Наричат го Джобния Херкулес“, той самият се шегува, че когато

Наричат го „ Джобния Херкулес “, той самият се майтапи, че когато чакат на сцената да се появи международен рекордьор по повдигане на тежести, не могат да го разпознаят заради дребния му растеж. Наим Сюлейманов е едвам 151 сантиметра висок и тежи 62 кг. Роден е в село Птичар, Кърджали и остава в историята с редица върхове във повдигането на тежести, както и в знак против политиката на ръководещата партия, един спорен режим и още доста други направени неточности.

Ако обърнем внимание на спортната му страница в Уикипедия, можем умерено да видим, че се е състезавал за България и Турция, а годината на политическото бягство идва директно след Възродителния развой.

Същият има за цел да асимилира българските турци на територията на страната, като отнеме родните им имена и ги размени с прилежащи български. Предложението се приема от комунистическата партия през 1984-1985 година Повече от ясно е, че 10% от популацията или 900 000 турци, които живеят по това време в страната получават нови паспорти, не разрешава се използването на турски език, както и изповядването на ислямска религия, а към това би трябвало да се добави, че с изключение на имената на живите се подменят и имената на надгробните плочи.

Резултатът е възходящо напрежение, което води до кървави конфликти, последвани от терористични атентати. Бомби избухват в Пловдив, Сливен, Бургас и Варна. Решението за този развой е доста мъчно за дешифриране. Наличието на прекалено много променливи, както и редица хипотези, демонстрират една доста по-сложна картина, в която всеки детайл е от изключително значение. Поглед обратно към историята може да ни покаже и редица неуспехи в опита за пречистване или усвояване на обещано население.

Хитлер прави това до някаква степен с изтъкването на чистата арийска раса, същото вършат и редица други спътници на Съюз на съветските социалистически републики, само че резултатите постоянно са едни и същи. Сред версиите за по този начин наречения възродителен развой можем да видим съществуването на повишаващото се турско малцинство, турският десант в Кипър, който води до безусловно същите терористични дейности. Мнозина считат, че Анкара не може да отговори на това деяние, заради простата причина, че даже към този миг не може да показва съответни ограничения при опита си да се разправи със личните си малцинства.

Разглеждайки малко по-глобално развиването на социалистическия блок, можем да видим и първите опити за експлозия на оттеглящата се власт. Все отново през 80-те години можем да видим и началото на края на Югославия. Дали по-сериозното разделяне е била задачата на тогавашния режим, това не можем да знаем, само че въпреки всичко можем да видим разнообразни дейности в тази посока, които по една или друга причина съумяват да покачат напрежението сред всички страни на Балканите.

Разглеждането на този развой би трябвало да се случва напълно от неутрална позиция, тъй като последвалите дейности от него основават напрежение, което и до през днешния ден още не е завършило. Що се отнася до замяната на имената, мнозина биха удостоверили, че в никакъв случай не употребяват новите. Промяната е сложна за българи и турци и мнозина постоянно не помнят смяната. Именно в тези завладяващи исторически моменти, на спортната сцена излиза Наим Сюлейманов. Джобният Херкулес се ражда през 1967 година Неговите родители също са дребни на растеж, а кариерата му в спорта стартира още през тийнейджърските години.

Първоначално дребният Наим се записал на битка, дребният му растеж разрешавал особени прерогативи в този спорт, само че негов комшия преглежда физиката му и има вяра, че е основан за щангист. Цялата история стартира от желанието на треньорите да го вземат в изключително нежна възраст, с цел да го упражняват. Малкият Наим се оказва необикновен гений в този спорт и прекарва доста време в тренировки. Пътят до Олимпийските игри в Южна Корея се оказва изключително дълъг и сложен.

Според някои критици, първият златен орден от олимпийските игри би трябвало да пристигна през 1984 година, само че България и всички останали страни от Източния блок бойкотират спортното събитие и отхвърлят да участват в него.

Необходимото конкретизиране в горните редове по отношение на Възродителния развой идва с обстоятелството, че Наим също е измежду хората, които в следствие би трябвало да сменят името си, прочее е един от последните, само че за потребностите на пропагандата го прави, а по-късно се счита и за ярък образец в целия развой.

Разбира се, спортистът не е склонен с тази концепция и в следствие ще се трансформира в знак против целия развой. Първият златен орден като професионален спортист идва във Варна през 1984 година, следван от още един в Сараево, една година по-късно лети за Монте Карло, а на идната година е в Мелбърн. Длъжни сме да отбележим и златен орден в Световното състезание за младежи през 1982 година в Сао Пауло. На 15-годишна възраст слага международен връх, на 16 години към този момент е вторият човек в историята по повдигане на тежести, съумял да вдигне 3 пъти своето лично тегло. Неговият треньор разказва участията му в надпреварите по този начин:

„ С първото повдигане печели надпреварата. Вторият опит е за слагане на международен връх, а третият, Наим нямаше потребност от трети опит. “

На Европейското състезание в Полша през 1985 година се приказва, че Наим е подготвен да избяга в Турция. По тази причина има повече защита, в сравнение с всеки различен спортист. През 1986 година отпътува за следващ път в Мелбърн, само че към този момент се състезава под името Наум Шаламанов. Една година по-рано е сменил своето име, а по-късно съумява да се свърже с турски шпиони, които му оказват помощ да избяга от сътрудниците на Държавна сигурност, да стигне до посолството и по-късно до Истанбул, където още веднъж приема своето същинско име.

В последните години на режима, редица състезатели ще последват образеца му, мнозина ще се оплакват, че към тях са зачислени по този начин наречените „ куфарчета “, които под ключ държат своите състезатели и ги вадят единствено и само за надпреварите, а по-късно още веднъж са затворени в стаите си. Трябва да преглеждаме българските спортисти като особена инвестиция, за която мнозина мечтаят, включително е и самият Наим.

Единственият проблем е, че избягалият българин, който получава турско поданство директно след бягството, към момента няма права да се състезава в Олимпийските игри. Неговите права не престават да се държат от България. Първата изява за Турция идва през 1988 година в Кардиф. Този спорт не е изключително прочут в Уелс и мнозина не обръщат толкоз внимание. Сюлейманов обаче идва с към 30 турски журналиста, които го преследват на всички места. Когато идва денят за неговото показване, залата се е напълнила. Желанието за Олимпийски игри обаче се оказва по-трудно.

Разрешението на България коства сумата от 1.2 милиона $. Сумата е донесена на ръка от Турския шеф на младежта и спорта през границата. Няма специфична конференция, няма и хора, които да го отразяват. Всичко става зад кулисите. Интересен факт е, че спортистът не знае турски, затова се назначава и преподавател. Повече спънки няма, само че идва време за идващия по-голям въпрос. Иван Абаджиев (Старшията) е треньорът, който основава Наим и го води до почетната стълбица неведнъж.

Мнозина се питат дали без своя треньор може да откри вярната спортна форма. Въпреки положителната подготвителна стратегия и фактът, че спортистът тренира по безукорен график, първият резултат от дългата спортна кариера е налице. Тежкото заболяване прави лекарите безапелационни, че идната олимпиада ще бъде пропусната. Твърди се, че Наим заболява от хепатит, само че и до през днешния ден има подозрения от какво тъкмо е боледувал.

Два месеца няма тренировки, а в последния трети стартира силова подготовка. Обикновено спортистите би трябвало да подвигат сред 30 и 40 тона дневно, а тренировката на джобния Херкулес е целодневна. Резултатът от тази подготовка дава резултат и в Южна Корея се написа история. Неговият главен конкурент в тази дисциплинираност е Стефан Топуров. На първият си опит, двамата чупят досегашния международен връх. Следващите достижения се разграничават с 15 кг. Последният опит остава вечно в историята с повдигането на 190 кг.

По това време щангистът тежи тъкмо 60 кг, само че подвига три пъти своето лично тегло, плюс спомагателни 10 кг. На тази олимпиада има две имена, които остават вечно в историята, едното е на Бен Джонсън, а другото е Наим Сюлейманов. Всичко останало е история. В следствие ще стане състезателен дипломат, ще лети в Съединени американски щати, ще получи мечтаната естрада пред ОН, с цел да приказва за потискането на човешките права в България.

Обявява се срещу използването на стероидите и счита, че тъкмо това ще бъде идващият голям недостатък на спорта. През октомври същата година, фамилията на Наим, включващо неговите братята, както и фамилиите му също са свободни да заминат за Турция. През 1989 година ще бъдат последвани от още към 360 000 етнически турци през границата. И до през днешния ден не е ясно кое накланя везните в тази изгода, дали е появяването на Наим пред ОН или е желанието на всички да си тръгнат, а може би композиция и от двете.

Каквото и да е стимулирало разхлабването на ограниченията, това сигурно е един от забавните и обсъждани случаи в модерната история, който разсънва редица въпроси. Наим Сюлейманов умира през 2017 година на 50-годишна възраст, съгласно мнозина, спортът съумява доста да редуцира живота му. За мнозина историята му ще бъде равна на тази на Мохамед Али, в случай че не е и по-голяма.

До през днешния ден може да се счита за български играч, турски играч и международно великолепие. Всеки е свободен да избере какъв тъкмо желае да е този спортист за него.