден.