Проучване: Gen Z наистина виждат света като страшно място
Наричат ги „ снежинките “ – и ново изследване удостоверява, че поколението Z (родени сред 1997 и 2012 г.) в действителност изпитва по-висока тревога и вижда света като рисково място.
Изследването, извършено от професор Гейбриъл Рубин от Montclair State University в Ню Джърси, обгръща изявленията с 107 младежи за тяхното отношение към политика, опасности и митинги. Повечето интервюирани се съгласяват с изказванието, че „ Gen Z вижда света като ужасно място “, като обществените мрежи и стопанската система се подреждат измежду най-големите им паники.
/Istock
„ Младите хора възприемат риск на всички места “, изяснява професор Рубин, като прецизира, че тези страхове са по-скоро вътрешно възприятие за неустановеност, в сравнение с действителни закани.
Основни заключения от изследването
• Страх от света – доста от младите са претърпели рестриктивните мерки по време на локдауните и Covid пандемията, което е засилило чувството им за неустановеност.
• Цинизъм към смяната – поколението Z все по-често счита, че няма огромен надзор върху света и способността си да трансформира нещата, което прави рисковете по-заплашителни.
• Песимистична визия за бъдещето – доста млади се тревожат за климатичните промени, обществената неправда, сигурността и психологичното здраве.
/Istock
Изследването демонстрира също, че поколението възприема рисковете черно-бяло – обстановки се правят оценка като безвредни или рискови, без нюанси, което води до непрекъснат стрес и тревога.
Особено наранени са младите дами – съвсем всички считат, че правата им са застрашени и че се връщат обратно в развиването си.
Професор Рубин отбелязва, че този преход от оптимистичен към по-циничен и нерешителен взор върху света е „ тревожна смяна “ в поколенията.
Защо се случва това?
Експерти считат, че информацията в обществените мрежи, непрекъснатите уведомления и препълнеността със наличие водят до по-висока сензитивност и тревога. Някои учени даже приказват за Sensory Processing Sensitivity (SPS) – по-интензивно култивиране на тласъци и информация, което може да увеличи напрежението и депресивните положения.
Интересно е, че самото потомство Z не харесва етикета „ снежинки “ и се усеща по-малко наранено от него спрямо по-старите генерации.
/Istock
В последна сметка проучванията демонстрират, че поколението Z претърпява света с повече страхове и стрес, само че това също по този начин отразява по-дълбока сензитивност и по-голямо внимание към обществените и екзистенциалните проблеми.
Изследването, извършено от професор Гейбриъл Рубин от Montclair State University в Ню Джърси, обгръща изявленията с 107 младежи за тяхното отношение към политика, опасности и митинги. Повечето интервюирани се съгласяват с изказванието, че „ Gen Z вижда света като ужасно място “, като обществените мрежи и стопанската система се подреждат измежду най-големите им паники.
/Istock „ Младите хора възприемат риск на всички места “, изяснява професор Рубин, като прецизира, че тези страхове са по-скоро вътрешно възприятие за неустановеност, в сравнение с действителни закани.
Основни заключения от изследването
• Страх от света – доста от младите са претърпели рестриктивните мерки по време на локдауните и Covid пандемията, което е засилило чувството им за неустановеност.
• Цинизъм към смяната – поколението Z все по-често счита, че няма огромен надзор върху света и способността си да трансформира нещата, което прави рисковете по-заплашителни.
• Песимистична визия за бъдещето – доста млади се тревожат за климатичните промени, обществената неправда, сигурността и психологичното здраве.
/Istock Изследването демонстрира също, че поколението възприема рисковете черно-бяло – обстановки се правят оценка като безвредни или рискови, без нюанси, което води до непрекъснат стрес и тревога.
Особено наранени са младите дами – съвсем всички считат, че правата им са застрашени и че се връщат обратно в развиването си.
Професор Рубин отбелязва, че този преход от оптимистичен към по-циничен и нерешителен взор върху света е „ тревожна смяна “ в поколенията.
Защо се случва това?
Експерти считат, че информацията в обществените мрежи, непрекъснатите уведомления и препълнеността със наличие водят до по-висока сензитивност и тревога. Някои учени даже приказват за Sensory Processing Sensitivity (SPS) – по-интензивно култивиране на тласъци и информация, което може да увеличи напрежението и депресивните положения.
Интересно е, че самото потомство Z не харесва етикета „ снежинки “ и се усеща по-малко наранено от него спрямо по-старите генерации.
/Istock В последна сметка проучванията демонстрират, че поколението Z претърпява света с повече страхове и стрес, само че това също по този начин отразява по-дълбока сензитивност и по-голямо внимание към обществените и екзистенциалните проблеми.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ