По стъпките на Дан Браун: Ралица рисува женското лице на Бог
Наричат Ралица Денчева една от най-нежните модерни авторки. Тя си завоюва доста фенове с реалистичния си, изискан и одушевен жанр, контрастиращ на потока от модернистични увлечения, залял изобразителното изкуство. Живописните платна от изложбата „ Теофании “ са подредени в пловдивската " Арт клуб и Галерия Савов “. Те увличат още от входа със своите мистични композиции, с красивите ренесансови облици и езотеричната символика в тях.
А и откриването на тази галерия излезе вън от клишето, тя стартира с хубав алегоричен обред с самун, свещи, череп и роза. Целта на художничката бе да сътвори атмосфера, напомняща духовно свещенодействие и свещенодействие. " Това е едно мистично прекарване на феминийната същина на Великия Архитект на Вселената “, изясни авторката. На 8 ноември в салона на галерията Ралица, показана от Божидар Савов, събра другари и фенове и изнесе лекция-разговор на тематика: „ Граалът - сакрален предмет или знак на съвършенство ”.
През 2016 година една неслучайна намира се оказва съдбовна за художничката Ралица Денчева. „ Срещнах Пиер Жак Гужон, изпълнителен шеф на църквата „ Света Мария Магдалина “ в Париж, който прегледа моите картини и ме предложения да направя галерия в галерия-криптата на Мадлената. Така през 2017 година се роди планът „ Градината на мистериите “ - експозиция от 40 картини маслена живопис и рисунки, отдадена на извечното женско начало и несекващия блян на индивида към себепознание, самоусъвършенстване и духовно израстване “, споделя Ралица.
Изложбата минала при извънреден интерес измежду французи и хора от българската общественост в Париж. В нея се присъединил надареният ни цигулар Мичо Димитров, а актрисата Ани Танчева чела стихове на френски от книгата „ Стаена безкрайност “, отдадена посмъртно на Руси Станиславов - стихотворец, художник, ваятел, богослов и брачен партньор на Ралица. Самата тя минава през тежки тествания в персоналния си живот, само че това не я пречупва, а в противен случай „ оказва помощ да открие, че може да черпи сили от силата на тайните, мистични светове, които рисува и до през днешния ден, и които я водят до безкрайните вероятности на Живота “.
„ Интересувам се от трансцендентното и трансформацията на душата, от мистичното пътешестване и неговият обект - съвършеният човек и дълбоките тайнства, през които минава пробудената душа “, споделя тя.
Днес нейна картина, наречена „ Нимфи “, краси Синия салон на Българското посолство в Париж, друго платно е в сбирката на цар Симеон II. Ралица има над 45 независими изложения у нас, както и в Канада, Унгария, Швейцария и Франция. 15 издадени книги са илюстрирани с картините.
Още в детството си надарената авторка схваща, че даже магьосникът от приказките не може да сътвори нещо красиво и напълно, в случай че не го има и не го крие в себе си. „ Разбрах, че четката е моята магическа пръчка, а копнежът по прелестното, възвишеното и тайните на невидимите светове са моят извор и палитра. Този блян беше пробуден от огромните Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Ботичели и от този момент стартира моето пътешестване вътре в себе си, изпълнено с величествен блян и поклонение пред всичко прелестно, положително и благородно. Така от затворено в себе си дете, посредством рисуването, аз открих един оазис, едно персонално и сакрално място, където влизах в моите красиви светове, обитаеми с цветя и птици, ангели в полет, принцове и принцеси, мистични животни и приказни крепости “, споделя художничката.
Постепенно в творбите трайно се „ настанява “ Тя, Жената. „ Моето изкуство е апотеоз на Живота, Красотата и Любовта - това е моята действителност. Рисуването за мен е като богослужение - едно висше вглъбяване и търсене на безкрая в мен. Всичко, което рисувам - портрети, цветя, пейзажи, композиции, е плод на това положение. А дамата в него цари като Богиня и сходно на магическата ера на Сецесиона, от времето на Густав Климт и Алфонс Муха. Тя е обожествена и става знак на Духа на Любовта, на женското божествено проявяване и силата на свещената сила “, споделя тя.
В Пловдив Ралица Денчева идва с изложбата си „ Теофании “, те са част от сбирката „ Градината на мистериите “. Образът на библейската Мария Магдалина заема особено място в този концептуален цикъл.
Според някои известни теории Мария Магдалена е женското лице на Бога, тъй като тя е знак на Светия дух, Духа на любовта, мъдростта и хубостта. И най-важното - без нея не може да се случи тайнството.
Според научни тълкувания Мария Магдалина, наричана още „ Апостол на апостолите “, „ Любимата Възлюбена “ и „ Жената, която знаеше всичко “, е тази, която е партньорка на Исус в постигането на тъй наречените Велико създание (Grand Oeuvre). Тя миропомазва Исус и го трансформира в Христос, посредством ритуала с нардовото миро. Дори крал Рене I Анжу, именуван още крал на Йерусалим, написа по този мотив:
„ Който пие постепенно - ще види Бог, който пие на един мирис - ще види Бог и Магдалина “.
Игра със знаците
" Художникът би трябвало да бъде като отдаден, да съхранява езотерична мъдрост и секрети практики. Но и да владее символизма - езика на божествените истини, посредством който невидимото става очевидно ", споделя Ралица.
Черепът влиза в картините като знак на трансформацията, успеха на живота над гибелта и над естественото и тленното Аз. Слънчогледът е оня слънчев знак на дълголетието, който има и вълшебен свойства. А пък нежната лилия е свещено цвете на всички богини.
А и откриването на тази галерия излезе вън от клишето, тя стартира с хубав алегоричен обред с самун, свещи, череп и роза. Целта на художничката бе да сътвори атмосфера, напомняща духовно свещенодействие и свещенодействие. " Това е едно мистично прекарване на феминийната същина на Великия Архитект на Вселената “, изясни авторката. На 8 ноември в салона на галерията Ралица, показана от Божидар Савов, събра другари и фенове и изнесе лекция-разговор на тематика: „ Граалът - сакрален предмет или знак на съвършенство ”.
През 2016 година една неслучайна намира се оказва съдбовна за художничката Ралица Денчева. „ Срещнах Пиер Жак Гужон, изпълнителен шеф на църквата „ Света Мария Магдалина “ в Париж, който прегледа моите картини и ме предложения да направя галерия в галерия-криптата на Мадлената. Така през 2017 година се роди планът „ Градината на мистериите “ - експозиция от 40 картини маслена живопис и рисунки, отдадена на извечното женско начало и несекващия блян на индивида към себепознание, самоусъвършенстване и духовно израстване “, споделя Ралица.
Изложбата минала при извънреден интерес измежду французи и хора от българската общественост в Париж. В нея се присъединил надареният ни цигулар Мичо Димитров, а актрисата Ани Танчева чела стихове на френски от книгата „ Стаена безкрайност “, отдадена посмъртно на Руси Станиславов - стихотворец, художник, ваятел, богослов и брачен партньор на Ралица. Самата тя минава през тежки тествания в персоналния си живот, само че това не я пречупва, а в противен случай „ оказва помощ да открие, че може да черпи сили от силата на тайните, мистични светове, които рисува и до през днешния ден, и които я водят до безкрайните вероятности на Живота “.
„ Интересувам се от трансцендентното и трансформацията на душата, от мистичното пътешестване и неговият обект - съвършеният човек и дълбоките тайнства, през които минава пробудената душа “, споделя тя.
Днес нейна картина, наречена „ Нимфи “, краси Синия салон на Българското посолство в Париж, друго платно е в сбирката на цар Симеон II. Ралица има над 45 независими изложения у нас, както и в Канада, Унгария, Швейцария и Франция. 15 издадени книги са илюстрирани с картините.
Още в детството си надарената авторка схваща, че даже магьосникът от приказките не може да сътвори нещо красиво и напълно, в случай че не го има и не го крие в себе си. „ Разбрах, че четката е моята магическа пръчка, а копнежът по прелестното, възвишеното и тайните на невидимите светове са моят извор и палитра. Този блян беше пробуден от огромните Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Ботичели и от този момент стартира моето пътешестване вътре в себе си, изпълнено с величествен блян и поклонение пред всичко прелестно, положително и благородно. Така от затворено в себе си дете, посредством рисуването, аз открих един оазис, едно персонално и сакрално място, където влизах в моите красиви светове, обитаеми с цветя и птици, ангели в полет, принцове и принцеси, мистични животни и приказни крепости “, споделя художничката.
Постепенно в творбите трайно се „ настанява “ Тя, Жената. „ Моето изкуство е апотеоз на Живота, Красотата и Любовта - това е моята действителност. Рисуването за мен е като богослужение - едно висше вглъбяване и търсене на безкрая в мен. Всичко, което рисувам - портрети, цветя, пейзажи, композиции, е плод на това положение. А дамата в него цари като Богиня и сходно на магическата ера на Сецесиона, от времето на Густав Климт и Алфонс Муха. Тя е обожествена и става знак на Духа на Любовта, на женското божествено проявяване и силата на свещената сила “, споделя тя.
В Пловдив Ралица Денчева идва с изложбата си „ Теофании “, те са част от сбирката „ Градината на мистериите “. Образът на библейската Мария Магдалина заема особено място в този концептуален цикъл.
Според някои известни теории Мария Магдалена е женското лице на Бога, тъй като тя е знак на Светия дух, Духа на любовта, мъдростта и хубостта. И най-важното - без нея не може да се случи тайнството.
Според научни тълкувания Мария Магдалина, наричана още „ Апостол на апостолите “, „ Любимата Възлюбена “ и „ Жената, която знаеше всичко “, е тази, която е партньорка на Исус в постигането на тъй наречените Велико създание (Grand Oeuvre). Тя миропомазва Исус и го трансформира в Христос, посредством ритуала с нардовото миро. Дори крал Рене I Анжу, именуван още крал на Йерусалим, написа по този мотив:
„ Който пие постепенно - ще види Бог, който пие на един мирис - ще види Бог и Магдалина “.
Игра със знаците
" Художникът би трябвало да бъде като отдаден, да съхранява езотерична мъдрост и секрети практики. Но и да владее символизма - езика на божествените истини, посредством който невидимото става очевидно ", споделя Ралица.
Черепът влиза в картините като знак на трансформацията, успеха на живота над гибелта и над естественото и тленното Аз. Слънчогледът е оня слънчев знак на дълголетието, който има и вълшебен свойства. А пък нежната лилия е свещено цвете на всички богини.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ