Entertainment by Иван Добчев
Наричат го тежка артилерия. И с право. Заради размаха на интелекта, който може да побере личния космос в една единствена звездичка, или да трансформира почтено мъниче в инквизитор. Заради гордостта и самочувствието. Заради заслугите. И поради умеенето да диктува. Със силата на правилата (си)...
Е, от време на време и тежката артилерия има потребност от отмора, от крачка встрана и от мигане, което може да докара до затъмнение. До мъгла. Объркване. Суета. И дотолкоз да те обърка, че, в последна сметка, да схванеш, че още веднъж си имаш работа с нещо неслучайно, въпреки и означаващо развлечение – Entertainment.
Режисьорът Иван Добчев се впуска – само че не стремително, в пиеса на Иван Вирипаев. Руският създател се „ оказва “ едно от най-поставяните имена у нас – даже единствено в последната година. „ Оказва “ се и много поставян в Европа, което мигновенно подрежда родния спектакъл в тренда – и откъм драматурия.
Снимка: Георги Златарев
Entertainment е с изсмукващ скуката сюжет, с реверанс към негово величество театралния фен и с подобаваща надменност към хората от театъра. За тях всичко това звучи до болежка познато, предъвквано и досадно. Но Entertainment е същински entertainment за публиката. Дидактично, поучително, и прочувствено – без да прелива в нито една от тези три направления.
Има и обич. И тя също е занимателна, макар драматизма и съвсем отблъскващата (не)искрена непосредственост сред героите. Въпреки пределно ясната конвенционалност и противоречивост на всяка дума, произнесена от вирипаевите типажи.
И, когато си казваш, че този театър като че ли не е режисиран от Иван Добчев – толкоз друго „ звучи “ от това, което сме привикнали да гледаме от него – идва „ оня “ миг, напевния, сфуматовския, напрегнатия и в действителност предстоящ... Идва тъкмо, когато би трябвало – в кулминационната точка на представлението. И, популярност Богу. И трае единствено четири-пет минути. Перфектно обладани от Ивайло Драгиев. Гол. И преиграващ – тъкмо в този миг, тъкмо както се чака от един измъчен мъж – тъй като измъчен мъж е оксиморон...
Снимка: Георги Златарев
В Entertainment има още нещо, което, за благополучие, не остава прикрито и недоловимо – темп. На самата пиеса. На метода, по който играят актьорите. На режисьора. На Вирипаев – колкото и да е мъчно този темп да бъде в синхрон с ритъма на всичко останало.
Освен Ивайло Драгиев, на сцената на театъра пулсират също Маринела Ангелова, Костадинка Аратлъкова и Христо Ботев Станчев. И тяхната пулсация в едно цяло показва цялостен един механизъм на битие на индивида, на любовта, на взаимоотношенията, на някакъв позив към семейство...
Снимка: Георги Златарев
Entertainment от Иван Дочев, по Вирипаевски – за пандиза като избавление, за спасението – като оставане, и за любовния триъгълник – като затвор на спасението с квадратни размери. И за всичко, което умее да смахва човек, без да го сдухва. И това да го прави мечтан, искащ, обичан, обичащ, действителен, значителен, истински...
Забавление на сцената на спектакъл „ Възраждане “ – когато се умориш да бъдеш трагичен. Когато се умориш от личната си отмалялост и прозреш, че живееш не с помощта на слънцето, а на личната си светлина. Която умееш да превръщаш в част от космоса на едно постепенно и дълготрайно прощаване... Защото от любовта постоянно има смисъл.
Режисьорът слага едно от емблематичните си представления в „ Сфумато “ – за повторно след четвърт векУютната сценография на Entertainment е на Иван Добчев и Елена Иванова, костюмите са на Сузи Радичкова.
