Наричат американския президент Доналд Тръмп популист. Но отговаря ли това

Наричат американския президент Доналд Тръмп " популист ". Но дава отговор ли това на истината? Александър Гьорлах от " Дойче веле " счита, че Тръмп е по-скоро реакция на популиста, управлявал преди него в Белия дом.

Президентските избори в Съединени американски щати са след година, само че още занапред се разисква въпросът по какъв начин ли би изглеждала страната, когато популистът Доналд Тръмп към този момент няма да е на власт. Това е главният проблем с популистите: тъй като те по предписание не оставят нищо значително, разочарованието от политическата система и демокрацията след тях е повишено.

С оглед на нещата в Съединени американски щати през днешния ден това не наподобява напълно по този начин. Доналд Тръмп не е популистът, който мнозина виждат в него. Популист, който не остави нищо, е по-скоро Барак Обама. И Доналд Тръмп е реакция на неговото ръководство. Тази теза може да звучи шокиращо за мнозина, в това число за създателя на тези редове: въпреки всичко има и " положителни " популисти. Такива, които залагат не на отграничаването, а се кълнат в общностния дух. Общото сред тях и " неприятните " популисти е това, че те опростяват действителността до степен, в която действителната политика към този момент не е допустима.

Какво в действителност искаше да направи Обама?

" Yes, we can " бе основната формула по време на предизборната акция през 2008 година - скромното и доброжелателно предпочитание за позитивна смяна на Америка след ръководството на Джордж Буш, оставило дълбоки следи. Така и не стана ясно обаче какво съответно е трябвало да може (да се направи). Да бъде актуализирана страната? Но по какъв начин?

След това настъпи финансовата рецесия и се очерта опцията за създаване на нещо ново след банкрута на " Лемън Брадърс ". Но Барак Обама не направи нищо такова: той избави банките, само че не и стотиците хиляди притежатели на жилища, останали след това без покрив над главите си. И нито един от банкерите, провокирали хаоса, не стигна до пандиза.

За доста американци това беше огромна несправедливост. И в случай че на мнозина им се наложи да се подслонят при родственици, натикани в някоя приземна стаичка или напряко в мазето, с цел да не се озоват на улицата, концепцията за нацията като едно семейство, което се грижи за справедливостта, несъмнено е доста привлекателна. Това е посланието на Доналд Тръмп: " America first " значи преди всичко " Справедливост за нас, американците ". Космополитните проекти действат единствено тогава, когато вкъщи има правдивост.

Оставайки в плен на старите политически парадигми, Барак Обама единствено заби последния гвоздей в ковчега на една недееспособна политика. Едно време Съединени американски щати бяха страната с най-висока подвижност - хората бяха подготвени поради работата си да се реалокират от Аляска във Флорида. Днес това към този момент е минало. Кризата от 2008-а задълбочи това, което от дълго време се виждаше на повърхността: растящото неравноправие. Днес Съединени американски щати са минимум мобилната страна в свободния свят - това с неограничените благоприятни условия беше в миналото.

Справедливост за Америка!

Правилният прочит на близкото минало е значим за бъдещето на демокрацията в Съединени американски щати: Доналд Тръмп не е злополучие, а човек, за който гласоподавателите му считат, че е в положение да възвърне справедливостта в страната. За момента данните са в интерес на Тръмп: заетостта пораства, стопанската система е в напредък. А и в интернационален проект, най-много що се отнася до Китай, поддръжниците му виждат, че възвръща справедливостта.

А космополитните либерали, към които се числи и създателят на тези редове, би трябвало на първо време да преглътнат това.

Александър Гьорлах е старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж.