Хеликоптер изнася мистериозен саркофаг от Перперикон
Наричат кърджалиеца Георги Кючуков „ живата памет на Перперикон”. Участвал е още като студент по история в 6 следващи сезона по разкопаването на именития скален град от екипа на проф. Николай Овчаров. За това магическо място повече от него знае единствено професорът. В момента преподава история в най-голямото учебно заведение в Южна България - СУ „ Петко Рачев Славейков” в Кърджали. В свободното си време е най-информираният екскурзовод на Перперикон - знае всяка педя по кое време е разкопана и какво е намерено подземен.
Младият историк добре помни първите сантиментални години на Перперикон. За първия изследователски сезон през 2000 година са обезпечени единствено 2000 лв. и с тези пари горе се качват двама студенти и проф. Овчаров. Професорът за първи път идва при едно теренно обхождане, планувано от Пловдивския университет. „ Свидетел съм на това по какъв начин в него се раждаше концепцията да разкрие целия град. Сега това стана най-проучваният обект у нас, а в региона на културно-историческия туризъм - най-посещаваният”, горделив е Георги Кючуков.
Преди 21 години паметният рид Перперикон е затрупан с шубраци и дървета. Местните му викат Джинтепе - Хълмът на духовете. Горе имало два типа дупки - на дивите свине и тези, които останали от иманярите. Сега всички туристи най-вече обичат да се снимат до скалния престол. През 2000 година се виждали единствено по-високите скали към него. Стърчала малко над земята и кулата, където в този момент посетителите приключват обиколката си.
„ Помолихме един пастир от селото да ни покаже пътеките догоре. Проф. Овчаров ми сподели в почивката: Георги, помни, че тук един ден ще идват хиляди туристи! И срещнахме един доста неудовлетворен взор от страна на овчаря, който отсече: Само ще ни развалите бракониерството с тези ваши туристи!”, спомня си Георги Кючуков. Сега на Перперикон бракониери няма, няма и иманяри, само че по тази причина пък има тълпа от туристи, освен това освен от България.
Местните хора идват да покажат на дребния екип лесните проходими пътеки, тъй като хълмът е висок. Първата година пари за разкопките дава единствено Нов български университет. Успяват единствено да поработят няколко дни и да маркират сектори за изследване.
„ Началото бе сантиментално и се получи такова, тъй като от 2001 година насам всички български държавни управления, без значение от партийната си принадлежност, са давали средства с помощта на изключителната съобразителност на проф. Николай Овчаров”, акцентира дебело Георги Кючуков. Дава образец, че това е индивидът, който може да вземе един камък от Перперикон, да откри съображение да извика публицистите и по този начин да сътвори вест. А това води туристическия поток към античния град.
Преподавателят по история споделя, че мястото е било известно още преди 1989 година, само че тогава процедурата за обекти, които се намират в граничните райони, е била доста по-сложна. „ Това е попречило по-ранното проучване”, споделя Георги Кючуков.
Местните от околните села помнят любопитна история. През 80-те години на Перперикон каца тайнствен хеликоптер. Възрастните хора описват, че тогава с него по въздуха е изнесен огромен саркофаг. „ Хората тук са чисти и почтени - няма съображение да не им вярваме”, изяснява Кючуков, който няма визия къде е отвеян саркофагът.
Кърджалийският край е извънредно богат на историческо завещание. Историкът счита, че в случай че страната стартира да отделя задоволително средства, България ще е една от най-атрактивните дестинации в Европа, тъй като дружно с Италия, Гърция и Турция имаме голямо количество монументи, които би трябвало да демонстрираме.
Около именития Перперикон живее много суеверно мюсюлманско население, което се отнася с извънредно почитание към върха. „ Те почитат този рид като свое свещено място, макар че в по-голямата част от историята си той е бил обитаем с християни - горе намираме единствено такива гробове. Винаги давам като образец това, което демонстрира, по какъв начин християни и мюсюлмани имат едно вътрешно почитание един към друг”, напомня историкът.
Тази година разкопките започнаха на 3 юли. На отсрещния рид евентуално ще се появи още един Перперикон. „ Сондажите демонстрират съществуване на подземна архитектура. Разкопките вървят поетапно - в този момент стартира да се открива прелестна раннохристиянска черква и постройка, в която евентуално са живеели епископите, които са служили в нея. Проф. Овчаров постоянно споделя: Георги, аз няма да съм този, който ще приключи разкопките на Перперикон”, чака с нетърпения новите разкрития историкът.
Забъркали и Клеопатра с античния град
През годините родните медии са писали всевъзможни щури заглавия за именития рид. Георги Кючуков ги помни до едно. Забелязал, че когато вестник излезе с бомбастично заглавие, постоянно прииждат тълпи туристи. Така става и с откриването на един пръстен от времето на египетския цар Птолемей II Филаделф. Негова далечна пра-пра-правнучка е Клеопатра. „ Това даде съображение на един вестник да изкара вест и заглавие „ Клеопатра се задявала с локален благородник до Кърджали”. Това сътвори огромни компликации за екскурзоводите за години наред, само че пък докара огромен туристически поток на Перперикон”, спомня си Георги Кючуков.
Учениците обожават тайните на хълма
Учениците на Георги Кючуков обожават да идват на Перперикон и на други исторически места. Убеден е, че идващото българско потомство, обратно на общото мнение, е извънредно. „ В страната пораства една необикновено мъдро и любознателно потомство. И страната би трябвало да направи всичко, с цел да ги резервира тук. Преди да дойдат, децата са прочели доста обстоятелства, измислили са си въпроси. Всичко това подсказва интерес, а това е изключителното наслаждение за един преподавател”, споделя Кючуков.
Младият историк добре помни първите сантиментални години на Перперикон. За първия изследователски сезон през 2000 година са обезпечени единствено 2000 лв. и с тези пари горе се качват двама студенти и проф. Овчаров. Професорът за първи път идва при едно теренно обхождане, планувано от Пловдивския университет. „ Свидетел съм на това по какъв начин в него се раждаше концепцията да разкрие целия град. Сега това стана най-проучваният обект у нас, а в региона на културно-историческия туризъм - най-посещаваният”, горделив е Георги Кючуков.
Преди 21 години паметният рид Перперикон е затрупан с шубраци и дървета. Местните му викат Джинтепе - Хълмът на духовете. Горе имало два типа дупки - на дивите свине и тези, които останали от иманярите. Сега всички туристи най-вече обичат да се снимат до скалния престол. През 2000 година се виждали единствено по-високите скали към него. Стърчала малко над земята и кулата, където в този момент посетителите приключват обиколката си.
„ Помолихме един пастир от селото да ни покаже пътеките догоре. Проф. Овчаров ми сподели в почивката: Георги, помни, че тук един ден ще идват хиляди туристи! И срещнахме един доста неудовлетворен взор от страна на овчаря, който отсече: Само ще ни развалите бракониерството с тези ваши туристи!”, спомня си Георги Кючуков. Сега на Перперикон бракониери няма, няма и иманяри, само че по тази причина пък има тълпа от туристи, освен това освен от България.
Местните хора идват да покажат на дребния екип лесните проходими пътеки, тъй като хълмът е висок. Първата година пари за разкопките дава единствено Нов български университет. Успяват единствено да поработят няколко дни и да маркират сектори за изследване.
„ Началото бе сантиментално и се получи такова, тъй като от 2001 година насам всички български държавни управления, без значение от партийната си принадлежност, са давали средства с помощта на изключителната съобразителност на проф. Николай Овчаров”, акцентира дебело Георги Кючуков. Дава образец, че това е индивидът, който може да вземе един камък от Перперикон, да откри съображение да извика публицистите и по този начин да сътвори вест. А това води туристическия поток към античния град.
Преподавателят по история споделя, че мястото е било известно още преди 1989 година, само че тогава процедурата за обекти, които се намират в граничните райони, е била доста по-сложна. „ Това е попречило по-ранното проучване”, споделя Георги Кючуков.
Местните от околните села помнят любопитна история. През 80-те години на Перперикон каца тайнствен хеликоптер. Възрастните хора описват, че тогава с него по въздуха е изнесен огромен саркофаг. „ Хората тук са чисти и почтени - няма съображение да не им вярваме”, изяснява Кючуков, който няма визия къде е отвеян саркофагът.
Кърджалийският край е извънредно богат на историческо завещание. Историкът счита, че в случай че страната стартира да отделя задоволително средства, България ще е една от най-атрактивните дестинации в Европа, тъй като дружно с Италия, Гърция и Турция имаме голямо количество монументи, които би трябвало да демонстрираме.
Около именития Перперикон живее много суеверно мюсюлманско население, което се отнася с извънредно почитание към върха. „ Те почитат този рид като свое свещено място, макар че в по-голямата част от историята си той е бил обитаем с християни - горе намираме единствено такива гробове. Винаги давам като образец това, което демонстрира, по какъв начин християни и мюсюлмани имат едно вътрешно почитание един към друг”, напомня историкът.
Тази година разкопките започнаха на 3 юли. На отсрещния рид евентуално ще се появи още един Перперикон. „ Сондажите демонстрират съществуване на подземна архитектура. Разкопките вървят поетапно - в този момент стартира да се открива прелестна раннохристиянска черква и постройка, в която евентуално са живеели епископите, които са служили в нея. Проф. Овчаров постоянно споделя: Георги, аз няма да съм този, който ще приключи разкопките на Перперикон”, чака с нетърпения новите разкрития историкът.
Забъркали и Клеопатра с античния град
През годините родните медии са писали всевъзможни щури заглавия за именития рид. Георги Кючуков ги помни до едно. Забелязал, че когато вестник излезе с бомбастично заглавие, постоянно прииждат тълпи туристи. Така става и с откриването на един пръстен от времето на египетския цар Птолемей II Филаделф. Негова далечна пра-пра-правнучка е Клеопатра. „ Това даде съображение на един вестник да изкара вест и заглавие „ Клеопатра се задявала с локален благородник до Кърджали”. Това сътвори огромни компликации за екскурзоводите за години наред, само че пък докара огромен туристически поток на Перперикон”, спомня си Георги Кючуков.
Учениците обожават тайните на хълма
Учениците на Георги Кючуков обожават да идват на Перперикон и на други исторически места. Убеден е, че идващото българско потомство, обратно на общото мнение, е извънредно. „ В страната пораства една необикновено мъдро и любознателно потомство. И страната би трябвало да направи всичко, с цел да ги резервира тук. Преди да дойдат, децата са прочели доста обстоятелства, измислили са си въпроси. Всичко това подсказва интерес, а това е изключителното наслаждение за един преподавател”, споделя Кючуков.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ