Г-н RTL: Обществените медии съществуват само заради политиците
Наричат го господин RTL. Хелмут Тома – австриецът, който трансформира дребния люксембургски ефирен канал в една от най-големите европейски медийни империи.
Посреща ни в дома си в родната Виена. Известен е и с възприятието си за комизъм и пиперлив език. Житейското му мото: " В този голям човешки мравуняк не желая да съм елементарна мравка. Искам да съм най-малко мравка с папийонка! "
Като дете Тома учи за професионален млекар, приключва вечерна гимназия, а по-късно – право. На 29 години оглавява правния отдел на публичната австрийска телевизия ORF и по този начин става най-младият правист на сходен пост в Европа.
Затова и приветства избора на новия австрийски канцлер, който стана най-младият водач в Европа: „ Опитни политици има задоволително. Това е естественият случай, само че пресен ветрец постоянно е добре да има. Този пресен ветрец може да е огромно предимство”.
В края на 70-те години Тома е част от екипа, който изготвя разпоредбите, с цел да бъдат основани първите частни електронни медии в Германия.
През 1982 година юристът подхваща непредвиден ход – оглавява дребен частен канал RTL с екип от 25 души. За няколко години построява една от най-големите медийни империи в Европа.
Каква е тайната? „ Да имаш концепция какво да направиш. Най-важното, несъмнено, през днешния ден са и парите. Когато започнах преди време в Люксембург беше по-лесно. Днес би било по-трудно, в случай че не можеш да финансово да обезпечиш концепцията. Винаги главното е наличието. Винаги става въпрос за това да намериш нишата. Днес към този момент доста ниши са употребявани, само че все пак има шансове. Трябва да се търси и да се иска”.
Тома трансформира бокс шампионатите и Формула 1 в телевизионно шоу. Друг негов откъс: " Червеят би трябвало да се услажда на рибата, не на рибаря”. Тома е притежател на доста оценки и ордени. Сред тях са статуетките " Бамби ", " Златна камера ", а през 1994 година получава и интернационалната премия „ Еми”.
„ Това беше същински пробив, тъй като до тогава американците бяха водещи, само че им показахме, че и ние имаме знания. И тогава това самопризнание беше необичайно”, разяснява мениджърът деец.
Той и през днешния ден гледа телевизия. Какво вижда?
„ Да погледнем тематиката по-широко, под европейски ъгъл. В Германия се разви доста, доста зле. Защото германците изобщо не внимават. Обществено-правните малките екрани наподобяват по този начин, сякаш са направени за " дом за остарели хора ". Привличат единствено възрастни фенове. От друга страна, частните малките екрани посредством неразумна медийна политика сътвориха монопол, при който изчезна смисълът на програмата. Съдържанието е доста неприятно, това демонстрират и рейтингите.
При французите, малкия екран продължава да е най-предпочитаната медия, само че и няма значително развиване. В Австрия обстановката е сходна на тази в Германия. Копира се доста от немските публични медии и не се работи рационално. А тук, в Австрия, имаме толкоз доста гении. RTL на времето изградихме дружно австрийци, холандци, люксембургци. Германците бяха в администрацията, другаде нямаше къде да ги видите”.
Каква би трябвало да е ролята на публичните медии?
„ Аз имам главен проблем с публичните медии, тъй като споделям: Ние не се нуждаем повече от тях! Винаги ги съпоставям с питателните ресурси по време на Втората международна война. Дори в Швейцария тогава за храна се раздаваха купони. Но когато обстановката се възстановява, купоните ги отстраняват. Когато публичните медии породиха, нямаше задоволително честоти за лъчение. Сега в цифровия свят има премного. А продължаваме да имаме публични медии. Защо?! Защото политическите партии ги окупираха и ги употребяват като настаняват в тях партийни другари, родственици и други такива.
Напълно безсмислено е. Обществените малките екрани са прекомерно скъпи, прекомерно тромави и прекомерно политизирани. Но би трябвало да внимаваме и при частните малките екрани, където също има вреди – от прекомерно булевардни стратегии до прекомерно елитарни”.
Как през днешния ден би трябвало да наподобява една сполучлива телевизия?
„ Да се прави това, което на времето аз направих, с цел да изградя от нулата RTL. Трябва да е свежа, друга, да бъде нещо ново, непознато. Трябва да се прави с готовност. Нещо като културна гражданска война.
Въпросът е: Как? А отговорът е: Да бъде изцяло нова, а не да повтаря и доразвива нещо остаряло и познато. Тези, които са се разположили комфортно в малките екрани и това им харесва, могат да продължат да вървят със старите изтъркани ботуши”.
Ще почине ли малкия екран?
„ Не имам вяра, че малкия екран, тази, която стои в дневната на всеки дом, ще изчезне. Ще продължа да си стои в хола. Телевизията има големи шансове да се промени посредством технологиите – да вземем за пример с потребление на виртуалната действителност. Ситуацията в Америка е още по-лоша. Пресата в бъдеще ще съществува също, само че въпросът е на какво равнище. Определящото е това, което се демонстрира на екрана. Виждате, екраните стават все по-големи и импозантни във всеки дом. Вярвам, че малкия екран ще остане водеща медия”.
78-годишният Тома към момента не се е отказал от малкия екран. От няколко години работи върху различен план. Когато приказва за малкия екран има и друга емблематична, само че и много пиперлива фраза: " Който следва модата, вижда единствено задника й. "
Посреща ни в дома си в родната Виена. Известен е и с възприятието си за комизъм и пиперлив език. Житейското му мото: " В този голям човешки мравуняк не желая да съм елементарна мравка. Искам да съм най-малко мравка с папийонка! "
Като дете Тома учи за професионален млекар, приключва вечерна гимназия, а по-късно – право. На 29 години оглавява правния отдел на публичната австрийска телевизия ORF и по този начин става най-младият правист на сходен пост в Европа.
Затова и приветства избора на новия австрийски канцлер, който стана най-младият водач в Европа: „ Опитни политици има задоволително. Това е естественият случай, само че пресен ветрец постоянно е добре да има. Този пресен ветрец може да е огромно предимство”.
В края на 70-те години Тома е част от екипа, който изготвя разпоредбите, с цел да бъдат основани първите частни електронни медии в Германия.
През 1982 година юристът подхваща непредвиден ход – оглавява дребен частен канал RTL с екип от 25 души. За няколко години построява една от най-големите медийни империи в Европа.
Каква е тайната? „ Да имаш концепция какво да направиш. Най-важното, несъмнено, през днешния ден са и парите. Когато започнах преди време в Люксембург беше по-лесно. Днес би било по-трудно, в случай че не можеш да финансово да обезпечиш концепцията. Винаги главното е наличието. Винаги става въпрос за това да намериш нишата. Днес към този момент доста ниши са употребявани, само че все пак има шансове. Трябва да се търси и да се иска”.
Тома трансформира бокс шампионатите и Формула 1 в телевизионно шоу. Друг негов откъс: " Червеят би трябвало да се услажда на рибата, не на рибаря”. Тома е притежател на доста оценки и ордени. Сред тях са статуетките " Бамби ", " Златна камера ", а през 1994 година получава и интернационалната премия „ Еми”.
„ Това беше същински пробив, тъй като до тогава американците бяха водещи, само че им показахме, че и ние имаме знания. И тогава това самопризнание беше необичайно”, разяснява мениджърът деец.
Той и през днешния ден гледа телевизия. Какво вижда?
„ Да погледнем тематиката по-широко, под европейски ъгъл. В Германия се разви доста, доста зле. Защото германците изобщо не внимават. Обществено-правните малките екрани наподобяват по този начин, сякаш са направени за " дом за остарели хора ". Привличат единствено възрастни фенове. От друга страна, частните малките екрани посредством неразумна медийна политика сътвориха монопол, при който изчезна смисълът на програмата. Съдържанието е доста неприятно, това демонстрират и рейтингите.
При французите, малкия екран продължава да е най-предпочитаната медия, само че и няма значително развиване. В Австрия обстановката е сходна на тази в Германия. Копира се доста от немските публични медии и не се работи рационално. А тук, в Австрия, имаме толкоз доста гении. RTL на времето изградихме дружно австрийци, холандци, люксембургци. Германците бяха в администрацията, другаде нямаше къде да ги видите”.
Каква би трябвало да е ролята на публичните медии?
„ Аз имам главен проблем с публичните медии, тъй като споделям: Ние не се нуждаем повече от тях! Винаги ги съпоставям с питателните ресурси по време на Втората международна война. Дори в Швейцария тогава за храна се раздаваха купони. Но когато обстановката се възстановява, купоните ги отстраняват. Когато публичните медии породиха, нямаше задоволително честоти за лъчение. Сега в цифровия свят има премного. А продължаваме да имаме публични медии. Защо?! Защото политическите партии ги окупираха и ги употребяват като настаняват в тях партийни другари, родственици и други такива.
Напълно безсмислено е. Обществените малките екрани са прекомерно скъпи, прекомерно тромави и прекомерно политизирани. Но би трябвало да внимаваме и при частните малките екрани, където също има вреди – от прекомерно булевардни стратегии до прекомерно елитарни”.
Как през днешния ден би трябвало да наподобява една сполучлива телевизия?
„ Да се прави това, което на времето аз направих, с цел да изградя от нулата RTL. Трябва да е свежа, друга, да бъде нещо ново, непознато. Трябва да се прави с готовност. Нещо като културна гражданска война.
Въпросът е: Как? А отговорът е: Да бъде изцяло нова, а не да повтаря и доразвива нещо остаряло и познато. Тези, които са се разположили комфортно в малките екрани и това им харесва, могат да продължат да вървят със старите изтъркани ботуши”.
Ще почине ли малкия екран?
„ Не имам вяра, че малкия екран, тази, която стои в дневната на всеки дом, ще изчезне. Ще продължа да си стои в хола. Телевизията има големи шансове да се промени посредством технологиите – да вземем за пример с потребление на виртуалната действителност. Ситуацията в Америка е още по-лоша. Пресата в бъдеще ще съществува също, само че въпросът е на какво равнище. Определящото е това, което се демонстрира на екрана. Виждате, екраните стават все по-големи и импозантни във всеки дом. Вярвам, че малкия екран ще остане водеща медия”.
78-годишният Тома към момента не се е отказал от малкия екран. От няколко години работи върху различен план. Когато приказва за малкия екран има и друга емблематична, само че и много пиперлива фраза: " Който следва модата, вижда единствено задника й. "
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ