Скритата сила на мълчаливите хора
Наричат ги още интровертни и в днешно време не са на мода, само че това не лишава от силата им. Кой не е срещал затворени хора, които не обичат да приказват и по-скоро безмълвно следят света към тях?
Всички имаме сътрудници, които не подвигат очи от екрана на компютъра и се смеят на шегите на другите, само че в никакъв случай не описват нищо. А може би сме едни от тях - сред 20 и 50% от хората са склонни към интровертност. При днешния жанр на живот, който повелява непрекъсната връзка с останалите, а фейсбук е изпълнен със селфита, резервираните хора са изтласкани настрана. Над тях тежи диагнозата „ обществена патология ” и на фона на пламенно общуващите веселяци те наподобяват като изхвърлени от обществото.
Карл Юнг, известният швейцарски психиатър и психоаналитик, пръв употребява термините интровертност и екстровертност. Според него интровертните хора черпят сила от вътрешния свят на мислите и възприятията си в спокойна самотност. Екстровертните се „ зареждат ” от контактите си с другите и са в непрекъснато търсене на външни тласъци.
Тази разлика в темперамента се дължи на активността на мозъка. Изследвания демонстрират, че интровертните хора имат по-силни реакции по отношение на външните условия. Например, те създават повече слюнка, в случай че на езика им попадне лимонен сок!
Американският психолог Джером Каган забелязал, че бебетата, които на 4-месечна възраст са били по-плачливи и неспокойни, след пубертета се оформят като по-резервирани и внимателни хора спрямо тези, които като бебета проявявали равнодушие към близките цветове, миризми и шумове. Ученият изяснява това с една характерна сензитивност на амигдалите – две мозъчни зони с формата на бадем, свързани с изразяването на страстите. Въпреки това е невероятно да се предскаже сигурно каква еволюция ще претърпи детето, защото личността се построява и с житейския опит.
Всъщност никой човек не е единствено интровертен или екстровертен.
Самият Юнг написа, че такива крайни темпераменти не могат да се впишат в обществото. Повечето хора имат държание, което се намира сред двата полюса с известна наклонност към единия от двата психически вида.
Днешните психолози се интересуват от въпроса за какво екстровертните хора са считани за по-способни и по-подходящи да управляват останалите.
Лори Хоукс в книгата си „ Силата на интровертните или за преимуществото на мъдростта в един превъзбуден свят ” написа, че тези, които приказват малко, основават усещането, че са по-ниско интелигентни от по-шумните персони. Днешният свят на бизнеса и културата принадлежи на елементарно общуващите. Най-важните институции се управляват от екстровертни натури.
Американската мода на офиси, в които всички дружно, без загради сред бюрата, работят в едно общо пространство, към този момент е всеобхватна.
Самотата не е на мода. Идеалният човек е експерт по другарство, обича рисковете и работата в екип. Тези личностни черти се възпитават у децата още от най-ранна възраст. Книжарниците са затрупани с книги, които ни учат по какъв начин да поддържаме връзка, да показваме личността си, да излезем от черупката си.
Тенденцията към екстровертност е довела чак до такава степен, че страхът от говорене пред аудитория към този момент се загатва в формалния интернационален речник на психическите болести . А единствено преди век британският жанр на въздържаност и самоконтрол се е считал за идеален модел на държание. В някои източни култури, да вземем за пример японската, най-високо се ценят дискретните хора. Но към този момент и в страните от Далечния изток индустриалната глобализация предизвиква към нов нрав в бизнеса и общуването.
Истината обаче е, че екстровертните хора, обратно на упованията, не всеки път са по-компетентни или по-приспособими от интровертните.
Наблюденията на психолози демонстрират, че интровертните са по-стабилни прочувствено. Докато екстровертните шумят към себе си в търсене на утвърждение от другите, интровертните си дават време да размислят в дълбочина. За доста специалности това са извънредно значими качества – в счетоводството, научните проучвания, информатиката или писателството.
Всички имаме сътрудници, които не подвигат очи от екрана на компютъра и се смеят на шегите на другите, само че в никакъв случай не описват нищо. А може би сме едни от тях - сред 20 и 50% от хората са склонни към интровертност. При днешния жанр на живот, който повелява непрекъсната връзка с останалите, а фейсбук е изпълнен със селфита, резервираните хора са изтласкани настрана. Над тях тежи диагнозата „ обществена патология ” и на фона на пламенно общуващите веселяци те наподобяват като изхвърлени от обществото.
Карл Юнг, известният швейцарски психиатър и психоаналитик, пръв употребява термините интровертност и екстровертност. Според него интровертните хора черпят сила от вътрешния свят на мислите и възприятията си в спокойна самотност. Екстровертните се „ зареждат ” от контактите си с другите и са в непрекъснато търсене на външни тласъци.
Тази разлика в темперамента се дължи на активността на мозъка. Изследвания демонстрират, че интровертните хора имат по-силни реакции по отношение на външните условия. Например, те създават повече слюнка, в случай че на езика им попадне лимонен сок!
Американският психолог Джером Каган забелязал, че бебетата, които на 4-месечна възраст са били по-плачливи и неспокойни, след пубертета се оформят като по-резервирани и внимателни хора спрямо тези, които като бебета проявявали равнодушие към близките цветове, миризми и шумове. Ученият изяснява това с една характерна сензитивност на амигдалите – две мозъчни зони с формата на бадем, свързани с изразяването на страстите. Въпреки това е невероятно да се предскаже сигурно каква еволюция ще претърпи детето, защото личността се построява и с житейския опит.
Всъщност никой човек не е единствено интровертен или екстровертен.
Самият Юнг написа, че такива крайни темпераменти не могат да се впишат в обществото. Повечето хора имат държание, което се намира сред двата полюса с известна наклонност към единия от двата психически вида.
Днешните психолози се интересуват от въпроса за какво екстровертните хора са считани за по-способни и по-подходящи да управляват останалите.
Лори Хоукс в книгата си „ Силата на интровертните или за преимуществото на мъдростта в един превъзбуден свят ” написа, че тези, които приказват малко, основават усещането, че са по-ниско интелигентни от по-шумните персони. Днешният свят на бизнеса и културата принадлежи на елементарно общуващите. Най-важните институции се управляват от екстровертни натури.
Американската мода на офиси, в които всички дружно, без загради сред бюрата, работят в едно общо пространство, към този момент е всеобхватна.
Самотата не е на мода. Идеалният човек е експерт по другарство, обича рисковете и работата в екип. Тези личностни черти се възпитават у децата още от най-ранна възраст. Книжарниците са затрупани с книги, които ни учат по какъв начин да поддържаме връзка, да показваме личността си, да излезем от черупката си.
Тенденцията към екстровертност е довела чак до такава степен, че страхът от говорене пред аудитория към този момент се загатва в формалния интернационален речник на психическите болести . А единствено преди век британският жанр на въздържаност и самоконтрол се е считал за идеален модел на държание. В някои източни култури, да вземем за пример японската, най-високо се ценят дискретните хора. Но към този момент и в страните от Далечния изток индустриалната глобализация предизвиква към нов нрав в бизнеса и общуването.
Истината обаче е, че екстровертните хора, обратно на упованията, не всеки път са по-компетентни или по-приспособими от интровертните.
Наблюденията на психолози демонстрират, че интровертните са по-стабилни прочувствено. Докато екстровертните шумят към себе си в търсене на утвърждение от другите, интровертните си дават време да размислят в дълбочина. За доста специалности това са извънредно значими качества – в счетоводството, научните проучвания, информатиката или писателството.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ