Сергей Крикальов – последният съветски гражданин и космонавт
Наричат го „ Последният жител на Съюз на съветските социалистически републики “, а той самият се назовава „ човек, на който му е писнало да лети “. Това е историята на Сергей Крикальов и неговата галактическа авантюра. На 18 май 1991 година той излетява в открития космос, без да осъзнава, че политическите настроения в страната скоро ще костват редица главоболия. От друга страна не би трябвало да забравяме, че Сергей и имал най-хубавата позиция за началото на края. Добрата вест е, че инженерът, излитайки от галактическата станция в Байконур, има и компания в лицето на украинеца Анатолий Арцебарски и Хелън Шърман – първата британка в открития космос. Дестинацията на триото е галактическата станция Мир.
Космическата станция можела да приюти 12 космонавта. Докато тримата организират своите проучвания и съумяват да извършат тестванията си, Хелън се завръща на земята след 8 дни. Господата се приготвят за 5-месечен престой, само че доста скоро ще видят по какъв начин Съветският съюз се разделя на 15 обособени страни и танковете потеглят по Червения площад. Августовият прелом води до доста сериозна комунистическа опозция и се изправя мигновено против Горбачов. Подаваната информация е извънредно нищожна, космонавтите могат единствено да позволяват какво се случва, а щом схващат, че Съюз на съветските социалистически републики към този момент не съществува, един-единствен въпрос е изникнал в съзнанието им: „ А какво ще се случи с нас? “.
На 25 октомври Казакхстан публично афишира своята самостоятелност и придобива надзор над галактическата станция. Независимата страна стартира да желае заплащана за приложимост на оборудването, освен това до момента в който рублите не престават да потъват надолу и да се обезценяват. За изненада на мнозина, някогашният руски колос нямал пари, с цел да заплати завръщането на своя финален жител. В опит да облекчат настояванията на Казакхстан, руснаците незабавно декларират, че ще изпратят техен жител в космоса. До тук добре, само че определеният даже не е минал подготовка. През октомври, когато задачата е приключена, Анатолий се връща назад на родната планета, придружаван от трима австрийски космонавта.
Никой обаче не можел да размени Сергей и той траял да стои в галактическата станция, а и парите в хазната не стигали. Самият той си спомня, че лекарите му обяснили по какъв начин престоят му в космоса ще се отрази на здравето му, само че сега всяка рубла била нужна за стабилизирането на стопанската система. Забавно пояснение, изключително откакто в този интервал от страната излязоха доста съмнителни милиардери. И до момента в който тялото на забравения космонавт стартира да атрофира, той продължава да мисли за останалите резултати – нарушено зрение, омекване на кости, инфекции, разтрошаване на имунната система, рак и още куп други детайлности.
Докато на Коледа 1991 година Горбачов подава оставка, Сергей прави по 16 обиколки на земята, освен това дневно. След три месеца получава разпореждане, че ще бъде сменен и в идната руско-немска задача съумява да се спусне и да кацне покрай град Акаляк, Казакхстан. Слаб, изпотен, бледен и извънредно благополучен, че се завръща назад на родната си планета. Самият той споделя, че е имал някакъв нерешителен миг на наслада, само че не може да го назова еуфория. Цялата му галактическа авантюра продължава 311 дни, 20 часа и 1 минута.
Прекарва известно време на твърда земя, а по-късно стартира да се приготвя за американско-руски полети. Следващата година е определен за полeт дружно с екипажа на STS-60 и през 1993 година с полагането на усилени тренировки се трансформира в главен претендент. Излита с екипажа на Дискавъри и 8 денонощия прави най-различни проби. Сергей Крикальов е първият съветски космонавт, който лети на американска совалка. До този миг е живял към 803 дни в космоса, само че не и толкоз дълъг полет, колкото със Съюз на съветските социалистически републики.
